Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31] във връзка с член 2, буква а) от [тази директива] и във връзка с член 1, точка 2 от Директива [98/34], изменена с Директива [98/48], да се тълкува в смисъл, че изразът „нормално предоставяна срещу възнаграждение“ предполага националният съд да установи: a) дали конкретно заинтересованото лице, което се позовава на качеството си на доставчик на услугата, нормално предоставя тази конкретна услуга срещу възнаграждение, или б) дали въобще има на пазара доставчици, които предоставят тази или сходна услуга срещу възнаграждение, или в) дали по-голямата част от тези или от сходните услуги се предоставят срещу възнаграждение
2) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31], да се тълкува в смисъл, че изразът „предоставяне на достъп до комуникационна мрежа“ означава, че за да е налице предоставяне в съответствие с Директивата, е от значение единствено да е настъпил резултатът, тоест да е предоставен достъпът до комуникационна мрежа (например до интернет)
3) Следва ли член 12, параграф 1, […] във връзка с член 2, буква б) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че за да е налице „предоставяне“ по смисъла [на посочения член 2, буква б)], е достатъчно услугата на информационното общество да е просто фактически предоставена на разположение, тоест в конкретния случай да е предоставена на разположение отворена безжична локална мрежа, или освен това е необходимо да е налице и „рекламиране“
4) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че с израза „не носи отговорност за пренесената информация“ се има предвид, че по принцип или поне при първото констатирано нарушение на авторски права лицето, чиито права са нарушени, няма право спрямо доставчика на достъп да иска забрана на съответните действия, обезщетение за вреди и заплащане на разноските по предупреждението и на съдебните разноски
5) Следва ли член 12, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 3 [от Директива 2000/31] да се тълкува в смисъл, че държавите членки нямат право да разрешават на националния съд в рамките на исково производство по съществото на спора да налага забрана на доставчика на достъп да извършва занапред действия, с които да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение чрез интернет платформите за обмен на файлове
6) Следва ли член 12, параграф 1[…] от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство разпоредбата на член 14, параграф 1, буква б) от [тази директива] трябва да се прилага по аналогия към правото да се иска забрана на съответните действия
7) Следва ли член 12, параграф 1 […] във връзка с член 2, буква б) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че изискванията към доставчика на услуги се изчерпват с това, че доставчик на услуги е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество
8) При отрицателен отговор на седмия въпрос, какви допълнителни изисквания следват да се поставят към доставчика на услуги в контекста на тълкуването на член 2, буква б) от Директива [2000/31]
9) a) Следва ли член 12, параграф 1, […] от Директива [2000/31], предвид закрилата на интелектуалната собственост, съставляваща основно право и произтичаща от правото на собственост (член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, [наричана по-нататък „Хартата“]), предвид установените [в директиви 2001/29 и 2004/48] правила, както и предвид свободата на информацията и основното право на стопанска инициатива в Съюза (член 16 от [Хартата]), да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд в рамките на исково производство по съществото на спора да постанови решение, с което, като осъди доставчика на достъп да заплати съдебните разноски, да му забрани занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове, като по силата на това решение доставчикът на достъп да е свободен да избира какви технически мерки конкретно да вземе за съобразяване с тази забрана
б) Важи ли това и когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено още в самото начало, а не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 543/2008 с член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 16 от Хартата?
2. Съвместим ли е член 5, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 543/2008 с член 40, параграф 2, втора алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Следва ли член 53, параграф 2 от Директива 2004/18[…] сам по себе си и във връзка с принципите на европейското право на равно третиране и прозрачност в областта на възлагане на обществени поръчки да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган, когато възлага поръчката на оферента с икономически най-изгодната оферта от гледна точка на органа, винаги е длъжен да определи предварително и да посочи в обявлението за обществената поръчки или в спецификацията метода за оценяване или правилата за претегляне — независимо от тяхната предвидимост, обичаен характер или обхват — с помощта на които офертата следва да бъде оценена съгласно критериите или подкритериите за възлагане, или в смисъл, че макар да не е налице подобно общо задължение, има обстоятелства като например обхватът, липсата на предвидимост или необичайният характер на тези правила за претегляне, при които възниква такова задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби, с които да намалят броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки общи положения, при които се счита, че земеделски стопанин е създал изкуствени условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда представлява само имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят дали в случая е налице имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане („първоначална имуществена вреда“ или „пряка имуществена вреда“), или е налице имуществена вреда, която произтича или е последица от настъпила на друго място първоначална вреда („производна вреда“ или „косвена имуществена вреда“)?
б) Когато националните съдилища преценяват имат ли компетентност на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по какъв критерий или от каква гледна точка трябва да определят на кое място в случая е настъпила или се счита за настъпила имуществената вреда, била тя пряка или косвена?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че националните съдилища, които следва да преценят имат ли компетентност по случая съгласно този регламент, са длъжни да основат преценката си на релевантните в това отношение твърдения на ищеца, съответно жалбоподателя, или трябва да се тълкува в смисъл, че тези съдилища следва да вземат предвид и доводите, с които ответникът оспорва тези твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 34—36 ДФЕС национална правна уредба, която запазва достъпа до паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти само за търговците на едро, снабдени с разрешителното, предвидено в член 65 от Директива [2001/82, изменена], и по този начин изключва от него лицата, които имат право да продават на дребно, и животновъдите?
2) Разпоредбите на член 65 от Директива [2001/82, изменена] и на член 16 от Директива [2006/123] означават ли, че една държава членка може основателно да не признае разрешителните за дистрибуция на едро на ветеринарни лекарствени продукти, издадени от компетентните органи на останалите държави членки на техните собствени граждани, и да изисква последните да притежават освен това и разрешителното за дистрибуция на едро, издадено от собствените ѝ национални компетентни органи, за да имат право да искат и използват разрешения за паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти в тази държава членка?
3) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 34 ДФЕС, 36 ДФЕС и 56 ДФЕС и с член 16 от Директива [2006/123] национална правна уредба, която приравнява паралелните вносители на ветеринарни лекарствени продукти на притежателите на разрешение за използване, което не се изисква от Директива [2001/82, изменена], и която вследствие на това ги задължава да разполагат с обект на територията на съответната държава членка и да отговарят на всички изисквания за фармакологична бдителност, предвидени в членове 72—79 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1.
a) Като се има предвид, че [Директивата за ДДС] предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], който признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения [Директивата за ДДС] с член 9, параграфи 4 и 5 от [Орхуската конвенция], доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директивата за ДДС], които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ] [Директивата за ДДС], тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2. При отрицателен отговор на въпросите по точка 1, съвместим ли е член 98 от [Директивата за ДДС], който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3. При отрицателен отговор на въпросите, посочени в точка 1, съвместим ли е член 132 от [Директивата за ДДС] с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от [Хартата] и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни болнични и медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от [Директивата за ДДС] доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4. a)
При отрицателен отговор на въпросите по точки 1 и 3, може ли член 371 от [Директивата за ДДС] да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Нарушение на основните права поради липсата на клауза относно случаи на крайно затруднено положение в Решение 2011/278
Грешки в анализа на пропорционалния характер на Решение 2011/278
Нарушение на правото на изслушване и на задължението за мотивиране
Нарушение на член 10а и член 11, параграф 3 от Директива 2003/87, както и на Решение 2011/278
Нарушение на задължението на институциите на Съюза да тълкуват в съответствие с основните права
Изопачаване на доказателствата
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на Решение 2011/278 и неправилно прилагане на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа на субсидиарност
Противоречиви и недостатъчни мотиви
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Нарушение на основните права поради липсата на клауза относно случаи на крайно затруднено положение в Решение 2011/278
Грешки в анализа на пропорционалния характер на Решение 2011/278
Нарушение на правото на изслушване и на задължението за мотивиране
Нарушение на член 10а и член 11, параграф 3 от Директива 2003/87, както и на Решение 2011/278
Нарушение на задължението на институциите на Съюза да извършват тълкуване в съответствие с основните права
Изопачаване на доказателствата
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на Решение 2011/278 и неправилно прилагане на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа на субсидиарност
Противоречиви и недостатъчни мотиви
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Фактът, че държава членка е определена като „компетентна“ да разгледа молба за международна закрила, препятства ли тази държава членка впоследствие да изпрати кандидата в сигурна трета държава съгласно член 3, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
Възможно ли е изпращане на кандидат в сигурна трета държава, когато в хода на процедурата по обратно приемане извършващата прехвърлянето държава членка не е уведомена за националната правна уредба или практиката относно изпращането в сигурна трета държава?
Изисква ли член 18, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ възобновяване на разглеждането на молбата за международна закрила на етапа, на който то е било прекратено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.