Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли да се счита за клауза, която не е индивидуално договорена по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 и следователно попада в приложното ѝ поле, договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя и която — в резултат на премахването на неравноправна договорна клауза, предвиждаща разлика между курс „купува“ и курс „продава“ и задължението за носене на съответния валутен риск — е станала част от договора с действие ex tunc вследствие на законодателна намеса, осъществена с оглед на съдебните спорове за обявяване на недействителност на голям брой договори?
2) В случай че договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, попада в приложното поле на Директива 93/13, следва ли изключението в член 1, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че обхваща и договорна клауза, която отразява национални задължителни разпоредби по смисъла на точка 26 от решение на Съда по дело RWE Vertrieb AG (C‑92/11), приети или влезли в сила след сключването на договора
Попада ли в обхвата на изключението и договорна клауза, която е станала част от договора с действие ex tunc след неговото сключване и по силата на национална задължителна разпоредба, с която се санира недействителността, породена от неравноправността на договорна клауза, без която е невъзможно изпълнението на договора?
3) Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси е възможно да се прецени дали договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, е неравноправна, следва ли залегналото в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 условие клаузите да са изразени на ясен и разбираем език, да се счита за спазено и когато задължението за предоставяне на информация, установено в закона и формулирано по необходимост най-общо, е изпълнено по посочения в изложението на фактите начин, или пък е необходимо да са предоставени данните относно риска за потребителя, които са били известни на финансовата институция или до които същата е имала достъп към момента на сключването на договора?
4) С оглед на изискването за яснота и прозрачност и на предвиденото в точка 1, буква и) от приложението към Директива 93/13, има ли значение за целите на тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че към момента на сключването на договора клаузите относно правото на едностранно изменение и разликата между курс „купува“ и курс „продава“ — които години по-късно са се оказали неравноправни — са били включени в договора наред с клаузата относно носенето на валутния риск, поради което в резултат на кумулативното действие на тези клаузи потребителят на практика изобщо не е бил в състояние да предвиди как ще се променят в бъдеще задълженията му за плащане, нито какъв е механизмът на изменение на същите
Или обявените впоследствие за неравноправни договорни клаузи не трябва да се вземат предвид, когато се преценява дали клаузата относно носенето на валутния риск е неравноправна?
5) В случай че националният съд обяви за неравноправна клаузата, по силата на която валутният риск се носи от потребителя, задължен ли е този съд, при определянето на правните последици в съответствие с националното право, да извърши служебна преценка — при спазване на състезателното начало в исковото производство — на други клаузи, на които ищците не са се позовали в исковата си молба
Приложим ли е принципът на служебното начало в съответствие с практиката на Съюза и когато ищецът е потребител, или с оглед на ролята в цялото производство на правото на страните да се разпореждат с предмета на делото, както и с оглед на особеностите на производството, принципът на диспозитивното начало изключва в случая служебната преценка на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Може ли в случай на успешно поглъщане бъдещото намерение за предоставяне на услуги по управление на дружество, което се предвижда да бъде придобито, да се счита за достатъчно основание да се приеме, че потенциалният приобретател извършва икономическа дейност по смисъла на член 4 от Шеста директива за ДДС, така че начисленият на потенциалния приобретател ДДС върху стоките или услугите, предоставени с цел улесняване на съответното поглъщане, да може евентуално да се счита за ДДС по получена сделка във връзка с предвижданата икономическа дейност по предоставяне на такива услуги по управление, и
2) Налице ли е достатъчна „пряка и непосредствена връзка“ съгласно изискването, установено от Съда на ЕС в [решение от 27 септември 2001 г., Cibo Participations, C‑16/00, EU:C:2001:495], между професионалните услуги, предоставяни в контекста на такова потенциално поглъщане, и извършените доставки, а именно потенциалното предоставяне на услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, в случай на успешно поглъщане, така че да е допустимо приспадане на ДДС, начислен върху тези професионални услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно правото на подаване на възражение срещу регистрацията на марка
Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?
2) Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [Digital Rights] като критерии за строг контрол на Директивата[, обявена за невалидна с това решение], то какъв следва да е минималният праг за наказанието
Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Когато общите режийни разходи, отнесени към сделките от типа „hire purchase“ (които се състоят от освободени доставки на финансиране и облагаеми доставки на автомобили), са включени само в цената на извършваните от данъчнозадълженото лице освободени доставки на финансиране, има ли това лице право да приспадне някаква част от данъка върху тези разходи?
2) Какво е правилното тълкуване на точка 31 от решение от 8 юни 2000 г., Midland Bank (C‑98/98, EU:C:2000:300), и по-точно на извода, че режийните разходи „са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива са елемент от цената на стоките на предприятието“?
По-конкретно:
a) Следва ли този пасаж да се тълкува в смисъл, че при всеки специален метод, въведен съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112], държавата членка винаги трябва да отнася някаква част от данъка по получени доставки към всяка извършвана доставка?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на извършваните от предприятието облагаеми доставки?
3) Фактът, че режийните разходи действително са използвани, поне в известна степен, за извършването на облагаеми доставки на автомобили,
a) означава ли, че някаква част от данъка върху тези разходи трябва да подлежи на приспадане?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на облагаемите доставки на автомобили?
4) Може ли да е по принцип допустимо да не се вземат предвид облагаемите доставки на автомобили (или тяхната стойност) за целите на установяването на специален метод по член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 във връзка с член 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, в която кредиторът има обичайно място на пребиваване, урежда искането на длъжник определената с влязъл в сила акт издръжка да бъде намалена поради променилите му се доходи и в случаите, когато размерът на дължимата до момента издръжка е бил определен по искане на кредитора, в съответствие с член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г., от съда съгласно правото на държавата, в която длъжникът има непроменено място на обичайно пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че кредиторът „сезира“ компетентния орган на държавата, в която длъжникът има обичайно място на пребиваване, и с явяването си по смисъла на член 5 от Регламент № 4/2009 в образувано по инициатива на длъжника пред този орган производство, оспорвайки искането по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли разпоредбите на Директивата относно неравноправните клаузи, и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, както и разпоредбите на Директивата относно потребителския кредит, и по-специално член 17, параграф 1 и член 22, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат събиране на вземане по редовен от външна страна запис на заповед, осъществявано от търговец (кредитодател) срещу потребител (кредитополучател) в рамките на заповедно производство по член 485, параграф 2 и сл. от КРС във връзка с член 41 от UKK, в което националната юрисдикция може да изследва единствено дали съществува действително задължение по записа на заповед с оглед наличието на формалните му реквизити, но не и да разглежда съответното каузално правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 3 от [Първа директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ се отнася и до положения, при които по желание на собственика превозното средство е спряно от движение в частен имот и е извън обществените пътища
или независимо от отговорността, която се поема от Fundo de Garantia Automóvel по отношение на трети лица, по-специално в случай на противозаконно отнемане на превозното средство, при тези обстоятелства собственикът не е длъжен да сключи застраховка
2) Трябва ли член 1, параграф 4 от [Втора директива] (в сила към датата на произшествието) да се тълкува в смисъл, че Fundo de Garantia Automóvel, който при липса на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ изплаща обезщетение на увредени трети лица поради пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, което без знанието и разрешението на собственика е отнето от частния имот, на който се намира спряно от движение, има право на суброгация срещу собственика на превозното средство, независимо от отговорността му за произшествието
или суброгацията на Fundo de Garantia Automóvel по отношение на собственика зависи от проверката на предпоставките на гражданската отговорност, а именно обстоятелството, че към момента на настъпване на произшествието превозното средство не се е намирало във фактическата власт на собственика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Допуска ли правото на Съюза, и конкретно [Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция], [Допълнителният протокол], и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между [Република Австрия] и [Република Турция], или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с логистични мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.