всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 и член 4, параграф 1 от Регламент № 562/2006 да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 или, напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал външна граница на [Съюза] през някой от гранично-пропускателните пунктове по член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Съвместимо ли е със свободата на установяване, свободното движение на капитали или свободното предоставяне на услуги държава членка да приеме и остави да действа правна уредба като член 80 от Taxation of Chargeable Gains Act 1992 (Закон за данъка върху инвестиционния доход от 1992 г.), според който, ако в определен момент доверителните собственици на доверителна собственост престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в държавата членка, възниква задължение за плащане на данък върху нереализирания инвестиционен доход от активите, включени в доверителен фонд?
2) Ако се приеме, че такова данъчно задължение ограничава упражняването на съответната свобода, може ли то да бъде обосновано с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане и пропорционално ли е, при условие че законодателството не предоставя на доверителните собственици възможност за отложено или разсрочено плащане, нито взема предвид последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост?
3) Засяга ли се някоя от основните свободи, ако държава членка обложи с данък нереализиран инвестиционен доход в размер на увеличението на стойността на активите на доверителна собственост в момента, когато мнозинството от доверителните собственици престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в тази държава членка?
4) Оправдано ли е с този данък при излизане да се ограничава съответната свобода, за да се гарантира балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане, в случаите, когато продължава да бъде възможно облагане на реализиран инвестиционен доход, но само при настъпването в бъдеще на определени обстоятелства?
5) Следва ли пропорционалността да зависи от фактите по конкретното дело
По-специално, пропорционално ли е ограничението, породено от такова облагане, ако:
а) законодателството не предвижда възможност за отложено или разсрочено плащане, нито за отчитане на последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост след излизането,
б) но в конкретния случай на определяне на данъка, предмет на жалбата, активите са продадени, преди той да е станал изискуем и стойността на съответните активи не е намаляла в периода между преместването на доверителната собственост и датата на продажбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Следва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо наложените от държава членка на таксиметровите оператори цени и условия, когато: a) съответните таксиметрови курсове се осъществяват извън националните граници единствено по изключение, б) значителна част от клиентелата на разглежданите предприятия за таксиметров превоз се състои от граждани на Европейския съюз или постоянно пребиваващи в него лица, които не са граждани на съответната държава членка или постоянно пребиваващи в нея, и в) при конкретните обстоятелства по делото, за пътника спорните таксиметрови курсове много често са само етап от едно по-дълго пътуване с място на пристигане или място на отпътуване в държава от Съюза, различна от разглежданата държава членка?
2. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо условията за упражняване на дейността — различни от ценовите условия и условията за получаване на разрешително за упражняване на съответната транспортна дейност — каквито в случая са забраната за таксиметровите оператори да предоставят [на пътниците] отделни места, вместо цялото превозно средство, и забраната за тези оператори да определят сами дестинацията на предложено на клиентите пътуване, което означава, че операторите не могат да групират клиентите с една и съща дестинация?
3. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мерки като посочените във втория въпрос: a) чиято основна цел, наред с останалите цели, е да защити таксиметровите оператори от конкуренцията на предприятията, които отдават под наем превозни средства с шофьор, и б) чийто специфичен резултат при конкретните обстоятелства по делото е защитата на операторите на междуградски автобуси от конкуренцията на таксиметровите оператори?
4. Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мярка, която не допуска таксиметровите оператори да примамват клиенти, когато при конкретните обстоятелства по делото в резултат на тази мярка намаляват възможностите на тези оператори да привличат клиентите на конкурентен оператор на междуградски автобуси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неправилно тълкуване на член 15, параграф 3 ДФЕС, доколкото Общият съд е приел, че писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията, не са изключени от приложното поле на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми, но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея] буква г)?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Нарушение на Директива 97/67/ЕО, доколкото националната правна уредба задължава всички доставчици на пощенски услуги да участват във финансирането на националния регулаторен орган, независимо дали предоставят универсална услуга.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неспазване на правилата относно отговорността на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Нарушаване на принципа на правната сигурност
Нарушаване на член 13, параграф 2 ДЕС във връзка с член 290 ДФЕС
Допуснати процесуални нарушения от Общия съд

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Може ли [Меморандумът за разбирателство] да бъде считан за акт, решение, известие и др. с правна стойност в установения от Съда смисъл (решения от 3 февруари 1976 г., 59/75, Manghera и др., 59/75, EU:C:1976:14 и от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C‑57/95, EU:C:1997:164) и подлежи ли той на тълкуване от Съда?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед намаляването на последиците от икономическата криза чрез съкращаване на разходите за персонал Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който да бъде отнето правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
3) Трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, се отнема в неговата цялост за неопределено време, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
4) Трябва ли [Меморандумът] в неговата цялост и основно точка 5, буква г), която се отнася до реорганизацията и повишаването на ефективността на публичната администрация, да се тълкуват в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия е наложила валидно приемането на национален закон, с който се въвежда забрана за съвместяване на пенсията със заплатата за пенсионираните служители от публичните институции?
5) Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС, принципът на правната сигурност, изведен от общностното право и от съдебната практика на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, алинея втора от Закон № 554/2004, която предвижда в случаите на нарушаване на принципа на предимството на правото на Съюза възможност за преразглеждане на съдебните решения, произнесени единствено по административни спорове, и не допуска възможността за преразглеждане на национални съдебни решения, произнесени в други области (гражданска, наказателна, търговска и др.), в случаите на нарушаване на същия принцип на предимството на правото на Европейския съюз от тези последни решения?
6) Допуска ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., законодателство на държава членка, което обуславя изплащането на пенсията на магистратите от кариерата, определена на базата на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години стаж в съдебната власт, с прекратяване на трудовия им договор като преподаватели по право във висшите учебни заведения?
7) Допускат ли член 6 ДЕС, член 17, алинея първа от Хартата и практиката на Съда законодателство, по силата на което се отнема правото на собственост върху пенсията, макар и то да е било определено въз основа на заплащани в продължение на повече от 30 години вноски, като отделно, за университетската си дейност, магистратите са правили и продължават да правят вноски към пенсионния фонд?
8) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., както и разпоредбите на член 2, алинея втора, буква б) от Директива 2000/78 относно равното третиране на лицата, без разлика на раса или етнически произход, и практиката на Съда решение, произнесено от Конституционния съд на държава членка, с което в рамките на контрола за конституционосъобразност на закон се определя, че правото на съвместяване на пенсията със заплатата принадлежи само на лицата, които са на мандатни длъжности, като по този начин от това право се изключват магистратите от кариерата, за които не се допуска получаване на пенсията, определена въз основа на индивидуалните им вноски в продължение на повече от 30 години, с мотива че те са запазили преподавателската си дейност във висшето юридическо образование?
9) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което обуславя за неопределен период от време изплащането на пенсията на магистратите, определена въз основа на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години, с прекратяването на университетската им дейност?
10) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което нарушава необходимия баланс между защитата на собствеността на лицата и изискванията на общия интерес, задължавайки само определена категория лица да понасят загуба на пенсията си на магистрати, с мотива че извършват преподавателска дейност в университети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form