всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, които изключват правото да се иска финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не е подал молба да ползва платен годишен отпуск, независимо че му е била предоставена такава възможност?
2) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно които, за да бъде претендирано финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, се изисква работникът или служителят, поради независещи от него причини, да не е бил в състояние да поиска ползването на полагаемия му се годишен отпуск преди прекратяването на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Представлява ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] пречка пред национална правна уредба като тази на член 7 от [BUrlG], която предвижда като ред за ползване на правото на годишен отпуск работникът да подаде искане, в което да посочи кога желае да го ползва, за да не загуби в края на референтния период правото си на отпуск, без да му се изплати съответното обезщетение, и която уредба по този начин не задължава работодателя да определи едностранно и задължително за работника кога да ползва отпуска си в рамките на референтния период?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Важи ли същото и когато трудовото правоотношение е между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Предоставя ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] право на финансово обезщетение на наследника на работник, починал, докато е бил в трудово правоотношение, за полагащия се на работника преди неговата смърт минимален годишен отпуск, което е изключено съгласно член 7, параграф 4 от [BUrlG] във връзка с член 1922, параграф 1 от [BGB]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли това и когато трудовото правоотношение е между два частноправни субекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 6, параграфи 1 и 3 от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че изисква от съда, ако уважи исканията на ищеца по спор във връзка със събирането на вземане по търговска сделка по смисъла на член 3 или член 4 от посочената директива, да му присъди сумата от 40 EUR (или еквивалента в местна валута) и съдебните разноски, включително разноските за покана за изпълнение до ответника преди предявяването на иска, в съответния размер съгласно процесуалните норми на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Следва ли член 2, параграф 2 от [Директива 2000/78/ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска в колективен трудов договор да се съдържа правна уредба, според която получаването на преходна помощ — предоставена с цел да се гарантира подходяща издръжка на живота на загубили работата си работници и служители въз основа на предвиденото в колективния трудов договор основно трудово възнаграждение до постигането на икономическа сигурност чрез правото на пенсия от задължителното пенсионно осигуряване — се прекратява, когато се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при ранно пенсиониране, и за прилагането на тази уредба от значение е възможността да се получи пенсия за осигурителен стаж и възраст при ранно пенсиониране поради увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Следва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 […] да се тълкува в смисъл, че липсата на предвиденото в член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 […] уведомяване на адресата за възможността да откаже да приеме документа за връчване дава право на длъжника (адресата) да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 1 от Решение C(2014) 6846 в неговата първоначална редакция и по този начин не се е съобразил с естеството на мярката за държавна помощ, предоставена от Испания, и с понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС. Той също така e допуснал грешка при прилагане на правото, като не е счел, че накърняването на правото на изслушване на Испания е довелo до нарушение на принципите на добра администрация и на правна сигурност.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Испания не е спазилa първото и четвъртото условие, изложени в решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg.
Общият съд е нарушил член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, като е приел, че предоставената от Испания помощ е несъвместима с вътрешния пазар, тъй като тази държава членка е предпочела наземната пред сателитната технология на телевизионно разпространение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 кой е компетентният съд за разглеждането на претенции на извъндоговорно основание поради отговорност във връзка с проспект, когато – инвеститорът е взел по местоживеенето си породеното от ненадлежно изготвен проспект решение за инвестиране, и – въз основа на това решение е превел покупната цена за придобитата на вторичния пазар ценна книга от своята сметка в австрийска банка по сметка за сетълмент в друга австрийска банка, откъдето цената след това е преведена на продавача по поръчка на ищеца. Компетентен ли е: a) съдът, в чийто съдебен район е местожителството на инвеститора; б) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката на ищеца, от която той е превел инвестираната сума по сметката за сетълмент; в) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката за сетълмент; г) или е компетентно едно от посочените съдилища по избор на ищеца, или д) не е компетентно нито едно от посочените съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Трябва ли членове 44 и 45, член 132, параграф 1, буква е), членове 167, 168, 169, 178, 179, 192а, 193, 194 и 196 от Директивата за ДДС (Директива 2006/112), членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и принципът на неутралитет да се тълкуват в смисъл, че не допускат португалската данъчна администрация да откаже право на приспадане на ДДС на клон на дружество, учредено съгласно германското право, при положение че:
– дружеството, учредено съгласно германското право, е получило данъчен идентификационен номер в Португалия за осъществяване на конкретна сделка, а именно „придобиване на дялово участие“, съответстващ на непостоянно установено чуждестранно образувание,
– впоследствие в Португалия е регистриран клон на посоченото дружество, учредено съгласно германското право, и му е определен собствен данъчен номер като постоянно образувание на посоченото дружество,
– след това дружеството, учредено съгласно германското право, като използва първия идентификационен номер, сключва с друго предприятие договор за учредяване на Обединение по икономически интереси (ОИИ) за изпълнението на обществена поръчка в Португалия,
– по-късно, използвайки собствения си данъчен номер, клонът сключва договор за подизпълнение с ОИИ, в който са уговорени взаимните престации между клона и ОИИ, както и това, че ОИИ трябва да фактурира на подизпълнителите направените от него разходи в договореното съотношение,
– ОИИ посочва данъчния идентификационен номер на клона в дебитните известия, които ОИИ издава с цел да фактурира на клона разходите, като начислява ДДС,
– клонът приспада начисления в дебитните известия ДДС като ДДС, платен по получени доставки,
– сделките на ОИИ се състоят (посредством договора за подизпълнение) от сделките на клона и на другото предприятие в състава на ОИИ, като последните два субекта са фактурирали на ОИИ всички приходи, които обединението е фактурирало на възложителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form