Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от [Директива 2006/112] доставка, която се извършва за ползвателите на електронни превозни средства и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, когато Комисията е забавила значително образуването на съдебното производство след изпращането на официалното уведомително писмо?
Изпълнила ли е Република Малта задължението си да осигури, че градските отпадъчни води от агломерациите Malta South и Malta North, които постъпват в канализационните системи, са подложени на вторично или еквивалентно третиране преди заустване?
Изпълнила ли е Република Малта задължението си да осигури, че градските отпадъчни води от агломерацията Malta North, които постъпват в канализационните системи, са подложени на по-строго третиране преди заустване в чувствителни зони или в техните водосборни области?
Изпълнила ли е Република Малта задължението си да осъществява мониторинг на заустванията на градски отпадъчни води от агломерациите Malta South и Malta North с цел да провери съответствието им с изискванията на Директива 91/271/ЕИО и приложенията към нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже назначаването на съдебна експертиза по въпроси на токсикологията, почвената наука, балистиката, материалознанието, производството и използването на огнестрелни оръжия и лова, когато жалбоподателите твърдят, че съществуват научни и икономически съмнения относно основателността на оспорвания регламент?
Изопачил ли е Общият съд фактическите обстоятелства и представените от жалбоподателите документи, като е приел, че няма достатъчно основания да се съмнява в заключенията на Комисията и ECHA относно рисковете от използването на оловна сачма в зони с влажни местообитания?
Нарушил ли е Общият съд разпоредби на първичното право на Европейския съюз, включително принципите на правовата държава, презумпцията за невиновност и свободното движение на лица, като е потвърдил валидността на оспорвания регламент и неговите дефиниции и презумпции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже да назначи експертиза по въпроси, свързани с токсикологията, балистиката, науката за материалите и други технически аспекти, при положение че жалбоподателите твърдят наличие на научни и икономически съмнения относно оспорвания регламент?
Изопачил ли е Общият съд фактическите обстоятелства и доказателствата, представени от жалбоподателите, при преценката на основанията за оспорване на регламента относно използването на оловна сачма в зони с влажни местообитания?
Нарушил ли е Общият съд основни разпоредби на първичното право на Съюза, включително принципа на презумпцията за невиновност, чрез тълкуването и прилагането на разпоредбите на оспорвания регламент и на дефиницията за „влажни зони“ в контекста на забраната за използване и носене на оловна сачма при лов и спортна стрелба в такива зони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, параграфи 1 и 3 във връзка с член 25, параграфи 1 и 2 във връзка със съображения 12, 13, 18, 21, 22 и 49 от Регламент [№ 910/2014] да се тълкува в смисъл, че съдът на държавата членка е длъжен да приеме подадения до него процесуален документ, подписан с електронен подпис по член 3, точка 10 от Регламента, при положение че националното право на държавата членка не предвижда друга възможност за подаване на процесуални документи до съда с използване на електронен подпис, освен чрез информационна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/1037 при определянето на значителен ценови натиск и подбиване на цените вследствие на субсидирания внос на биодизел от Индонезия?
Следва ли съдилищата на Европейския съюз да вземат предвид и да прилагат заключенията на специалната група на СТО „ЕС-биодизел (Индонезия)“ при анализа на методите за изчисляване на подбиването на цените?
Изисква ли член 8, параграф 1 от Регламент 2016/1037 извършването на корекции на цените при сравнение на различни видове биодизел за целите на определяне на вредата?
Може ли да се приеме за обективна и достоверна оценка на подбиването на цените, когато анализът обхваща само част от продажбите на промишлеността на Съюза?
Допустимо ли е използването на метода на отнасяне по член 7, параграф 2 от Регламент 2016/1037, когато субсидиите не са обвързани с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с начина на отнасяне на субсидиите към оборота на жалбоподателите при изчисляване на размера на ползата от субсидията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.