Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Когато търсещо убежище лице, което — преди навършване на пълнолетие от детето му, с което са били членове на създадено в държавата на произход семейство и на което дете по подадена от него преди да навърши пълнолетие молба за закрила е предоставен статут на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, след като е навършило пълнолетие (наричано по-нататък „ползващото се със закрила лице“) — влиза в приемащата държава членка на ползващото се със закрила лице и също подава там молба за международна закрила (наричано по-нататък „търсещото убежище лице“), следва ли при наличието на национална правна уредба, в която във връзка с предоставянето на право на субсидиарна закрила, производно на правото на ползващото се със закрила лице, се прави позоваване на член 2, буква й) от Директива [2011/95], при разглеждането на въпроса дали ползващото се със закрила лице е „непълнолетно“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95], да се вземе предвид датата на приемане на решението по молбата за предоставяне на убежище на търсещото убежище лице или по-ранна дата, например датата, на която: а) на ползващото се със закрила лице е предоставена субсидиарна закрила; б) търсещото убежище лице е подало молбата си за предоставяне на убежище; в) търсещото убежище лице е влязло в приемащата държава членка или г) ползващото се със закрила лице е подало молбата си за предоставяне на убежище
2. В случай че: а) решаваща е датата на подаване на молбата, следва ли в това отношение да се вземе предвид направеното писмено, устно или по друг начин искане за закрила, което е станало известно на националния орган, компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище (искане за убежище), или следва да се вземе предвид официално подадената молба за международна закрила
б) решаваща е датата на влизането на търсещото убежище лице или датата, на която то е подало молбата за предоставяне на убежище, от значение ли е и обстоятелството дали към тази дата все още не е било постановено решение по молбата за закрила на ползващото се със закрила лице, на което по-късно е било признато право на субсидиарна закрила
3. (а) Какви изисквания следва да се поставят в описаната в точка 1 ситуация, за да представлява търсещото убежище лице „член на семейството“ (член 2, буква й) от Директива [2011/95]), който се намира „в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила“, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила, и с което лице „вече“ е било създадено семейството „в държавата на произход“
Необходимо ли е за тази цел по-специално в приемащата държава членка да е възобновен семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права или в това отношение е достатъчно само едновременното присъствие на ползващото се със закрила лице и на търсещото убежище лице в приемащата държава членка
Представлява ли единият от родителите член на семейството и когато според обстоятелствата в конкретния случай влизането не е имало за цел действително да се поеме отговорността по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] за лице, на което е предоставена международна закрила и което все още е непълнолетно и не е семейно
б) Доколкото на въпрос 3, буква а) следва да се отговори в смисъл, че се изисква семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права да е възобновен, от значение ли е към кой момент е настъпило възобновяването
Следва ли в това отношение да се вземе предвид по-специално обстоятелството дали семейният живот е възобновен в рамките на определен период от време след влизането на търсещото убежище лице, към момента на подаването на молбата от страна на търсещото убежище лице или към момент, в който ползващото се със закрила лице все още е било непълнолетно
4. Престава ли търсещото убежище лице да има качеството на член на семейството по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] на датата, на която ползващото се със закрила лице навърши пълнолетие и следователно със свързаното с това отпадане на отговорността за лице, което е непълнолетно и не е семейно
При отрицателен отговор на този въпрос: продължава ли да съществува това качество на член на семейството (и свързаните с него права) неограничено във времето и след тази дата или то отпада след определен период от време (при утвърдителен отговор: какъв период от време?) или при настъпването на определени събития (при утвърдителен отговор: кои събития?)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Неизпълнение на задължения по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО относно вторичното пречистване на отпадъчни води в определени агломерации
Неизпълнение на задължения по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО относно по-строгото пречистване на отпадъчни води и намаляване на азота в определени агломерации
Неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС чрез непредоставяне на необходимата информация на Европейската комисия
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Приложима ли е [Директива 2014/42] и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно чл. 2, § 1 от Директива [2014/42] и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл. 2 от Директива [2014/42] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 53, ал. 2 от [НК], която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от [НПК], даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
В противоречие ли е член 13, параграф 2 от [Директива 2004/38] с членове 20 и 21 от [Хартата], доколкото предвижда, че разводът, анулирането на брака или прекратяването на регистрираното съжителство не води до загуба на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка — в частност когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, като например, лицето е било жертва на домашно насилие, когато бракът или регистрираното съжителство са били още в сила — но само при условие че заинтересованите лица докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка в приемащата държава членка или че са членове на вече създадено в приемащата държава членка семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, докато член 15, параграф 3 от [Директива 2003/86], който предвижда същата възможност за запазване на правото на пребиваване, не обвързва запазването му с посоченото условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32[…] национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура за предоставяне на убежище е приключила с постановяване на отказ и не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, вследствие на което това лице отново разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
2) Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, вследствие на което това лице (този орган) разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
3) (При утвърдителен отговор на въпрос [1]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, така че това лице е възпрепятствано да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
4) (При утвърдителен отговор на въпрос [2]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която на окончателно решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, така че това лице (този орган) е възпрепятстван(о) да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Принципът на енергийна солидарност не е правен критерий
Принципът на енергийна солидарност се прилага само в случаи на криза
Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Комисията не е спазила принципа на енергийна солидарност
Комисията не е била длъжна изрично да споменава принципа на енергийна солидарност в спорното решение
Твърдени процесуални нарушения
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Допускат ли член 110 от [ДФЕС] и член 273 от [Директивата за ДДС] разпоредба като член 103, параграф 5a от [Закона за ДДС], която предвижда, че при вътреобщностно придобиване на моторни горива данъчнозадълженото лице е длъжно без поискване от страна на началника на митническата служба да начисли и заплати данъка по сметката на митницата, компетентна за събирането на акциза: a) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в определеното в съответното разрешение място за получаване на акцизни стоки — когато стоките са закупени при условията на вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона за акцизите от регистриран получател в режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство; б) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в данъчен склад от територията на друга държава членка; в) при преместване на стоките в рамките на територията на страната — когато стоките се преместват извън режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство?
2) Допуска ли член 69 от [Директивата за ДДС] разпоредба като член 103, параграф 5а от Закона за ДДС, която предвижда, че при вътреобщностно придобиване на моторни горива данъчнозадълженото лице е длъжно без поискване от страна на началника на митническата служба да начисли и заплати данъка по сметката на митницата, компетентна за събирането на акциза: a) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в определеното в съответното разрешение място за получаване на акцизни стоки — когато стоките са закупени при условията на вътреобщностно придобиване по смисъла на Закона за акцизите от регистриран получател в режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство; б) в петдневен срок от деня на въвеждането на стоките в данъчен склад от територията на друга държава членка; в) при преместване на стоките в рамките на територията на страната — когато стоките се преместват извън режим на отложено плащане на акциз в съответствие с акцизното законодателство, при възприето тълкуване, че упоменатите по-горе плащания на данъка не представляват междинни плащания на ДДС по смисъла на член 206 от [Директивата за ДДС]?
3) Трябва ли да се приеме, че неизвършеното в срок междинно плащане на ДДС по смисъла на член 206 от [Директивата за ДДС] загубва правното си битие с приключването на данъчния период, за който следва да се извърши?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1а, четвърта алинея, подточка iii) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, последно изменена с Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, да се тълкува в смисъл, че условие за допустимостта на „по-строги изисквания“ за „притежатели на акции или [з]а физически лица [или юридически лица]“ е върху „законовите, подзаконовите и административните разпоредби“, в които са предвидени по-строги изисквания относно публичността на дяловите участия, да се „упражнява надзор“ от определен от държавата членка орган съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО […] относно предложенията за поглъщане, и упражняването на надзор да обхваща спазването на по-строгите изисквания за публичността на дяловите участия по смисъла на Директива 2004/109/ЕО?
2) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на надзорен орган по член 4 от Директива 2004/25/ЕО, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие и в рамките на водено срещу същото лице наказателно производство за нарушение на свързаните с него национални норми, транспониращи Директива 2004/109/ЕО (Директива за прозрачността), поради което това лице не може да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.