Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
По отношение на периода преди 1 януари 1978 г. има ли данъчнозадължено лице правото по силата на непосредственото действие на член 8, буква a) от [Втора директива] и/или на принципите на данъчен неутралитет и равно третиране да третира a posteriori данъчната основа на доставка на стоки като намалена, когато след датата на тази доставка на стоки нейният получател получава от доставчика кредит, който той избира да приеме или като плащане в пари, или като кредит срещу дължими към доставчика суми във връзка с вече доставени на получателя стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допуска ли Директива 2004/18, и по-специално член 1, параграф 2, букви а) и г) и членове 2 и 28 от нея, както и категории 8 и 12 от приложение II А към нея, национална правна уредба, която позволява два възлагащи органа да сключат помежду си договори в писмена форма за проучване и оценка на сеизмичната уязвимост на болнични заведения, които да се изпълнят в съответствие с националните нормативи за безопасна експлоатация на строежите, и по-специално на сградите от т.нар. „стратегическо значение“, срещу насрещна престация, която не превишава разходите за изпълнение на услугата, когато административният орган изпълнител може да има качеството на икономически оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Правилно ли е тълкувано Решение 2008/969 относно характера и последиците на предупреждение W1 в системата за ранно предупреждение?
Дали предупреждението W1 води до съществено изменение на правното положение на засегнатото образувание?
Може ли засегнатото образувание да бъде непряко засегнато от предупреждението W1, без това да поражда правни последици?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното определение?
Допустимо ли е смесване на способите за правна защита при оспорване на условията по организацията на консорциума?
Нарушени ли са свободата на договаряне и принципът на съгласието при преценката на Общия съд?
Правилно и мотивирано ли е квалифицирано предупреждението W1 като решение, подлежащо на съдебен контрол?
Поставена ли е допустимостта на жалбата в зависимост от нейната основателност в нарушение на съдебната практика на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушила ли е Ирландия задължението си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на решението по дело C-188/08 относно транспонирането на Директива 75/442/ЕИО?
Следва ли на Ирландия да бъдат наложени финансови санкции (дневна глоба и еднократна сума) за неизпълнение на решението по дело C-188/08 и в какъв размер трябва да бъдат тези санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Когато е ясно, че производител, използвал помощ от Общността за складирането на концентрирана гроздова мъст срещу сключване с националната интервенционна агенция на договор за складиране, е придобил от фиктивно или несъществуващо дружество гроздова мъст, която е концентрирал впоследствие на своя отговорност, преди да я складира, може ли да се приеме, че той има качеството „собственик“ на концентрираната гроздова мъст по смисъла на член 2, пaрaгрaф 2 от Регламент […] № 1059/83 […]
Приложим ли е член 17 от същия регламент, когато сключеният с националната интервенционна агенция договор за складиране е засегнат от тежък порок, състоящ се по-специално в това, че дружеството, сключило договора с националната интервенционна агенция, не може да се разглежда като собственик на складираните продукти?
Когато секторен регламент, какъвто е [Регламент № 822/87], въвежда норми за предоставяне на помощ от Общността, без да предвижда в тази връзка санкции за неизпълнение на съответните разпоредби, приложим ли е в случай на подобно неизпълнение [Регламент № 2988/95]?
Когато икономически оператор не е изпълнил задължения, предвидени в секторен регламент на Общността, какъвто е Регламент № 1059/83, както и определените в него условия, даващи право на получаване на помощ от Общността, като секторният регламент предвижда мерки или санкции, какъвто е случаят с член 17 от споменатия регламент, тези санкции намират ли приложение, изключвайки всички други санкции, предвидени от правото на […] Съюза, тогава когато разглежданото неизпълнение уврежда финансовите интереси на […] Съюза
Или напротив, в случай на подобно неизпълнение единствено приложими са предвидените в Регламент № 2988/95 административни мерки и санкции
Или са приложими и двата регламента?
Ако са приложими както секторният регламент, така и Регламент № 2988/95, то как следва да се съвместят техните разпоредби, за да се определят приложимите мерки и санкции?
Когато икономически оператор е допуснал множество неизпълнения на правото на Съюза и някои от тях попадат в приложното поле на предвидените от секторен регламент мерки или санкции, а други представляват нередности по смисъла на Регламент № 2988/95, това означава ли, че Регламент № 2988/95 е единствено приложим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент № 73/2009 […] да се тълкува в смисъл, че плащанията на подал заявление за подпомагане земеделски стопанин трябва да се намалят или изключат така, както това би било направено, в случай че е констатирано неспазване [на правилата за „кръстосано спазване“] от страна на фактическия извършител на нарушението, на когото или от когото е прехвърлена земеделската земя, ако последният беше подал посоченото заявление
Или с тази разпоредба се има единствено предвид, че подалото заявлението за подпомагане лице отговаря за констатираното неспазване, но за да се определи (процентът на) намалението на плащанията или дали те следва да бъдат изключени, трябва да се установи също така в каква степен самият земеделски стопанин е действал виновно, небрежно или умишлено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушени ли са протоколите относно седалищата на институциите на Европейския съюз, като с обжалваните решения на Европейския парламент се намалява броят или продължителността на месечните пленарни сесии в Страсбург под изискуемите дванадесет редовни сесии годишно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на членове 21 и 45 [ДФЕС], член L. 541-1, [първа алинея] от люксембургския Кодекс на труда, доколкото поставя правото на работодателите от частния сектор да получат възстановяване на социалноосигурителните вноски — частта на работодателя и частта на осигуреното лице за наетите на работа безработни лица на възраст над четиридесет и пет години, независимо дали получават обезщетение — в зависимост от условието безработните лица да са регистрирани като търсещи работа в служба по труда на [ADEM] за период от поне един месец, докато от тази мярка не се ползват работодателите, които наемат на работа безработни лица, регистрирани като търсещи работа в еквивалентни чуждестранни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.