Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Отговаря ли искането за обезпечителни мерки на изискването за спешност, като е доказана с достатъчна степен на вероятност сериозна и непоправима вреда, която би настъпила при прилагането на обжалваното решение до постановяване на окончателното решение?
Предоставил ли е молителят конкретни и точни доказателства, които да установят връзката между обжалваното решение и твърдяната вреда, включително по отношение на вероятността от сериозни икономически, социални или обществени последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Може ли съдът да се произнесе по същество по иск за отмяна, когато предметът на спора изчезне вследствие на отмяната на обжалвания акт в хода на производството?
Кой следва да понесе разноските по делото, когато прекратяването на производството се дължи на отмяната на обжалвания акт от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Липса на транспониране на член 3, параграф 1, букви ж) и з) от Директива 2005/36
Липса на транспониране на член 6, буква б) от Директива 2005/36
Липса на транспониране на член 21, параграф 6 и член 31, параграф 3 от Директива 2005/36
Липса на транспониране на член 45, параграф 2 от Директива 2005/36
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като се има предвид, че Общият съд не се е произнесъл по всички конкретни искания и доводи на жалбоподателките?
Достатъчно ли е обосновано от Общия съд, че не е налице нарушение на принципа на добра администрация от страна на Комисията при представянето на твърдения пред националните съдилища?
Може ли да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че не е налице нарушение на принципа на лоялност в съдебното производство, който е общ принцип на правото на Съюза?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 299 ДФЕС от Общия съд относно разпределението на компетентностите между съдилищата на Съюза и националните съдилища при изпълнението на съдебни решения?
Нарушено ли е правото на човешко достойнство на жалбоподателките по член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез действията на Комисията пред националните съдилища?
Спазено ли е изискването за безпристрастност на Общия съд при разглеждане на делото, с оглед твърденията за пристрастност на съдия-докладчика и съдебния доклад?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 296 ДФЕС при отхвърлянето на исковете за обезщетение?
Длъжно ли е Общият съд да разгледа поотделно всички твърдения за вреди и всички искания за обезщетение, изложени от ищците?
Може ли нарушение на принципа на процесуалната добросъвестност от страна на институция на Съюза в национално съдебно производство да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че само нарушение на правило на правото на Съюза, което предоставя права на частноправни субекти, може да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Може ли твърдяното накърняване на човешкото достойнство от страна на институция на Съюза да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Спазен ли е принципът на безпристрастност и законен състав на съда при разглеждането на делото от Общия съд на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1 ДЕС при отчитане на произтичащия от практиката [на Съда] принцип на равностойност да се тълкуват в смисъл, че постановеното на основание член 267, първа алинея ДФЕС решение [на Съда] за тълкуване на правото на Съюза представлява основание за ново разглеждане на гражданско дело, приключило с по-ранен влязъл в сила съдебен акт, ако разпоредба от националното право като член 4011 от [ГПК] допуска ново разглеждане на делото, когато влезлият в сила съдебен акт е постановен въз основа на разпоредба, обявена с решение на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд, Полша] за несъвместима с правен акт от по-висок ранг?
2) Налага ли принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, произтичащ от член 4, параграф 3 ДЕС и от практиката [на Съда], разширително тълкуване на разпоредба от националното право като член 401, точка 2 от [ГПК], така че предвиденото в тази разпоредба основание за ново разглеждане на делото да обхване и влязло в сила неприсъствено съдебно решение, в което [националният] съд — в нарушение на задълженията, произтичащи от решение на Съда [Profi Credit Polska I] — не е проверил за наличие на неравноправни клаузи в договора между потребителя и заемодателя, а се е ограничил само с проверка за редовност на записа на заповед от външна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Как следва да се тълкува чл. 16, пар. 1 от [Директива 2008/118], в частта, в която се предвижда, че разрешение за откриване и управление на данъчен склад се дава при условия, които органите имат право да определят с оглед предотвратяване на всякакво евентуално избягване на данък или злоупотреби; какво следва да бъде съдържанието на тези условия с оглед постигане на целите по предотвратяване и избягване на данък или злоупотреби?
Как следва да се тълкува забраната за дискриминация по [съображение 10] от [Директива 2008/118]?
Как следва да се тълкуват посочените норми и следва ли тълкуванието да е в смисъл, че предоставят правната възможност в националното право да се предвиди правна уредба, каквато е в нормите на чл. 53, ал. 1, т. 3, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС, доколкото последните норми предвиждат отнемане на лиценза безусловно и занапред, безсрочно и неограничено във времето, едновременно с вече наложена санкция, за същото деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е да се приеме, че неналагането на глоби на пограничните търговци, които не начисляват депозит върху напитки, продавани за износ, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради наличие на достатъчно пряка връзка между предимството и държавния бюджет?
Изисква ли се, за да се приеме наличие на държавна помощ при неналагане на глоби, да бъде доказано, че затрудненията при тълкуването на приложимата национална норма са временни и свързани с постепенно изясняване на правото?
Следва ли Комисията да извърши пълен анализ на приложимото национално право, за да установи дали неналагането на глоби представлява държавна помощ, предоставена чрез държавни ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.