всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Следва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която периодите на професионално обучение и на дейност като договорно нает служител на федералната държава, за които са се плащали вноски за задължително пенсионно осигуряване и които за целите на придобиването на право на пенсия като държавен служител:
a) се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди след навършване на 18-годишна възраст, като в този случай съгласно разпоредбите в областта на социалното осигуряване федералната държава получава за зачетените периоди паричен трансфер от социалноосигурителната институция, но
б) не се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди отпреди навършване на 18-годишна възраст, като за тези незачетени периоди федералната държава не получава паричен трансфер, а направените вноски за пенсионно осигуряване се възстановяват на осигуреното лице, и особено като се има предвид, че ако правото на Съюза наложи последващо зачитане на тези периоди, би имало възможност социалноосигурителната институция да изиска от държавния служител да върне възстановената му сума, а за осигурителната институция да възникне последващо задължение за паричен трансфер към федералната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Трябва ли член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че в производство по признаване на чуждестранно съдебно решение накърняването на правата на лица, които не са страни по главния спор, може да бъде основание да се приложи клаузата за обществен ред, съдържаща се в посочения член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, и да се откаже признаване на това чуждестранно решение, доколкото то засяга лица, които не са страни по главния спор?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че закрепеният в него принцип на справедлив съдебен процес допуска в обезпечително производство да се ограничат имуществените права на лице, което не е било страна в производството, при положение че е предвидено, че всяко лице, което е засегнато от съдебния акт за налагане на обезпечителни мерки, има право във всеки момент да иска от съда да измени или отмени този акт, и при положение че на молителите е оставена грижата да връчат акта на заинтересованите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, недопускане на дискриминация и защита на конкуренцията, съдържащи се в членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 106 ДФЕС, национална правна уредба, която чрез последващи законодателни изменения предвижда многократно удължаване на срока на концесии на имоти с икономическо значение от крайбрежната ивица, публична собственост
2) Допуска ли член 12 от Директива 2006/123 съществуването на национална уредба като член 1, параграф 18 от Декрет-закон № 194 от 30 декември 2009 г., преобразуван в Закон № 25 от 26 февруари 2010 г., изменен и допълнен, която позволява автоматично удължаване на срока на текущите концесии за територии и имоти, публична собственост, по крайбрежната ивица, предоставени за туристически и развлекателни дейности до 31 декември 2015 г., или до 31 декември 2020 г. съгласно член 34 duodecies от Декрет-закон № 179 от 18 октомври 2012 г., добавен с член 1, параграф 1 от Закон № 221 от 17 декември 2012 г. за преобразуване на същия декрет-закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС, поради непълно изпълнение на решение на Съда по дело C‑530/07
Неоснователност и/или непропорционалност на поисканите от Комисията финансови санкции (периодична имуществена санкция и еднократно платима сума)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Следва ли въпросът дали е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се преценява винаги въз основата на едни и същи критерии, а именно че:
— е налице ползвател, който, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, осигурява достъп на трети лица до защитено произведение, какъвто достъп те не биха имали без неговите действия,
— „публика“ означава неопределен брой потенциални получатели на услугата и освен това броят им трябва да бъде доста голям, като той е „неопределен“, когато става въпрос за „лица по принцип“, а не за спадащи към дадена частна група лица; изразът „доста голям брой лица“ означава, че трябва да бъде надвишен определен минимален праг, поради което този критерий не е изпълнен при твърде малък или дори незначителен брой на засегнатите лица, като във връзка с това преценката зависи не само от това колко лица имат едновременно достъп до същото произведение, но и колко от тях един след друг имат достъп до произведението,
— става въпрос за нова публика, на която се съобщава произведението, тоест за публика, която авторът на произведението не е имал предвид, когато е дал разрешение за използването му чрез публично съобщаване, освен ако следващото излъчване не се извършва по технически начин, различен от този при първоначалното излъчване, и
— не е без значение дали въпросното действие по използване на произведението е с търговска цел, както и дали публиката е готова да възприема излъчваното предаване, а не просто „го улавя“ случайно, като това не е задължително условие за публично съобщаване?
2) Следва ли — в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за приемане на телевизионни предавания — въпросът дали е налице публично съобщаване да се преценява в съответствие с понятието „публично съобщаване“ по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или по член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, когато със създадената възможност за гледане на телевизионните предавания се засягат авторски и сродни на тях права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, на автори на текстове и на музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, на продуценти на звукозаписи и на автори на литературни текстове, както и на техните издатели?
3) Дали в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
4) Ако в случаите като разглеждания в главното производство бъде прието, че е налице публично съобщаване, разбирано в посочения смисъл, поддържа ли Съдът практиката си, съгласно която излъчването на защитени звукозаписи от радиопредавания, предназначено за пациентите в зъболекарски кабинет (вж. решение SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140) или в други подобни заведения, не съставлява публично съобщаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.
2) Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
А) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
Б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?
3) Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
А) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
Б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неизпълнение на задълженията по член 3 от Директива 85/337/ЕИО (Директивата за ОВОС)
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147/ЕО (Директивата за птиците)
Неизпълнение на задълженията по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО (Директивата за местообитанията)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляването на данъка върху даренията приложимото към облагаемата основа облекчение в случай на дарение на недвижим имот, разположен на територията на тази държава, е по-малко, когато към датата на извършване на дарението дарителят и надареният пребивават в друга държава членка, от облекчението, което би било приложимо, ако към същата дата поне единият от тях пребиваваше в първата държава членка, дори и в случаите, когато друга разпоредба от същата правна уредба на държавата членка предвижда, по искане на надарения, прилагане на последното (по-високо) облекчение (ако бъдат взети предвид всички придобити от дарителя имоти десет години преди и десет години след извършването на дарението)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Нарушение на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 92/43/ЕИО, тъй като не са приети подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и обезпокояването на видовете, за които е определена територията, и са разрешени дейности без надлежна оценка на въздействието им.
Нарушение на член 12, параграф 1, букви б) и г) от Директива 92/43/ЕИО, тъй като не са приети необходимите мерки за въвеждане и прилагане на ефективна строга система за опазване на морската костенурка Caretta caretta, така че да се предотврати обезпокояването през размножителния период и дейностите, които могат да доведат до увреждане или унищожаване на местата за размножаване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Позволява ли правилното тълкуване на член 226, точка 6 от Директивата за ДДС Autoridade Tributária e Aduaneira [португалски данъчен и митнически орган] да приеме за недостатъчно съдържащото се във фактура описание „правни услуги, предоставени от определена дата до момента“, или само „предоставени до момента правни услуги“, като се има предвид, че е възможно в съответствие с принципа на сътрудничество компетентният орган да получи допълнителните сведения, които счита, че са му необходими, за да установи дали сделките са извършени и какви са подробните характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form