всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Длъжна ли е Швеция като държава членка да предостави съгласно член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34 отново проекта на член 9 от Наредба (1988:539) поради извършеното при въвеждането на този член изтегляне на датата, от която същият започва да се прилага, от 1 май 2003 г. на 15 април 2003 г?
Ако отговорът на първия въпрос е, че проектът би трябвало да бъде предоставен отново, какви са правните последици, ако това не бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за закрила на „опаковката [на стока]“ включва също и възможността за закрила на външния вид, в който се предоставя дадена услуга?
Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че знак, представящ външния вид, в който се предоставя дадена услуга, може да бъде регистриран като марка?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че изискването за графично представяне е изпълнено със самото представяне на рисунка, или е необходимо да се представи в допълнение и описание на външния вид или данни за абсолютните размери в дадени мерни единици или за относителните размери с данни за пропорциите?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че обхватът на закрилата, предоставяна с марката за услуги в рамките на търговията на дребно с услуги, се разпростира и по отношение на произвежданите от самия търговец на дребно стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Приложими ли са съдържащите се в Споразумението за ЕИП правила относно свободното предоставяне на услуги, и по-точно на услуги в областта на морския транспорт — на които правила съответстват такива от Договора за ЕО — по отношение на дружество със седалище в държава от ЕАСТ във връзка с неговата дейност по предоставяне на транспортни услуги до държава — членка на Европейската общност или до държава от ЕАСТ посредством използването на плавателен съд, регистриран в трета страна извън Европейската общност/ЕИП (плаващ под флага на тази страна)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допуска ли член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 92/12, без да се засяга неговата систематична връзка с член 7, параграф 3 от тази директива, законова уредба на държава членка, съгласно която лице, което държи с търговска цел подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в друга държава членка, не е данъчнозадължено, ако е придобило стоките от друго лице едва след приключването на действието по въвеждането им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури във връзка с връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода в случай на незаконно влизане, установено в момента на самото влизане или непосредствено след това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Противоречи ли правото на Съюза на национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета държава, който не е бил подложен на принудителните мерки, предвидени в Директива 2008/115?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а) Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?
б) Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът на производството би бил различен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че таксите, събирани от нотариус държавен служител за нотариално удостоверяване на правна сделка, която има за предмет преобразуването на капиталово дружество в друг вид капиталово дружество, представляват данъци по смисъла на директивата, дори ако преобразуването не води до увеличаване на капитала на приемащото или на преобразуваното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 Комисията да взема предвид продължителността на нарушението, въпреки че този критерий не е изрично предвиден в член 14, параграф 3 от същия регламент?
Съвместимо ли е с принципа на забрана на обратната сила на закона прилагането на разпоредбите на Регламент № 139/2004 към концентрация, осъществена преди влизането му в сила?
Явява ли се грешка в правото и противоречие в мотивите квалифицирането на нарушението като продължаващо, когато става въпрос за еднократно осъществена концентрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form