всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) Трябва ли член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при приемането на посочените в тази разпоредба мерки трябва да се гарантира благоприятно състояние на запазване по смисъла на член 1, буква и) за регионалната популация на вида в определена държава членка, или може да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз?
2) Ако е допустимо да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз, трябва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че изисква официално сътрудничество за опазване на тази популация между държавите членки, в които се простира районът на разпространение на популацията, или е достатъчно държавата членка, която приема мерките по член 14 от Директивата за местообитанията, да установи състоянието на популацията на вида в другите засегнати държави членки или да определи условията за това в национален план за управление?
3) Може ли член 1, буква и) от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че регионалната популация на вид, който е класифициран в категорията „уязвим“ (VU) [vulnerable] съгласно критериите на Червения списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), може да има благоприятно състояние на запазване по смисъла на Директивата за местообитанията?
4) Може ли член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при установяването на благоприятното състояние на запазване на даден вид могат да се вземат предвид и икономически, социални и културни изисквания, както и регионалните и местните особености?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и в каква степен липсата на фактическа рамка засяга допустимостта му?
Може ли Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициално запитване, което не съдържа достатъчно информация за естеството и предмета на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Недостатъчната яснота и точност на изложените от националната юрисдикция фактически и правни обстоятелства води ли до недопустимост на преюдициалното запитване?
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник, за да се приеме то за допустимо по член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

1) a) Може ли решаващият орган да упражни правомощието си за удължаване на шестмесечния срок за вземане на решение в случай на голям брой молби за международна закрила, подадени едновременно по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, когато увеличението на този голям брой молби за международна закрила настъпва постепенно през определен период и вследствие на това на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца
Как следва да се тълкува думата „едновременно“ в този контекст
б) Въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали е налице „голям брой“ молби за международна закрила по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
2) Има ли ограничение относно периода, през който трябва да настъпи увеличение на броя на молбите за международна закрила, за да може още да попада в обхвата на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
Ако има, колко дълъг може да е този период
3) При преценката дали на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, може ли — включително с оглед на член 4, параграф 1 от тази директива — да се вземат предвид и обстоятелства, които не са свързани с увеличаването на броя на молбите за международна закрила, като обстоятелството, че решаващият орган има да се справя с изостанали преписки, натрупани още отпреди увеличаването на броя на молбите за международна закрила, или с липса на кадрови капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато националният съд е оттеглил въпросите поради липса на релевантност?
Какви са последиците за разноските на страните и другите участници при оттегляне на преюдициално запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на индекса са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване индексът съответства не на процент възнаградителна лихва, а на годишен процент на разходите (ГПР), при условие че в резултат от публикуването си тези данни са достатъчно достъпни за средния потребител благодарение на указанията, дадени за тази цел от доставчика
Ако няма такива указания, длъжен ли е доставчикът пряко да предостави пълно определение на този индекс, а също и всяка релевантна информация, по-специално що се отнася до евентуалното предупреждение от страна на установилия индекса орган за особеностите на този индекс и последиците от тях, които може да се смятат за важни за потребителя, за да оцени правилно икономическите последици от сключването на предлагания му договор за ипотечен кредит
При всички положения длъжен ли е доставчикът да даде на потребителя цялата информация, чието предоставяне е задължително съгласно приложимата национална правна уредба към момента на сключването на договора?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни годишният процент на разходите (ГПР) по съответната сделка с пазарния ГПР, доколкото доставчикът не е информирал потребителя за тези указания, а те не са били достатъчно достъпни за средния потребител?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите годишни проценти на разходите (ГПР) за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, означава ли, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът може ли да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации
Евентуалната неравноправност на подобна клауза трябва ли да се прецени според обстоятелствата по разглеждания случай, като се вземе предвид в частност неспазването на изискването за прозрачност и като предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — наред с друго — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на кредитния договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор
Могат ли да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, ако са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, тези членове допускат ли националният съд да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че тази диспозитивна разпоредба има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда
Може ли националният съд да изменя клаузата, като добавя в нея елемент, годен да отстрани неравнопоставеността, която тя създава в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове допускат ли да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Задължена ли е FRA да възобнови дисциплинарното производство точно от етапа, на който е настъпила незаконосъобразността, след отмяната на наложената забележка, или разполага с право на преценка да прекрати производството по друг начин?
Задължена ли е FRA да зачете правото на изслушване на жалбоподателя преди да приеме решение относно по-нататъшните действия във връзка с дисциплинарното производство след отменителното съдебно решение?
Съдържа ли обжалваното съдебно решение противоречиви мотиви относно приложимостта на член 3, буква а) от приложение IX към Правилника при отказа на FRA да възобнови дисциплинарното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, в която към момента на повторното вписване в имотния регистър на право на ползване в резултат от производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — след като е било окончателно заличено същото право на ползване, което е било вписано незаконосъобразно — не се предвижда задължителна проверка за законосъобразност на първоначалното вписване на правото на ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Запазват ли се задълженията за лоялност и поверителност по членове 11 и 17 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз по време на срока на предизвестие, когато служителят е освободен от задължението да предоставя услуги и да се явява на работното си място?
Изисква ли се решението за прекратяване на административно разследване без предприемане на последващи действия да бъде мотивирано и представлява ли то увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника?
Достатъчно ли е неизпълнението на задължението за своевременно уведомяване за административно разследване и непредоставянето на документи, свързани с твърденията срещу служителя, за да се презюмира наличието на неимуществена вреда, без да се изискват допълнителни доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form