Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД]?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: […] обработените данни на субекта на данните; […] необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането, и […] информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предоставено от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a)
Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лица на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в третия въпрос, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се създаде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a)
Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на правата на други лица; по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената в четвъртия въпрос, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита пред органа, съответно пред съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита пред лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
i) предаване на цялата евентуално псевдонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
ii) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвянето на профилирането;
iii) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
iv) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
v) информация относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
vi) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод, [както и]
vii) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи този обхват на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската тайна или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице“
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че орган, на който е възложено поддържането на регистри в съответствие с националното право, е длъжен във връзка с упражняването на правата на субектите на данни да коригира вписаните от него лични данни за пола на даден субект на данни, когато тези данни са се променили след вписването им в регистрите и поради това не отговарят на принципа за точност, установен в член 5, параграф 1, буква г) от ОРЗД?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изисква лицето, което иска коригиране на данните относно неговия пол, да представи доказателства в подкрепа на молбата си за коригиране?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че молителят е длъжен да докаже, че се е подложил на хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?
При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:
2) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
3) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Директива 77/388] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Нарушение на член 72, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез превишаване на предоставените на Общия съд правомощия за изменение, като той е разгледал за първи път основание за отказ и основание за обжалване, изведени от член 7, параграф 1, буква а) във връзка с член 4 от Регламент № 207/2009, които не са били разгледани от апелативния състав, и е постановил решение по същество вместо апелативния състав
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
2) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
3) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
4) Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания, например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Следва ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притежателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
Допуска ли чл. 15, пар. 2 от Директива [2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Какви основания следва да се включат и да се вземат предвид при преценката в кои случаи става въпрос за засягане на основните регулаторни задължения и правомощия на националния регулаторен орган по начин, който не запазва независимостта на националния регулаторен орган, установена в член 57, параграфи 4 и 5 от Директивата за вътрешния пазар на електроенергия, и в кои случаи става въпрос за общи насоки, които не са свързани с регулаторните задължения и правомощия по смисъла на член 59 от Директивата за вътрешния пазар на електроенергия?
2) Трябва ли с оглед на изискването на независимост на националния регулаторен орган да се смята, че изменение на национално законодателство [като разглежданото в главното производство], което цели да окаже влияние върху цените за разпределение на електроенергия по описания в подготвителните работи във връзка с изменението на закона начин, чрез изменения на националния Закон за пазара на електроенергия, които се отнасят до регулаторната среда на системните оператори и които сами по себе си не засягат пряко нито тарифите за пренос или разпределение, нито методиките за тяхното изчисление, но вследствие на които националният регулаторен орган трябва да промени методиките си за контрол по средата на референтния период, е в съответствие с член 57, параграфи 4 и 5 от Директива 2019/944?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива[та за проспекта], който препраща към член 4, параграф 1, точка 18 от [ДПФИ I], да се тълкува в смисъл, че понятието за ценни книжа, които могат да се търгуват на капиталовия пазар, включва акциите в холдингово дружество, които могат да се притежават само от провинциите и общините и за чието прехвърляне се изисква разрешение от съвета на директорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 7 от Регламент […] 1169/2011, които изискват на потребителите да се предоставя информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, която не е заблуждаваща, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за използването на наименования за продукти с животински произход от секторите на производството на месо, колбаси и риба за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, които могат да заблудят потребителя, като по този начин възпрепятстват намесата на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
2) Трябва ли разпоредбите на член 17 от Регламент […] 1169/2011, които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че те представляват конкретно хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за неговото прилагане — на въпроса за съдържанието и за използването на наименования, различни от официални наименования, обозначаващи храни с животински произход, за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, като по този начин се възпрепятства възможността за намеса на държава членка по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент […] 1169/2011 и за неговото прилагане — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на параграф 4 от част A от приложение VI към него:
a) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, за да се опишат, търгуват или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
4) При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент […] 1169/2011 държава членка:
a) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на наименования, различни от официални наименования, с които се обозначават храни с животински произход, е разрешено за описание, търговия или реклама на храни, съдържащи растителни протеини?
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя?
в) да приеме мерките, посочени в 4. a) и 4. б), само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.