Заключения

1) Може ли [Меморандумът за разбирателство] да бъде считан за акт, решение, известие и др. с правна стойност в установения от Съда смисъл (решения от 3 февруари 1976 г., 59/75, Manghera и др., 59/75, EU:C:1976:14 и от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C‑57/95, EU:C:1997:164) и подлежи ли той на тълкуване от Съда?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед намаляването на последиците от икономическата криза чрез съкращаване на разходите за персонал Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който да бъде отнето правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
3) Трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, се отнема в неговата цялост за неопределено време, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
4) Трябва ли [Меморандумът] в неговата цялост и основно точка 5, буква г), която се отнася до реорганизацията и повишаването на ефективността на публичната администрация, да се тълкуват в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия е наложила валидно приемането на национален закон, с който се въвежда забрана за съвместяване на пенсията със заплатата за пенсионираните служители от публичните институции?
5) Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС, принципът на правната сигурност, изведен от общностното право и от съдебната практика на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, алинея втора от Закон № 554/2004, която предвижда в случаите на нарушаване на принципа на предимството на правото на Съюза възможност за преразглеждане на съдебните решения, произнесени единствено по административни спорове, и не допуска възможността за преразглеждане на национални съдебни решения, произнесени в други области (гражданска, наказателна, търговска и др.), в случаите на нарушаване на същия принцип на предимството на правото на Европейския съюз от тези последни решения?
6) Допуска ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., законодателство на държава членка, което обуславя изплащането на пенсията на магистратите от кариерата, определена на базата на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години стаж в съдебната власт, с прекратяване на трудовия им договор като преподаватели по право във висшите учебни заведения?
7) Допускат ли член 6 ДЕС, член 17, алинея първа от Хартата и практиката на Съда законодателство, по силата на което се отнема правото на собственост върху пенсията, макар и то да е било определено въз основа на заплащани в продължение на повече от 30 години вноски, като отделно, за университетската си дейност, магистратите са правили и продължават да правят вноски към пенсионния фонд?
8) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., както и разпоредбите на член 2, алинея втора, буква б) от Директива 2000/78 относно равното третиране на лицата, без разлика на раса или етнически произход, и практиката на Съда решение, произнесено от Конституционния съд на държава членка, с което в рамките на контрола за конституционосъобразност на закон се определя, че правото на съвместяване на пенсията със заплатата принадлежи само на лицата, които са на мандатни длъжности, като по този начин от това право се изключват магистратите от кариерата, за които не се допуска получаване на пенсията, определена въз основа на индивидуалните им вноски в продължение на повече от 30 години, с мотива че те са запазили преподавателската си дейност във висшето юридическо образование?
9) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което обуславя за неопределен период от време изплащането на пенсията на магистратите, определена въз основа на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години, с прекратяването на университетската им дейност?
10) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което нарушава необходимия баланс между защитата на собствеността на лицата и изискванията на общия интерес, задължавайки само определена категория лица да понасят загуба на пенсията си на магистрати, с мотива че извършват преподавателска дейност в университети?