всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Национална разпоредба (член 20, алинея 3 от Законодателен декрет № 387 […]), която обуславя признаването на гаранциите за произход, издадени от трети държави, от сключване на съответно международно споразумение между Италия и третата държава, в противоречие ли е с правилното прилагане на член 3, параграф 2 ДФЕС и на член 216 ДФЕС, съгласно които Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или, доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват, с двойната последица, от една страна, че правомощието за сключване с трети държави на споразумения, които оказват въздействие върху общностните норми или изменят техния обхват, или които [оказват въздействие] върху изцяло уредена от правото на Съюза област, попадаща в изключителната компетентност на Съюза, принадлежи на самия Съюз и от друга страна, че същото правомощие вече не принадлежи нито поотделно, нито заедно на държавите членки, както и в противоречие ли е с посочения по-горе член 5 от Директива 2001/77[…]?
2) Посочената национална правна уредба в противоречие ли е със същите норми на правото на Съюза, когато третата държава е Конфедерация Швейцария, обвързана със Съюза от споразумението за свободна търговия […]?
3) Националната уредба, съдържаща се в член 4, алинея 6 от Министерския декрет от 11 ноември 1999 г., съгласно която при внос на електрическа енергия от страни извън Съюза приемането на молбата е обусловено от сключването между оператора на националната преносна мрежа и аналогичния местен орган на споразумение, което определя реда и условията за необходимите проверки, в противоречие ли е с правилното прилагане на посочените в първия въпрос норми на правото на Съюза?
4) По-специално посочената национална правна уредба в противоречие ли е със същите норми на правото на Съюза, когато споразумението по член 4, алинея 6 от Министерския декрет от 11 ноември 1999 г. е мълчаливо, без в нито един момент да е било включено в официален акт, и съществуването му се твърди единствено от жалбоподателя [по главното производство], който не е в състояние да уточни съществените му елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Следва ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС (предишен член 43 от Договора за ЕО във връзка с член 48 от Договора за ЕО) и член 31 от Споразумението за ЕИП във връзка с член 34 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка — която разрешава намиращо се в тази държава дружество текущо да приспада загубите от място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка — да извършва пълно възстановяване в данъчния финансов резултат на дружеството на загубите, възникнали от мястото на стопанска дейност (доколкото не са прихванати срещу печалби през следващите години) в случай на закриване на мястото на стопанска дейност, във връзка с което част от предприятието на мястото на стопанска дейност се прехвърля на свързано дружество в рамките на групата, което се намира в същата държава като мястото на стопанска дейност, и когато трябва да се приеме, че възможностите за прилагане на въпросните загуби са били изчерпани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 10 ЕО, член 254 от Акта за присъединяване, член 7 от Решение 85/257, членове 4, 7 и 8 от Регламент № 579/86, член 2 от Регламент № 1697/79 и членове 2, 11 и 17 от Регламент № 1552/89, поради непредоставяне на разположение на Комисията на сумата, представляваща налози, свързани с неизнесени излишъци от захар след присъединяването на Португалия към Общностите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Следва ли член 48, алинея 1 [ДФЕС] и член 49, алинеи 1 и 2 [ДФЕС] съобразно фактите [по главното производство] да се тълкуват, че допускат национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство[, а именно] по член 94, ал. 1 от [КСО] — относно изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на пенсия за старост на гражданин на държава членка, който към датата на подаване на заявлението за пенсия осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка и попада в приложното поле на [Регламент № 1408/71]?
2) Следва ли от член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС, че допуска изключение от правилото за сумиране на осигурителния стаж за осигурителни периоди, завършени в друга държава членка преди датата на прилагането на регламента от държавата членка, пред която е подадено искането за пенсиониране, като предоставя правото на избор на осигуреното лице да посочи същите периоди за сумиране и да прецени необходимостта от сумирането, когато придобитият стаж само по правото на държавата, пред която се подава заявлението, не е достатъчен, за да се придобие правото на пенсия, и който може да бъде придобит само чрез заплащане на осигурителни вноски?
При същите обстоятелства член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС допуска ли отказът от прилагането на член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 — за сумиране на осигурителни периоди след датата на прилагането му, да се извърши по преценка на осигуреното лице, като не посочи в заявлението за пенсиониране завършени осигурителни периоди в друга държава членка?
3) Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува, че не допуска признаването на осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски, като предвиденото по параграф 9, алинея 3 от [преходните и заключителните разпоредби] [на КСО] по българското право, когато при условията на главното производство така признатият осигурителен стаж ще съвпадне с осигурителни периоди, завършени по правото на друга държава членка?
4) Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прекрати плащането занапред и да иска възстановяването на всички плащания за отпусната по националното ѝ право пенсия за старост на гражданин на тази държава, когато предвидените в текста [на този] регламент изисквания са налице само към датата на отпускането на пенсията, и по съображения, основани само на националното право, според които към датата на отпускането на пенсията не е прекратено осигуряването на лицето в друга държава членка, признат е осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски по националното право, без да се вземат предвид завършени към датата на отпускане на пенсията осигурителни периоди в друга държава членка и без да се излагат съображения, че е следвало да се определи различен размер на пенсията?
В случай че е допустимо възстановяването на плащанията на пенсията, то следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че се дължи и лихва, когато по националното право на държавата членка не се предвижда лихва при възстановяване на пенсия, отпусната по международен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Частта от […] отпуснатото на нидерландски гражданин обезщетение [по AOW], която се отнася до осигурителен период, през който нидерландският гражданин може чрез подаване на заявление да откаже да се осигурява съгласно нидерландската схема и така да се освободи от задължението да плаща осигурителни вноски на това основание, което действително е направил за ограничен период от време, трябва ли да се счита за обезщетение, отпуснато въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето по смисъла на член 46а, параграф 3, буква в) от Регламент № 1408/71, така че да не се взема предвид при прилагането на правилото за забрана на натрупването по член 52, параграф 1, първа алинея от Кралски декрет от 21 декември 1967 година за въвеждането на обща уредба на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и на наследствените пенсии на работниците и служителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Следва ли член 11, параграфи 9 и 10, първо изречение от [основния] регламент да се тълкува във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от същия регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на [посочения] член 11, параграф 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по член 11, параграф 3 от [основния] регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент […] № 1279/2007 […], имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на [SSM] за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни
Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, както в случая на [SSM] и Регламент […] № 1279/2007 […], институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно [посочения] член 11, параграф 3[…], решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?
2) Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент […] № 1279/2007 […], в частта относно определянето на експортната цена на [SSM], и при отсъствие в текста на [регламента] на изрично обосноваване на промяна [в обстоятелствата] по смисъла на член 11, параграф 9 от [основния регламент], оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно член 2, параграф 8 от [основния регламент]?
3) Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент […] № 1279/2007 […], в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на стоманени въжета и кабели, произведени от [SSM], да се счита за издаден в нарушение на член 11, параграф 9 и параграф 10 във връзка с член 2, параграф 8 от [основния регламент], съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. Трябва ли изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“, който се съдържа в член 6, параграф 3 от [Директивата за местообитанията], да се тълкува в смисъл, че проект, който има влияние върху съществуващ на съответната територия район на защитен тип местообитание, не би имал отрицателно влияние върху интегритета на съответната територия, ако в рамките на проекта за този тип местообитание бъде изграден също толкова голям или по-голям по площ район?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“ трябва да се тълкува в смисъл, че [при обстоятелствата, изложени в първия въпрос,] е налице отрицателно влияние върху интегритета на територия по „Натура 2000“, трябва ли изграждането на нов район за определен тип местообитание да се квалифицира като компенсаторна мярка по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. Ограничава ли се свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО, ако на данъчнозадължените лица не е позволено да приложат нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици към дейностите и имуществото на установените в Нидерландия техни непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на техни непреки дъщерни дружества) (дела С‑39/13 и С‑41/13) или на техни дружества сестри (дело С‑40/13)
В този контекст и в светлината на целите на нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици положението на непреките дъщерни дружества (и дъщерните дружества на непреките дъщерни дружества) и съответно на дружествата сестри, разглеждани в главното производство, обективно съпоставимо ли е (по дела C‑39/13 и С‑41/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества, които са преки или непреки дъщерни дружества на установено в Нидерландия междинно холдингово дружество, което е избрало да не бъде включено в данъчна единица с неговото установено в Нидерландия дружество майка, и които поради това в качеството си на непреки дъщерни дружества, също както разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица (само) с главното дружество майка; или (ii) с положението на установени в Нидерландия непреки дъщерни дружества, които заедно с тяхното установено в Нидерландия междинно холдингово дружество са избрали да формират данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия главно дружество майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), подлежат на данъчна консолидация
(по дело С‑40/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които са избрали да не бъдат включени в данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия общо дружество майка и които поради това в качеството си на дружества сестри, също както разглежданите в главното производство дружества сестри, заедно нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица; или (ii) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които заедно с тяхното установено в Нидерландия дружество майка са избрали да формират данъчна единица с дружеството майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство дружества сестри, подлежат на данъчна консолидация
2. При отговора на въпрос 1, първо изречение има ли някакво значение обстоятелството дали (по дело С‑39/13:) непреките дъщерни дружества (дъщерните дружества на непреки дъщерни дружества) са притежавани от едно-единствено междинно холдингово дружество (разположено на следващото непосредствено по-високо равнище в структурата на групата) в другата държава членка, или — какъвто е случаят с разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества) — са притежавани от две (или повече) междинни холдингови дружества (разположени на две или няколко по-високи равнища в структурата на групата) в тази друга държава членка
(по дело С‑41/13:) ако упражняваше в Нидерландия дейност не чрез дъщерно дружество, а чрез място на стопанска дейност, съответното чуждестранно междинно холдингово дружество би имало право да избира по отношение на имуществото и дейността на това установено в Нидерландия място за стопанска дейност да формира данъчна единица с установеното в Нидерландия дружество майка
(по дело С‑40/13:) дружествата сестри имат общо (пряко) дружество майка в другата държава членка, или пък имат различни (преки) дружества майки в другата държава членка и съответно общото им (непряко) дружество майка е чак на по-високо равнище в структурата на групата, но също е разположено в тази друга държава членка
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1, първо изречение, може ли това ограничение да бъде обосновано в конкретния случай с императивни съображения от общ интерес, и по-специално с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, включително с необходимостта от избягване на едностранното или двустранното двукратно признаване на загубите за данъчни цели
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли в този случай ограничението да се смята за пропорционално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Може ли да се счита, че разпоредбите на член L. 24 във връзка с член R. 37 от [Пенсионния кодекс], в редакцията им след изменението със Закон № 2004‑1485 […] и с Декрет № 2005‑449 […], водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
2) Може ли да се счита, че разпоредбите на член 15 от Декрет[а за държавните служители в местните органи] водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
3) При утвърдителен отговор на някой от първите два въпроса, може ли подобна непряка дискриминация да се обоснове с разпоредбите на член 157, параграф 4 [ДФЕС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form