Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Заключение от 3 май 2018 г.

1) Когато общите режийни разходи, отнесени към сделките от типа „hire purchase“ (които се състоят от освободени доставки на финансиране и облагаеми доставки на автомобили), са включени само в цената на извършваните от данъчнозадълженото лице освободени доставки на финансиране, има ли това лице право да приспадне някаква част от данъка върху тези разходи?
2) Какво е правилното тълкуване на точка 31 от решение от 8 юни 2000 г., Midland Bank (C‑98/98, EU:C:2000:300), и по-точно на извода, че режийните разходи „са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива са елемент от цената на стоките на предприятието“?
По-конкретно:
a) Следва ли този пасаж да се тълкува в смисъл, че при всеки специален метод, въведен съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112], държавата членка винаги трябва да отнася някаква част от данъка по получени доставки към всяка извършвана доставка?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на извършваните от предприятието облагаеми доставки?
3) Фактът, че режийните разходи действително са използвани, поне в известна степен, за извършването на облагаеми доставки на автомобили,
a) означава ли, че някаква част от данъка върху тези разходи трябва да подлежи на приспадане?
б) Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на облагаемите доставки на автомобили?
4) Може ли да е по принцип допустимо да не се вземат предвид облагаемите доставки на автомобили (или тяхната стойност) за целите на установяването на специален метод по член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112]?