Заключения
Заключения
Дело C-677/22: Przedsiębiorstwo A. (Délai de paiement de 120 jours fixé par le débiteur), Заключение от 30 май 2024 г.
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че за изрично договаряне от предприятията на надвишаващ 60 дни срок за плащане може да става дума единствено при договори, чиито разпоредби не са определени само от едната от страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/23: Agentsia po vpisvaniyata, Заключение от 30 май 2024 г.
4) Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
5) В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/23: Комисия/Малта (Dérogation à des fins de recherche), Заключение от 30 май 2024 г.
Липса на доказателства за научноизследователска цел на проекта „Чинки“
Липса на друго задоволително разрешение и липса на конкретни и пълни мотиви относно това обстоятелство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/22: Fininvest/ЕЦБ и др., Заключение от 16 май 2024 г.
Неправилно прилагане на правото относно условията за разрешение от ЕЦБ за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие в кредитни институции
Нарушаване на принципа на забрана за прилагане с обратно действие при прилагането на членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС спрямо вече придобито квалифицирано дялово участие
Грешка при прилагане на правото относно допустимостта на нови основания за отмяна, свързани с незаконосъобразност на подготвителните актове на националния орган
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/23: Corván, Заключение от 16 май 2024 г.
По-конкретно и във връзка с предходния въпрос има ли значение обстоятелството, че правната уредба предвижда известно опрощаване на публичноправни вземания, но само за определени задължения и в конкретни граници, които не са свързани с действителния размер на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на националния орган по сигурността, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема): – на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство, – и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които a) в решението на националния орган по сигурността за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация, б) заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована, в) достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на националния орган по сигурността или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на националния орган по сигурността, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите, г) достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на националния орган по сигурността, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство
4. При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася – само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или – също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 4 [и] член 19, параграф 2 от нея, както и член 5 от Директива [2008/115] да се тълкуват в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да проверяват за възможното неспазване на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е свързано с молба за международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
2) Трябва ли член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е свързано с молба за международна закрила, преценката дали принципът на забраната за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане
Съответно пречи ли установен риск от връщане на приемането на решение за връщане, или при това положение такъв риск представлява пречка за извеждане?
3) Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е свързано с молба за международна закрила, или член 5 от Директива [2008/115] във връзка с член 19, параграф 2 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка относно риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-697/22: Koiviston Auto Helsinki/Комисия, Заключение от 16 май 2024 г.
Допуснато съществено процесуално нарушение
Нарушение на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/23: Finanzamt T II, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли да се приеме, че консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] води до това, че възмездните доставки между тези лица остават извън приложното поле на режима на (ДДС) по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива?
2) Попадат ли в приложното поле на режима на ДДС възмездните доставки между тези лица, включително когато получателят на доставката няма право (или има право само частично) на приспадане на платения данък по получени доставки, тъй като в противен случай съществува риск от данъчни загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/23: UPCAFFE, Заключение от 16 май 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по данъка върху добавената стойност (ДДС) (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, респ. посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на предходното дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или е трябвало да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.