Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допуснала ли е Комисията грешка при преценката си относно съответствието на действията на Кралство Испания с приложимото право на Европейския съюз при предоставянето на допълнителни плащания на производителите на говеда през 1996 г.?
Спазила ли е Комисията срока за уведомяване, предвиден в приложимото законодателство, при изключването на определени разходи на Кралство Испания от финансиране от ЕФОГЕН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Нарушени ли са съществените процедурни изисквания при приемането на обжалвания регламент?
Допустимо ли е Комисията да измени своето предложение след като го е представила на Съвета по процедурата, предвидена в Протокола?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалвания регламент?
Съвместимо ли е с Протокола и Договора разпределянето на намалението на екоточки за няколко години и новото разпределение между държавите членки?
Правилно ли е приложен методът за изчисляване на намалението на екоточки по точка 3 от приложение 5 към Протокола и спазено ли е изискването за мотивиране в тази връзка?
Разполага ли обжалваният регламент с валидно правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правният ред на Общността предоставя на частноправните субекти, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което вносител не може да предяви съдебен иск за оспорване на мярка, приета от публичните органи, с която се изземват стоки, продадени на търговец на дребно, когато на този вносител е предоставено правно средство за защита, което гарантира спазването на правата, предоставени му от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на идентифицирането на заемите на SNCI и Belfin и държавните гаранции към тях?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на твърдението, че удължаването на държавните гаранции за заемите на SNCI и Belfin представлява незаконна помощ?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност и изискването за мотивиране, като не е признато, че гаранциите за заемите на SNCI са били вече разрешени с решенията за одобрение от 1982 и 1985 г.?
Изопачени ли са доказателствата и допусната ли е грешка в правото при преценката, че държавната гаранция покрива заемите, отпуснати от Belfin на Clabecq, въпреки съществуването на механизъм за контра-гаранция?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на съществуването на механизъм за контра-гаранция в Belfin, който би изключил квалифицирането на гаранциите като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е Рåдът да използва член 93 ДФЕС като правно основание за сключването на международни споразумения относно условията за автомобилен превоз на стоки и насърчаване на комбинирания транспорт, когато съответните данъчни разпоредби са само второстепенни и спомагателни спрямо основната транспортна цел на споразуменията?
Изисква ли съдържанието на член 8 от разглежданите споразумения, което предвижда данъчни освобождавания и забрана на дискриминация по националност, използването на член 93 ДФЕС като допълнително правно основание наред с член 71 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, и по-специално с членове 5 и 6 от нея, държава членка да третира като облагаемо събитие: поемането на разходи, свързани с услуги, предоставени в чужбина, които, ако бяха предоставени на търговеца на територията на страната, не биха му дали право на приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е Комисията да прекрати едностранно договора поради неизпълнение на задължението за представяне на периодични доклади и да изиска обратно изплатеното авансово плащане?
Дължи ли Hydrowatt лихви върху неизплатената част от аванса съгласно договорните условия и в определения от Комисията размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли остатъчната скална маса, получена при добива на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните обстоятелства:
(а) Какво значение има за отговора на горния въпрос обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда се съхраняват в минния район или на прилежащата територия
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък, дали посочените вторични продукти от минната дейност се съхраняват в минния район, на прилежащата територия или по-далеч?
(б) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е по състав същата като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от начина и времето на съхранение
Следва ли пясъкът от обогатяването на руда, получен при процеса на обогатяване, да се разглежда по различен начин от остатъчната скална маса в това отношение?
(в) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите, издаващи разрешителни за околната среда, от пясъка от обогатяването на руда се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се вземат предвид възможните въздействия на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци?
(г) Какво значение има при преценката обстоятелството, че не се възнамерява да се изхвърлят остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването на руда могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на минния оператор за такова използване и колко скоро след депонирането на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда в минния район или на прилежащата територия ще се осъществи използването им?
(2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването на руда следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси:
(а) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и което съгласно точка (ii) се отнася inter alia до отпадъци, получени при проучване, добив, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или „друго законодателство“ може да бъде и национално законодателство, като определени разпоредби на Закона за мините и Наредбата за отпадъците, действащи във Финландия?
(б) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, отнася ли се това само за национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО за отпадъците, или и за такова, прието след това?
(в) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно равнището на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.