всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка, срещу когото бивш негов служител предявява иск пред съд на държавата членка по своето местоживеене (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуснато ли е нарушение на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, като е прието, че оспорваното промишлено дизайн не притежава индивидуален характер?
Достатъчно ли е доказано, че по-ранният дизайн е бил достъпен за обществеността?
Правилно ли е определен информираният ползвател при оценката на индивидуалния характер на оспорвания дизайн?
Правилно ли е определена степента на свобода на дизайнера при разработването на оспорвания дизайн?
Следва ли да се приеме наличие на наситена плътност на дизайните в съответния сектор и как това влияе върху индивидуалния характер на оспорвания дизайн?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допустимо ли е обжалваното решение да бъде прието въз основа на член 192, параграф 1 ДФЕС, или представлява мярка, която съществено влияе върху избора на държавите членки между различни енергоизточници и общата структура на тяхното енергоснабдяване, изискваща специална законодателна процедура по член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС?
Нарушени ли са правомощията на Европейския съвет по член 15 ДЕС и принципът на лоялно сътрудничество чрез определяне на началната дата за въвеждане на резерва за стабилност на пазара, различна от тази, посочена в заключенията на Европейския съвет?
Спазени ли са принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при определянето на момента на въвеждане на резерва за стабилност на пазара?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, като предвидените мерки са необходими и не налагат прекомерни задължения на участниците в схемата за търговия с емисии?
Извършен ли е надлежен и достатъчен анализ на последиците от обжалваното решение, включително по отношение на социалните и икономическите аспекти, преди неговото приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране относно липсата на друго задоволително разрешение при въвеждането на дерогационния режим за улова на чинки по член 9 от Директива 2009/147/ЕО?
Изпълнено ли е условието дерогацията да се отнася само до „малък брой“ птици по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО?
Представлява ли разрешеният улов на чинки „разумно използване“ и осигурява ли използваният метод избирателност по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 1 от Директива 2009/147/ЕО?
Осигурени ли са „строго контролирани условия“ при прилагането на дерогационния режим за улова на чинки по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Изисква ли се от държавата членка да приеме допълнителни мерки или засилени действия веднага щом стане ясно, че действащите мерки по програмата за действие са недостатъчни за постигане на целите на Директива 91/676/ЕИО?
Длъжна ли е държавата членка да преразгледа и измени програмата си за действие, за да я приведе в съответствие с изискванията на Директива 91/676/ЕИО, включително по отношение на: ограничаване на торенето, определяне на периоди на забрана за разпръскване на торове, капацитет на съдовете за съхранение на течни животински отпадъци, максимално допустимо количество животински отпадъци на хектар, разпръскване на торове по стръмни терени и върху напоени, залети, замръзнали или заснежени почви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Нарушени ли са задълженията на Германия по член 5, параграф 5 от Директива 91/676/ЕИО, като не са приети допълнителни мерки или засилени действия, след като е станало ясно, че действащите мерки не са достатъчни за постигане на целите на директивата?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграф 7 във връзка с приложение II, част А, точки 1–3 и 5 и приложение III, точка 1, подточки 1–3 и точка 2 от Директива 91/676/ЕИО при актуализирането и съдържанието на германската програма за действие относно: (i) ограничаване на торенето, (ii) периоди на забрана за торене, (iii) капацитет и конструкция на съдовете за съхранение на тор, (iv) максимално допустимо количество тор, (v) торене на силно наклонени земеделски площи, (vi) торене върху наситени с вода, наводнени, замръзнали или заснежени почви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че позволяват на притежателя на сертификат за допълнителна закрила, издаден в държава членка, различна от новите държави членки, да се противопостави на паралелния внос на лекарствен продукт от тези нови държави членки, при положение че правните системи на последно упоменатите държави са предвиждали възможността за получаване на еквивалентна закрила не към момента на подаването на заявката за основния патент, а към момента на публикуването на заявката за основния патент и/или подаването на заявката за сертификат за допълнителна закрила в държавата членка на вноса, така че за притежателя е било невъзможно да получи патент и еквивалентен сертификат за допълнителна закрила в държавите на износа?
Следва ли специфичните механизми да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на удължението, предвидено в член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1901/2006, въпреки че то не е изрично предвидено с тези механизми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че определя и изключителната международна компетентност за издаване в съответната държава членка на национални удостоверения за наследство, които не са заменени от европейското удостоверение за наследство (вж. член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012), така че приета от националния законодател разпоредба в друг смисъл относно международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — като тази на член 105 от FamFG в Германия — е невалидна поради противоречие с разпоредба на европейското право от по-висок ранг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Има ли произволен и непропорционален характер решението на Комисията за извършване на проверка?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението за проверка?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни улики, които да обосноват приемането на решението за проверка?
Може ли твърдяното поведение на жалбоподателя да засегне търговията между държавите членки и заема ли жалбоподателят господстващо положение на вътрешния пазар или в съществена част от него?
Нарушени ли са принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания чрез намесата на Комисията, въпреки че националният орган вече е започнал разследване?
Нарушени ли са правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на жалбоподателя чрез приемането на решението за проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form