Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-238/23: Комисия/Латвия () и réutilisation des informations du secteur public), Съдебно решение от 29 октомври 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (dixième chambre) 22 mai 2025 (*) « Manquement d’État – Article 258 TFUE – Directive (UE) 2019/1024 – Données ouvertes et réutilisation des informations du secteur public – Transposition incomplète de cette directive et absence de communication des mesures de transposition – Article 260, paragraphe 3, TFUE – Demande de condamnation au paiement d’une somme forfaitaire et d’une astreinte » Dans l’affaire C‑238/23, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 et de l’article 260, paragraphe 3, TFUE, introduit le 14 avril 2023, Commission européenne, représentée par Mme U. Małecka, MM. L. Malferrari et I. Naglis, en qualité d’agents, partie requérante, contre République de Lettonie, représentée par Mmes J. Davidoviča, K. Pommere et I. Romanovska, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (dixième chambre), composée de M. D. Gratsias (rapporteur), président de chambre, M. I. Jarukaitis, président de la quatrième chambre, et M. Z. Csehi, juge, avocat général : M. N. Emiliou, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour : – de constater que, en ayant omis d’adopter et de publier toutes les dispositions législatives, réglementaires et administratives nécessaires pour se conformer à la directive (UE) 2019/1024 du Parlement européen et du Conseil, du 20 juin 2019, concernant les données ouvertes et la réutilisation des informations du secteur public (JO 2019, L ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/24: Кanevi Komers DS, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Разпоредбата на член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] пряко приложима ли е от държавите членки, или за приложението ѝ е необходимо приемането на вътрешно правни норми?
2) Следва ли да се приеме, че член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] предвижда, че за надлежното уведомяване на компетентния орган, от бенефициера, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, е достатъчно уведомяването да е извършено само в писмена форма и да е достигнало до компетентния орган, без да е предвидено подаването му през нарочна платформа?
3) Следва ли въведените по член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] ограничения на правото на бенефициера да уведоми компетентния орган, без да му бъдат наложени санкции, че заявлението му за помощ или искането за плащане е неправилно или е станало неправилно, след като е било подадено, представляващи „бенефициерът да не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място“ и „органът вече да е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане“, да се тълкуват като изискващи наличието на доказателство за уведомяването от административния орган на бенефициера за намерението му да извърши проверка или за несъответствието в заявлението за помощ или в искането за плащане
И в този аспект, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, и че органът вече не е информирал бенефициера за несъответствие в заявлението за помощ или искането за плащане, допустимо ли е съгласно тази разпоредба на Регламента бенефициерът да извърши оттеглянето, преди да бъде информиран от административния орган, при вече извършена проверка и при установеното от органа несъответствие?
4) Допустими ли са съгласно съображение 17 и член 15 от [Делегиран регламент № 640/2014] национална нормативна уредба, съгласно която „[к]андидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми от него, когато: 1. е уведомен за установени в него застъпвания по отношение на парцелите с установени застъпвания; 2. е уведомен, че е избран за проверка на място; 3. е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия по отношение на площите и/или животните, за които са установени такива“, както и практика на националния орган за проверка на място (без за проверката или резултата от нея бенефициерът да е уведомен) и практика на националния орган, при която се изисква писменото уведомяване за оттеглянето от бенефициера да бъде направено в конкретна система, само по съображения за по-лесно администриране на заявлението?
5) Приложим ли е в съдебното производство член 49, параграф 1, изречение трето от [Хартата], по отношение на наложената на земеделския производител санкция по чл. 19а от [Делегиран регламент № 640/2014] [отменен с Делегиран регламент 2022/1172, с предвидено в последния съображение 16, съгласно което „[в] интерес на яснотата и правната сигурност Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 следва да бъде отменен. Този регламент обаче следва да продължи да се прилага за заявления за помощ за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за искания за плащане, направени във връзка с мерки за подпомагане, прилагани съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата относно кръстосаното спазване.“), който е бил действащ за годината на кампания 2019 и към момента на налагането на санкцията с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 05.12.2022 г., при условие че към момента на разглеждане на делото от съда в [Делегиран регламент № 640/2014] в редакцията му, която е приложима от 01.01.2023 г. […] не се съдържа разпоредбата на чл. 19а?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/23: E.B. (Prorogation de compétence), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкуват в смисъл, че предоставят на цесионера на вземане, произтичащо от договор за изпълнение на строителство, правото да противопостави на първоначалната страна по този договор включената в него клауза за предоставяне на компетентност, когато в съответствие с националното право, приложимо към спора по същество, с договора за цесия са прехвърлени вземането и неговите принадлежности, но не и задълженията по договора?
В случай като горепосочения възражението на страната, която е приела клаузата за предоставяне на компетентност и срещу която е предявен искът, има ли значение за определянето на компетентния съд
Необходимо ли е ново волеизявление на тази страна, предшестващо/съпътстващо предявяването на иска, за да може третото лице цесионер да се позове на клаузата за предоставяне на компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/24: Tuleka, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Дали член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, който предвижда задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване, представлява ограничителна мярка по смисъла на член 215, параграф 2 ДФЕС и дали приемането на такова задължение нарушава изпълнителните правомощия на държавите членки, предвидени в член 24, параграф 1 и член 26, параграф 3 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/24: Kosmiro, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата [за ДДС], или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата [за ДДС]?
2) Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за [за ДДС]?
3) Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата [за ДДС],
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4) Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране на фактури),
a) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5) Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/24: Brose Prievidza, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Налице ли е право на възстановяване по реда на Директива 2008/9 на платения ДДС, заявено от получател по доставка на оборудване (tooling), когато предметът на доставката не е напускал територията на държавата членка на доставчика и доставката на [посоченото оборудване] изкуствено е разделена от вътреобщностните доставки на стоки със същия получател, произведени с това оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.