Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Трябва ли член 52 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която както член 182 от Кралския указ от 27 август 1993 г., приет в приложение на член 342, § 2 от Кодекса за подоходното облагане от 1992 г., определя минимални облагаеми основи единствено спрямо чуждестранните лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Допуснал ли е Първоинстанционният съд грешка при прилагането на правото, като е приел, че премиалните системи на British Airways имат изключващ ефект и не са обосновани от икономическа гледна точка?
Следва ли Първоинстанционният съд да вземе предвид доказателства, че предоставените от British Airways комисиони не оказват материален ефект върху конкурентните авиокомпании?
Задължен ли е Първоинстанционният съд да установи вреда за потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО, за да приеме наличие на злоупотреба с господстващо положение?
Допуснал ли е Първоинстанционният съд грешка, като е приел, че новата система от премии за постигнати резултати има същите последици като пазарните споразумения, без да анализира и количествено оцени последиците за конкурентите на British Airways?
Правилно ли е приложил Първоинстанционният съд член 82, втора алинея, буква в) ЕО при преценката на дискриминационния ефект на премиалните системи на British Airways спрямо пътническите агенти в Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Съвместимо ли е изискването за разрешение за трансфер при внос на вече регистрирано в друга държава-членка превозно средство с разпоредбите относно свободното движение на стоки по членове 28 ЕО и 30 ЕО?
Явява ли се прекалено краткият срок на действие на разрешението за трансфер (седем дни) несъвместим с принципите на свободното движение на стоки по членове 28 ЕО и 30 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
1) Доколкото членове 2 и 5 от Осма директива подчиняват възстановяването в полза на придобиващия или на клиента, който не е установен в страната, на условието стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, трябва ли тези разпоредби да бъдат тълкувани в смисъл, че недължим и последователно погрешно фактуриран ДДС, който впоследствие е внесен в държавния бюджет, може също да отговаря на условията за възстановяване
При положителен отговор противоречи ли на цитираните разпоредби от директивата национална правна разпоредба, която като се основава на недопустимостта на приспадане на веднъж начисления и внесен данък, изключва възстановяването дори и на недължим данък на придобиващия или клиента, който не е установен в страната?
2) В по-общ план възможно ли е да се направи извод от общата система на ДДС, че придобиващият или клиентът са лица — платци на данъка към държавния бюджет
Съвместим ли е с тази система, и по-специално с принципите на неутралност на ДДС, на ефективност и на липса на дискриминация, отказът на данъчния орган, на основание на вътрешното право, да предостави право на възстановяване на придобиващия или клиента — данъчнозадължен по ДДС и считан за подложен съгласно националното законодателство на задълженията за фактуриране и за плащане — в случай че недължимо платеният данък е начислен и платен от заинтересувания
Една национална система — такава, каквато следва от тълкуването на националните съдилища, противоречи ли на принципите на ефективност и на липса на дискриминация в областта на възстановяването на ДДС, събран в нарушение на общностното право, доколкото тази система предоставя на придобиващия или клиента право на иск единствено срещу доставчика/изпълнителя на услуги, но не и срещу данъчния орган, въпреки съществуването в националния правов ред на аналогичен случай на събиране от представител на данъкоплатеца на преките данъци, дължими от последния, като се има предвид, че както данъкоплатецът, така и неговият представител имат право да искат връщане на недължимо платеното от държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Допусната ли е грешка при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно вероятността от объркване между заявената марка и по-ранната национална марка?
Допустимо ли е в производството по обжалване да се повдига за първи път ново правно основание, което не е било изложено пред Първоинстанционния съд?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразглежда преценката на фактите и доказателствата, направена от Първоинстанционния съд, извън случаите на изопачаване на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда на Европейския съюз да се повдига ново основание, което не е било изложено пред Общия съд?
Следва ли при преценката за наличие на вероятност от объркване да се отдаде особено значение на слабото отличително качество на по-ранната марка?
Следва ли концептуалната разлика между противопоставените марки да бъде определящ фактор при оценката на вероятността от объркване?
Съдържа ли решението на Общия съд противоречиви мотиви относно релевантната публика и начина на предлагане на стоките, които да водят до неправилна преценка за вероятността от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Задължен ли е апелативният състав на СХВП да вземе предвид факти и доказателства, представени за първи път в подкрепа на жалба срещу решение на отдела по споровете, или разполага със свобода на преценка дали да ги приеме?
Може ли срокът по член 59 от Регламент № 40/94 да се тълкува като нов срок за представяне на факти и доказателства в производството по възражение пред апелативния състав на СХВП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Допуска ли член 43 ЕО, 49 ЕО или 56 ЕО положение, в което държава-членка (наричана по-нататък „държава на дружеството заемател“) запазва в сила и прилага разпоредби като тези на членове 209 и 212 и на приложение 28AA към [ICTA, наричани по-нататък „национални разпоредби“], които ограничават възможността за местно за посочената държава-членка дружество (наричано по-нататък „дружество заемател“) да приспада за данъчни цели лихвите, изплащани върху средства, заети от пряко или непряко дружество майка, което е местно лице за друга държава-членка, докато дружеството заемател не би било подложено на подобни ограничения, ако дружеството майка е местно лице за държавата на дружеството заемател?
Каква разлика, ако съществува такава, може да произтече от изложените по-долу обстоятелства с оглед на отговора на първия въпрос:
а) заетите средства се осигуряват не от дружеството майка на дружеството заемодател, а от друго дружество (наричано по-нататък „дружество заемател“), което е част от същата група от дружества и заедно с дружеството заемател има общо пряко или непряко дружество майка, и както посоченото дружество майка, така и дружеството заемател са местни лица за държави-членки, различни от държавата на дружеството заемател;
б) дружеството заемодател е местно лице за държава-членка, различна от държавата на дружеството заемател, но всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемател и на дружеството заемодател са местни лица за трета страна;
в) всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемодател и на дружеството заемател са местни дружества за трети страни, а дружеството заемодател е местно дружество за държава-членка, различна от държавата на дружеството заемател; дружеството заемодател обаче отпуска на дружеството заемател финансиране под формата на заем, изхождащ от клон на дружеството заемодател, установен в трета страна;
г) дружеството заемодател и всички общи преки или непреки дружества майки на дружеството заемодател и на дружеството заемател са местни дружества за трета страна?
Ако съществува възможност да се докаже, че заемите са съставлявали злоупотреба с право или са били неразделна част от привидна договореност, целяща заобикаляне на данъчното законодателство на държавата-членка на дружеството заемател, щяха ли първият и вторият въпрос да доведат до различни отговори
При положителен отговор, какви са насоките, които Съдът счита за уместно да даде с оглед на определянето на това кое съставлява злоупотреба с право или привидна договореност в контекста на случаи от вида на представените по конкретното дело?
При липса на общностна уредба във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва ли да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от общностното право, включително определянето на вида на предявяваните от увредените лица искове пред националните юрисдикции, и следва ли националните юрисдикции да гарантират, че правните субекти разполагат с ефективен правен способ за защита, който им позволява да получат връщане на недължимо платения данък и на изплатените на посочената държава-членка или удържани от нея суми, които са пряко свързани с данъка, както и да поправят вредите, причинени на частноправните субекти при условията, посочени в практиката на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
1) Изисква ли изискването на общностното право, според което националните процесуални правила трябва да предоставят на частноправен субект ефективна защита на правата, предоставени му от общностното право, да се тълкува в смисъл, че правно средство за защита с предмет установяване на противоречието на някои национални материалноправни разпоредби с член 49 ЕО е допустим, в случай че съответствието на тези разпоредби с посочения член може да се разгледа само инцидентно, например в рамките на иск за обезщетение, на иск, свързан с нарушение на национална материалноправна разпоредба, или при съдебен контрол?
2) Включва ли това изведено от общностното право изискване за ефективна съдебна защита изискването националният правов ред да предоставя временна защита, с която прилагането на национални норми, които препятстват упражняването на право, за което частноправен субект твърди, че има по общностното право, трябва да може да бъде отклонено по отношение на този частноправен субект, така че последният да може да упражни това право до окончателното произнасяне на националния съд по въпроса за съществуването на това право?
3) При положителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите, когато съществува съмнение относно съответствието на национални разпоредби с общностното право, при разглеждане на искането за временна защита на правата, изведени от общностното право, националният съд да прилага националните разпоредби относно условията за такава защита или трябва да прилага общностните критерии?
4) В случай че на третия въпрос се отговори в смисъл, че следва да се прилагат изведените от общностното право критерии, какви са тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.