Заключения

Когато съгласно [СТС] (съдържащо разпоредбите на [Рамково решение 2002/584] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични престъпления и лицето възразява срещу такова предаване, като твърди, че с него би се нарушил член 7 от ЕКПЧ и член 49, параграф 2 от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
(i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право с Human Rights Act, 1998 (Закон за правата на човека от 1998 г.);
(ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство (включително от Върховния съд на Обединеното кралство) за съвместимо с [ЕКПЧ];
(iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до [ЕСПЧ];
(iv) няма основание да се счита, че решение на [ЕСПЧ] няма да бъде изпълнено от молещата държава;
(v) съответно според [Върховният] съд не е установено, че предаването е свързано с реална опасност от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на Конституцията;
(vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването;
(vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда;
(viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49 от Хартата;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност и доверие между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване [съгласно Европейската заповед за арест] [и] съгласно [СТС], да приеме, че издирваното лице не е доказало реална опасност предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф 2 от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?