Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Позволява ли член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Комисията да определи конкретния бенефициер на помощта и да му наложи задължение за възстановяване въз основа на наличната информация, когато държавата членка не е предоставила поисканите сведения?
Може ли Комисията да разпореди възстановяване на държавна помощ въз основа на предположение, без да разполага с достатъчно надеждни и съгласувани данни, които да установяват със сигурност съществуването на предимство в полза на конкретно предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли препращането към член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 44/2001], съдържащо се в член 11, параграф 2 от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че социалноосигурителна институция, която по закон (§ 332 от ASVG) е встъпила в правата на пряко увреденото лице, може да предяви пряк иск срещу застраховател пред юрисдикция в държавата членка по установяването си, стига този иск да е допустим, а застрахователят да е със седалище на територията на някоя държава членка?
Налице ли е тази компетентност и ако към момента на предявяването на иска пред съда пряко увреденото лице няма местоживеене или обичайно пребиваване в държавата членка, където е установена социалноосигурителната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Притежава ли жалбоподателят правен интерес да обжалва решението на Комисията, въпреки че не отговаря на условията за ползване от данъчния режим CFA?
Явява ли се жалбоподателят лично засегнат от спорното решение на Комисията, така че да има процесуална легитимация да го обжалва?
Допуска ли се прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като се отказва преходен режим на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата, в сравнение с операторите, които вече са се ползвали от режима CFA?
Допустимо ли е с диспозитива на съдебното решение да се предоставят права на всички оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA към определена дата (шесто основание — неразгледано по същество)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) a)
В светлината на точки 81 и 84 от Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301) трябва ли член 13 от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че чужденец, турски гражданин, може да се позовава на тази разпоредба, ако е спазил правилата, приложими в областта на първо приемане и на пребиваване на територията, и в периода от 14 декември 2000 г. до 2 октомври 2002 г. е упражнявал законно професионална дейност в рамките на трудов договор с различни работодатели, но не е поискал в срок продължаването на валидността на своето разрешение за пребиваване, поради което към момента на изтичането на срока на това разрешение и на подаването на молбата за продължаване на същото той повече не е бил законно пребиваващ според националното право и още по-малко е имал разрешение да упражнява дейност срещу заплащане в тази държава?
б) Различен ли е отговорът на първия въпрос, буква а), ако подадената от чужденеца молба след изтичане на срока, но в рамките на шестте месеца от изтичането на срока на валидност на това разрешение за работа, макар по националното право да се счита като молба за предоставяне на първо разрешение за пребиваване, е разгледана с оглед на условията за разрешаване на продължаване на пребиваването и чужденецът може да чака на територията на страната да бъде взето решение по тази молба?
2) a)
Трябва ли терминът „ограничение“ по член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че той обхваща задължението за плащане на фискални такси в рамките на разглеждане на молба за продължаване на срока на валидност на разрешение за пребиваване, наложено на турски гражданин, който попада в приложното поле на Решение № 1/80, като при липсата на такова плащане неговата молба няма да бъде разгледана в съответствие с член 24, параграф 2 от Vw 2000?
б) Различен ли е отговорът на втория въпрос, буква а) ако размерът на фискалните такси не надхвърля разходите за разглеждането на молбата?
3) Трябва ли член 13 от Решение № 1/80, който има за цел по-конкретно изпълнението на Допълнителния протокол към [Споразумението за асоцииране], във връзка с член 59 от този протокол да се тълкува в смисъл, че размерът на фискалните такси (възлизащи по това време за чужденеца на 169 EUR), наложени на турските граждани, които попадат в приложното поле на Решение № 1/80, в рамките на разглеждането на молба за предоставяне на разрешение за пребиваване или за продължаването на същото, не може да надвишава размера на фискалните такси (30 EUR), който може да бъде поискан от гражданите на Европейската общност в рамките на разглеждането на молба за проверка с оглед на общностното право и за издаване на свързаните с нея документи за пребиваване (вж. член 9, параграф 1 от Директива [68/360], както и член 25, параграф 2 от Директива [2004/38])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуска ли член 52 ЕО или член 73б от Договора за ЕО правна уредба на държава членка, според която в рамките на национална система за приспадане на корпоративен данък обезценяването на дяловете поради разпределянето на дивиденти не се отразява върху облагаемата основа, когато данъчнозадълженото лице, което има право на данъчен кредит във връзка с корпоративния данък, придобие дял в неограничено данъчнозадължено капиталово дружество от притежател на дялове, който няма такова право на данъчен кредит, докато при придобиване от притежател на дялове, който има право на данъчен кредит, такова обезценяване намалява данъчната основа на приобретателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли договор относно услуги (в случая услуги за разпределяне на вода и за пречистване на канални води) да се квалифицира като „концесия за услуги“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 — за разлика от договора с определен паричен интерес, какъвто е поръчката за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директивата — само защото предвижда, че съдоговорителят не получава възнаграждение пряко от възлагащия орган, а последният му разрешава да получава възнаграждение с частноправен характер от трети лица?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: могат ли описаните в първия преюдициален въпрос договори да се квалифицират като концесия за услуги, когато съдоговорителят поема изцяло или поне голяма част от стопанския риск, свързан с разглежданата услуга, макар този риск да е от самото начало — тоест дори в случай на предоставяне на услуга от самия възлагащ орган — съществено ограничен поради публичноправните правила за организацията на услугата (задължително присъединяване и използване; изчисляване на цената според принципа на покриване на разходите)?
При отрицателен отговор и на втория преюдициален въпрос: трябва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че свързаният с предоставянето на услугата стопански риск, по-специално търговският риск, трябва да бъде почти еквивалентен от гледна точка на качеството на този, който съществува обикновено в условията на свободен пазар с няколко конкуриращи се доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
В съответствие ли е с общностното право и по-специално със свободата на установяване или със свободното предоставяне на услуги, със забраната за дискриминация и със задълженията за равно третиране, прозрачност и свободна конкуренция, предвидени в членове 12 ЕО, 43 ЕО, 45 ЕО, 46 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО, прякото възлагане на услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на твърди битови и приравнени на тях отпадъци на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти и чийто устав е изменен по посочения в мотивите начин, за да бъде съобразен с член 113 от Законодателен декрет № 267/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка относно разрешаването на пролетен лов, без да изчака предоставянето на годишните отчети по член 9, параграф 3 от Директива 79/409/ЕИО?
Съвместимо ли е разрешаването на пролетен лов на пъдпъдъка и гургулицата в Малта с условията за дерогация, предвидени в член 9, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО, включително изискването за липса на друго задоволително разрешение и спазване на принципа на пропорционалност?
Може ли Република Малта да се позове на оправдани правни очаквания, произтичащи от преговорите за присъединяване, за да оправдае разрешаването на пролетен лов на пъдпъдъка и гургулицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуснато ли е нарушение на задължението за изпълнение на решение на Съда относно премахване на пречките пред свободното движение на стоки, произтичащи от процедурата за одобрение по член 17 от Общия правилник относно градското строителство и член 9, параграф 2 от Декрет-закон № 113/93?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението само производителят или неговият пълномощник да могат да поискат признаване на сертификати, издадени в други държави членки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност и изискването за обективни, недискриминационни и предварително известни критерии при процедурата за одобрение на продукти, за които не съществуват технически спецификации?
Допустимо ли е признаването на сертификати, издадени в други държави членки, да бъде поставено в зависимост от критерии, които могат да доведат до дискриминация (т.нар. „тройно гражданство“)?
Изпълнено ли е задължението за предприемане на мерки по отношение на икономическите оператори, засегнати от националното законодателство, признато за несъвместимо с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.