всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли член 5 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като затварянето на част от европейското въздушно пространство вследствие на изригването на вулкана Ейяфятлайокутл представляват по смисъла на този регламент „извънредни обстоятелства“, които не освобождават въздушните превозвачи от тяхното задължение за полагане на грижа, предвидено в член 5, параграф 1, буква б) и член 9 от Регламент № 261/2004, или напротив, и поради техния конкретен обхват, те надхвърлят рамките на това понятие, като по този начин освобождават тези въздушни превозвачи от това задължение?
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и член 9 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че при отмяна на полет поради „извънредни обстоятелства“, като разглежданите в делото по главното производство, предвиденото в тези разпоредби задължение за полагане на грижа за пътниците е ограничено във времево или във финансово отношение, и ако това не е така, дали, тълкувани по този начин, посочените разпоредби са невалидни с оглед на принципа на пропорционалност, принципа на недопускане на дискриминация и принципа на „справедливо равновесие на интересите“, закрепен в Конвенцията от Монреал, и с оглед на членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Съвместима ли е с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на предприятие или на седалището на дружество в друга държава членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Съвместима ли е с член 49 ДФЕС националната правна уредба на Нидерландия, която предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при прехвърляне на предприятие или на седалището на дружество в друга държава членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че начисленият от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване (липса на доставка или плащане), както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето ДДС, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна (получател по фактурата) се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна (издател на фактурата) не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт в следните хипотези:
— издателят на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия,
— издателят на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги,
— в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена, без да е възникнало данъчно събитие
При положителен отговор, разпоредбите на чл. 203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС, посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по [посочената директива], че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?
2) По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл. 73, чл. 179 и чл. 203 от Директива 2006/112 изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура, без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?
3) Могат ли специалните мерки по чл. 395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура
При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата, и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?
4) Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?
5) Разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл. 178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките-декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби?
6) В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б[уква] „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива [2000/43] (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)?
2) Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43:
а) дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация;
б) дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение?
3) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
а) разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива [2006/32] (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива [2003/54] (чл. 3, пар. 5), Директива [2009/72] (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното;
и
б) тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
4) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43
а) допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси;
б) и ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в [посочената директива]?
5) Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43:
а) дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава;
б) фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна;
в) фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
6) В зависимост от отговора на въпрос 5:
а) ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
б) разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
в) в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че
— мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения, и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране),
— за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна,
— предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му,
— наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса,
— мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ,
— наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите,
— твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства,
— изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост, не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 98/70, както и евентуално член 4, параграф 3 от ДЕС и член 26, параграф 2, ДФЕС, член 28 ДФЕС и членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват законови разпоредби, въз основа на които регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, сe задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиво биогориво, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара от съответните дружества бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: следва ли член 8 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че независимо от предвиденото в член 10, параграф 1, първо тире от същата директива, на Комисията следва да бъде предоставен проектът за определена законова разпоредба, на основание на която регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, се задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиви биогорива, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., разглеждано в светлината на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да се тълкува в смисъл, че изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят европейска заповед за арест, издадена с цел провеждане на наказателно преследване, с мотива че издаващите съдебни органи не са изслушали издирваното лице преди издаването на тази заповед за арест?
Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на правото на Съюза, поради липсващо или непълно транспониране или поради неправилно транспониране (в смисъл на неспазване на условието за реципрочност) на Рамково решение 2002/584 от страна на държавата, издаваща европейската заповед за арест
(Този въпрос е обявен за недопустим.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form