Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент № 4055/86, във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VBS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VBS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VBS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент № 4055/86, поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, която даден кораб изминава в района на VBS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
Следва ли член 191 от СТС да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето, така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето на Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/24: NOVIS, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 155 от Директива [Платежоспособност II] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент № 1286/2014 или въз основа на Директива 2016/97?
Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, ал. 2, б. ж), т. „i“ от Рамковото решение:
1) да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, с цел установяване дали [заинтересованото] лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
2) при положителен отговор да връчи на [заинтересованото] лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
3) да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-773/24: A. bankas, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от [Регламент № 596/2014] да се тълкува в смисъл, че изпълнението от инвестиционен посредник на нареждане за разпореждане с ценни книжа (акции) на регулирания пазар от страна на клиент въз основа на стандартизиран договор за предоставяне на услуги (не) може да се счита за излизане извън пределите на нормалните условия за изпълнение на служебните му задължения само защото (i) той предоставя услуги на този клиент въз основа на друг договор във връзка с разпореждането с тези ценни книжа (акции) извън регулирания пазар и (ii) в резултат на това разполага с вътрешна информация относно намеренията на клиента (относно взетите от него решения) по отношение на цената на ценните книжа (акциите), които следва да са предмет на разпореждане извън регулирания пазар?
2) Следва ли член 8, параграф 1, член 9, параграф 2, буква б) и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган (не) може да установи, че лицето по член 9, параграф 2, буква б) от този регламент е нарушило забраната по член 14, буква а) от него, когато това лице търгува с ценни книжа въз основа на договор с клиент с единствената цел да изпълни нареждането на този клиент, независимо дали той е направил това нареждане въз основа на вътрешна информация по смисъла на член 8, параграф 1 от същия регламент?
3) Следва ли член 9, параграф 6 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че е достатъчно компетентният орган да се позове само на презумпцията по съображение 24 от този регламент, за да установи наличието на незаконосъобразна причина за нареждането от клиент до инвестиционен посредник по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) от този регламент да се разпореди с ценни книжа (акции) на регулирания пазар, когато този орган се произнася по въпроса дали инвестиционният посредник (брокерът) е нарушил член 14, буква а) от този регламент?
4) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че предвидените в него ограничения (не) могат да се прилагат към търговията с акции на емитента на регулирания пазар по пазарна цена от страна на лице, което има участие в капитала на емитента, само защото това лице вече (свободно) е взело решение за конкретна, но все още не публично обявена цена на акциите на емитента, с които ще се разпорежда в рамките на процедура извън регулирания пазар, чието начало и очаквано приключване са били публично оповестени?
5) Следва ли съображение 24, член 8, параграф 1 и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че за целите на оборването на презумпцията за пазарна злоупотреба по съображение 24 от този регламент (i) е необходимо лицето по член 8, параграф 4, втора алинея от същия регламент, което въз основа на договор е изпълнило нареждане от клиент да се разпореди с част от неговите ценни книжа (акции) на регулирания пазар, да докаже, че при получаване на нареждането клиентът му не е извършил някое от действията по член 8, параграф 1 от същия регламент, или (ii) е достатъчно това лице да докаже, че е изпълнило нареждането на клиента по причина, несвързана с вътрешната информация, с която то разполага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/24: Tagu, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-902/24: Herchoski, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради това, че не може да се изпълнява след премахването на неравноправните клаузи от него, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– в производството по иск на потребителя срещу банката за връщане на равностойността на кредитните вноски банката може валидно да повдигне възражение за прихващане на своето вземане за връщане на равностойността на сумата на кредита с вземането на потребителя,
– банката може валидно да повдигне посоченото възражение за прихващане и при условията на евентуалност, докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може валидно да отправи покана до потребителя за връщането на равностойността на сумата на кредита, усвоена в изпълнение на недействителния договор (вследствие от което това вземане на банката става изискуемо), докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може да определи на потребителя двуседмичен срок за връщането на равностойността на цялата сума на кредита (вследствие от което вземането на банката за връщането на равностойността на цялата сума на кредита става изискуемо), [и]
– потребителят ще бъде осъден да заплати част от разноските по делото съобразно степента, в която искът за вземането му е отхвърлен поради уважаването на повдигнатото от банката възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/24: Полша/Комисия (Annulation rétroactive de mesures provisoires), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допустимо ли е задължението за плащане на дневна имуществена санкция, наложена като временна мярка по член 279 ДФЕС, да се запази и след заличаването на главното дело от регистъра, или това задължение отпада с обратна сила?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на довода, че националните процесуални норми относно обратната сила на обезпечителните мерки са част от общите конституционни традиции на държавите членки и могат да бъдат източник на право на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.