Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Незаконосъобразността на първото задържане поради неспазване на предвидения в националното право срок за освобождаване следва да води до незабавно освобождаване на лицето, дори ако към момента на съдебния контрол условията за втората мярка за задържане са изпълнени.
Задължението за незабавно освобождаване на основание член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО, член 9, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС и член 28, параграф 4 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата се прилага във всички случаи на непрекъснато изпълнение на последователни мерки за задържане, когато някоя от тях е била или е станала незаконосъобразна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Липса на компетентност на Комисията да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на входящите товарни услуги въз основа единствено на критерия за „квалифицирани последици“
Неправилно прилагане на критерия за „квалифицирани последици“
Процесуални нарушения в обжалваните решения, включително подмяна на мотиви, нарушаване на правото на защита и обръщане на доказателствената тежест
Участие в едно и продължаващо нарушение, включително неправилно вменяване на отговорност за нерелевантни маршрути, нарушение на принципа на равно третиране, неправилна оценка на доказателствата и неправилно определяне на периода на участие
Неправомерна частична отмяна на решението по отношение на LATAM Airlines Group и Lan Cargo
Изтичане на давностния срок за налагане на санкции от страна на Комисията
Неправилно упражняване на неограничена юрисдикция от Общия съд, включително нарушение на правото да бъдеш изслушан, принципа ne ultra petita, презумпцията за невиновност и принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Следва ли член 11 от Директива [2005/29], разгледан в светлината на принципите на защита на потребителите и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от Закон [№ 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на некоректна (нелоялна) търговска практика в рамките на 90-дневен срок от момента, в който Органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на потребителите и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от Закон [№ 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90-дневен срок от момента, в който Органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, за който се отнася отказът, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?
2) Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?
3) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на продукта или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото длъжен ли е органът по конкуренция да извърши въз основа на обективни обстоятелства анализ на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за който/която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?
4) Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да разработи нови, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти
В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?
5) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да идентифицира съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) За да се прецени доколко събирането на данни е подходящо, свързано със и ограничено до необходимото по смисъла на разпоредбите на член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД и необходимостта от обработването на тези данни по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) и е) от ОРЗД, могат ли да се вземат предвид общоприетите практики в областта на гражданските, търговските и административните комуникации, така че събирането на данни относно формата на обръщение на клиентите, ограничено до обозначенията „господин“ или „госпожа“, може да се счита за необходимо, без това да се изключва от принципа на свеждане на данните до минимум?
2) За да се прецени необходимостта от задължителното събиране и обработване на данни относно формата на обръщение на клиентите — и при положение че някои клиенти считат, че не попадат в нито една от двете форми на обръщение и че събирането на тези данни не е релевантно по отношение на тях — следва ли да се вземе предвид, че тези клиенти биха могли, след като предоставят тези данни на администратора, за да се ползват от предлаганата услуга, да упражнят правото си на възражение срещу тяхното използване и съхраняване като се позоват на конкретната си ситуация в съответствие с член 21 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който е сезиран с жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която се оказва несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на незаконния произход на имущество в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
6) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Неправилно тълкуване на понятието за клинично превъзходство по смисъла на член 8, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 141/2000
Грешка при прилагане на правото поради непълнота на мотивите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.