всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-766/21: Парламент/Axa Assurances Luxembourg и др., Заключение от 6 юни 2024 г.

Нарушение на член 45, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд, относно определянето на езика на производството, като не е прието, че искът на Парламента, изготвен на френски език, е явно недопустим по отношение на NN.
Нарушение на член 123, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, относно условията за постановяване на решение в отсъствието на ответника, както и липса на мотиви, тъй като искът срещу NN е уважен, а по отношение на останалите ответници е отхвърлен, въпреки че претенциите на Парламента се основават на едни и същи правни и фактически доводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/23: Air Nostrum, Заключение от 6 юни 2024 г.

Представлява ли непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на условията на труд, която противоречи на правото на [Съюза] и е забранена с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, заплащането от страна на [Air Nostrum] на по-ниско обезщетение на група служители като [ЧКЕ], състояща се предимно от жени, за необходимите им разходи при пътуванията, различни от свързаните с транспорта и настаняването, в сравнение с обезщетението за същите разходи, получавано на същото основание от друга група служители, състояща се предимно от мъже като пилотите, когато това различно третиране е породено от прилагането на два отделни колективни трудови договора за всяка група, сключени на основание член 87 от [Закона за статута на работниците] от едно и също предприятие, но с различни синдикални представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/23: Drebers, Заключение от 6 юни 2024 г.

1) Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от WBTW [(Белгийският кодекс за ДДС)] във връзка с член 9 от KB Nr. 3 van 10 december 1969, met betrekking tot de aftrekregeling voor de toepassing van de belasting over de toegevoegde waarde (Кралски указ № 3 от 10 декември 1969 година за приспаданията за целите на прилагането на ДДС), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по реновиране на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по реновирането, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно реновирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
(2) Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи реновираната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-248/23: Novo Nordisk (TVA – Contributions payées en vertu d’une obligation légale), Заключение от 6 юни 2024 г.

Трябва ли член 90, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска разглежданата в главното производство национална правна уредба, съгласно която фармацевтично предприятие, което извършва ex lege плащания към държавната здравноосигурителна каса в зависимост от оборота си от продажбата на фармацевтични продукти, финансирани с публични средства, няма право на последващо намаляване на данъчната основа, поради това че плащанията се извършват ex lege, че от основата на задължителната вноска може да се приспаднат както платените суми по договор за поемане на разходи, така и извършените от предприятието инвестиции за проучвания и разработки в областта на здравеопазването, както и че дължимата вноска се събира от държавния данъчен орган, който веднага я прехвърля на държавната здравноосигурителна каса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/22: Orlen/Комисия, Заключение от 6 юни 2024 г.

Нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003
Нарушение на принципа на енергийна солидарност, установен в член 194 ДФЕС във връзка с член 9 от Регламент № 1/2003
Неправилно тълкуване на понятието „явна грешка в преценката“ при разглеждането на извършената от Комисията преценка на сложни икономически и технически въпроси относно анализа за адекватността на ангажиментите
Нарушение на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003, довело до погрешен извод на Общия съд, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на адекватността на ангажиментите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/22: Teva и Teva Finland, Заключение от 6 юни 2024 г.

1) Какви критерии се прилагат, за да се реши в кои случаи преди това продуктът не е бил предмет на сертификат за допълнителна закрила по смисъла на член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ]?
2) Трябва ли да се приеме, че преценката на посоченото в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ условие се различава от преценката на посоченото в член 3, буква а) от този регламент условие и, при утвърдителен отговор, по какъв начин?
3) Трябва ли съображенията относно тълкуването на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, изложени в решенията на Съда [Teva I] и [Royalty Pharma], да се считат за релевантни за преценката на условието в член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ и, при утвърдителен отговор, по какъв начин
В това отношение се препраща по-специално към изложеното в посочените решения във връзка с член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ относно:
– същественото значение на патентните претенции и
– преценката на случая от гледна точка на специалист в областта и в светлината на състоянието на техниката към датата на подаване на заявката за основния патент или към приоритетната дата.
4) От значение ли са за тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ понятията „същинска изобретателска стъпка“, „главна изобретателска стъпка“ и/или „предмет на изобретението“ на основния патент и ако някои от тях или всички те са от значение, как трябва да се разбират тези понятия при тълкуването на член 3, буква в) от Регламента относно СДЗ
Има ли някаква разлика с оглед на прилагането на посочените понятия дали става въпрос за продукт, състоящ се от една-единствена активна съставка (т.нар. „монопродукт“), или за продукт, състоящ се от комбинация от активни съставки (т.нар. „комбиниран продукт“) и, при утвърдителен отговор, в какво отношение
Как следва да се прецени последният въпрос, когато основният патент съдържа, от една страна, патентна претенция за монопродукт и от друга страна, патентна претенция за комбиниран продукт, като последната посочена патентна претенция се отнася до комбинация от активни съставки, състояща се от активната съставка на монопродукта и още една или няколко активни съставки в зависимост от известното състояние на техниката?
1) a)
За целите на издаването на [СДЗ] и за да е правно действителен съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ], достатъчно ли е продуктът, за който е издаден СДЗ, да е изрично идентифициран в претенциите по патента и да е обхванат от него, или за издаването на СДЗ е необходимо притежателят на патента, на когото е издадено разрешение за пускане на пазара, да докаже също и новост или изобретателска стъпка, или че продуктът попада в рамките на по-тясното понятие, описано като изобретението, обхванато от патента?
б) Ако е приложим последният случай, а именно, изобретението е обхванато от патента, какво трябва да установят притежателят на патента и притежателят на разрешението за пускане на пазара, за да получат действителен СДЗ?
2) Когато, както в настоящия случай, патентът е за определено лекарство, езетимиб, и патентните претенции показват, че приложението в хуманната медицина може да бъде за употребата на това лекарство самостоятелно или в комбинация с друго лекарство (в случая симвастатин, лекарство, което е обществено достояние), може ли СДЗ да бъде издаден съгласно член 3, буква а) от [Регламента относно СДЗ] само за продукт, съдържащ езетимиб, за монотерапия, или СДЗ може да бъде издаден и за някои или всички комбинирани продукти, посочени в патентните претенции?
3) Когато СДЗ е издаден за монотерапия с лекарство А (в случая езетимиб) или първо е издаден СДЗ за каквато и да е комбинирана терапия с лекарства А и Б като комбинирана терапия — които лекарства са част от патентните претенции, макар че само лекарство А само по себе си е ново и следователно патентовано, тъй като другите лекарства вече са известни или са обществено достояние — ограничено ли е издаването на СДЗ до първото пускане на пазара за тази монотерапия с лекарство А или до първата комбинирана терапия с издаден СДЗ (за лекарства А+Б), така че след това първо издаване да не може втори или трети път да се издава СДЗ за монотерапия или за каквато и да е комбинирана терапия с изключение на първата комбинация, за която е издаден СДЗ?
4) Ако патентните претенции обхващат както отделна нова молекула, така и комбинация от тази молекула с вече съществуващо и известно лекарство, което може би е обществено достояние, или няколко такива претенции за комбинация, ограничава ли член 3, буква в) от [Регламента относно СДЗ] издаването на СДЗ;
а) само до отделната молекула, която се пуска на пазара като продукт;
б) до първото пускане на пазара на продукт, обхванат от патента, независимо дали става въпрос за монотерапия с лекарството, обхванато от основния патент, който е в сила, или първата комбинирана терапия; или
в) (a) или (б) в зависимост от избора на патентопритежателя, независимо от датата на разрешението за пускане на пазара?
Ако някое от горните е приложимо, защо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/23: Agrarmarkt Austria, Заключение от 6 юни 2024 г.

1. Следва ли да се смята, че уведомлението, подадено едва след изтичането на 15‑дневния срок от преместването на животните (едър рогат добитък) на пасището съгласно член 2, параграфи 2 и 4 от Решение 2001/672/ЕО на Комисията от 20 август 2001 г. (2001/672/ЕО) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, с оглед на подаденото за 2020 г. заявление за помощи за добитък по обвързано с производството подпомагане по смисъла на член 2, параграф [1], втора алинея, точка 15 от Регламент (ЕС) № 640/2014, за което по смисъла на член 21, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 809/2014 се използва информацията от компютърната база данни за едрия рогат добитък, представлява неправилно вписване в компютърната база данни за едрия рогат добитък, което съгласно член 30, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 640/2014 не е от определящо значение за проверката на спазването на условията за допустимост — с изключение на условието по член 53, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 639/2014 — по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, в резултат на което съответните животни следва да се считат за неустановени само ако това неправилно вписване се констатира при поне две проверки в рамките на 24‑месечен период?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
В случай че е подадено описаното в първия въпрос заявление за подпомагане, обвързано с производството, прилагат ли се по смисъла на член 15, параграф 1 и член 34 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 предвидените в глава IV от същия регламент административни санкции, ако земеделският стопанин подаде до компетентния орган писмено уведомление по член 2, параграфи 2 и 4 от Решение 2001/672/ЕО на Комисията от 20 август 2001 г. във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 относно преместването на животни на пасище, при което от уведомлението е видно, че то е подадено със закъснение, т.е. след предвидения в тези разпоредби 15-дневен срок, при положение че компетентният орган не е съобщил предварително на заявителя намерението си да извърши проверка на място и също така все още не го е информирал за констатирани несъответствия във връзка със заявлението за помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Заключение от 30 май 2024 г.

1) Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към [Директива 2013/32], използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в [ЕКПЧ], и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от [ЕКПЧ] — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от [ЕКПЧ] съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от [ЕКПЧ], тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
2) Трябва ли членове 36 и 37 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
3) Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директива 2013/32], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [тази директива], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/23: Harley-Davidson Europe и Neovia Logistics Services International/Комисия, Заключение от 30 май 2024 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446
Незаконосъобразност на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 поради превишаване на делегираните правомощия на Комисията
Нарушение на правото на изслушване, правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Заключение от 30 май 2024 г.

1. Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16 с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, алинея 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които изрично да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16 механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16?
6. При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form