Заключения

1) Следва ли въпросът дали е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се преценява винаги въз основата на едни и същи критерии, а именно че:
— е налице ползвател, който, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, осигурява достъп на трети лица до защитено произведение, какъвто достъп те не биха имали без неговите действия,
— „публика“ означава неопределен брой потенциални получатели на услугата и освен това броят им трябва да бъде доста голям, като той е „неопределен“, когато става въпрос за „лица по принцип“, а не за спадащи към дадена частна група лица; изразът „доста голям брой лица“ означава, че трябва да бъде надвишен определен минимален праг, поради което този критерий не е изпълнен при твърде малък или дори незначителен брой на засегнатите лица, като във връзка с това преценката зависи не само от това колко лица имат едновременно достъп до същото произведение, но и колко от тях един след друг имат достъп до произведението,
— става въпрос за нова публика, на която се съобщава произведението, тоест за публика, която авторът на произведението не е имал предвид, когато е дал разрешение за използването му чрез публично съобщаване, освен ако следващото излъчване не се извършва по технически начин, различен от този при първоначалното излъчване, и
— не е без значение дали въпросното действие по използване на произведението е с търговска цел, както и дали публиката е готова да възприема излъчваното предаване, а не просто „го улавя“ случайно, като това не е задължително условие за публично съобщаване?
2) Следва ли — в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за приемане на телевизионни предавания — въпросът дали е налице публично съобщаване да се преценява в съответствие с понятието „публично съобщаване“ по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или по член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, когато със създадената възможност за гледане на телевизионните предавания се засягат авторски и сродни на тях права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, на автори на текстове и на музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, на продуценти на звукозаписи и на автори на литературни текстове, както и на техните издатели?
3) Дали в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
4) Ако в случаите като разглеждания в главното производство бъде прието, че е налице публично съобщаване, разбирано в посочения смисъл, поддържа ли Съдът практиката си, съгласно която излъчването на защитени звукозаписи от радиопредавания, предназначено за пациентите в зъболекарски кабинет (вж. решение SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140) или в други подобни заведения, не съставлява публично съобщаване?