Следва ли член 13Б, буква в) във връзка с членове 2, параграф 1 и 11А, параграф 1, буква а) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен капиталови стоки в активите на предприятието си, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, дължи ДДС при продажбата на тези капиталови стоки, дори когато стоките са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили данък върху цената на стоките, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването?
Следва ли член 26аA, буква е) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато съответните употребявани стоки са придобити с единствената или основната цел да се реализира финансова печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно се разпореждат с тези стоки чрез продажба в края на лизингов период като второстепенна част от цялостната икономическа лизингова дейност при гореописаните обстоятелства?