всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

1) а) Може ли въз основа на характеристиките на националната правна уредба в областта на спорта [FIGC] да се квалифицира като публичноправна организация, тъй като е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер?
б) Изпълнен ли е по-специално телеологичният критерий за организацията по отношение на [FIGC] дори при липсата на формален акт за създаване на публична администрация и въпреки че [FIGC] е организирана на принципа на членството, поради включването ѝ в правна уредба в даден сектор (на спорта), организирана по модели с публичен характер, и обвързването със спазване на принципите и правилата, разработени от [CONI] и от международните спортни организации, чрез признаването за спортни цели на националния публичноправен субект?
в) Може ли също така този критерий да се установи по отношение на спортна федерация като [FIGC], притежаваща капацитет за самофинансиране, във връзка с дейност като разглежданата по делото, която няма публично значение, или вместо това за определяща трябва да се счита необходимостта във всички случаи да се гарантира прилагането на правилата за конкурентно възлагане на трети лица на всички видове договори на този субект?
2) а) Въз основа на правоотношенията между тях, има ли CONI доминиращо влияние над FIGC, в светлината на законовите правомощия за признаване на дружеството за спортни цели, за одобряване на годишните бюджети и за надзор върху управлението и правилното функциониране на органите и за назначаване на временен управител на субекта?
б) От друга страна обаче, достатъчни ли са тези правомощия, за да се установи наличието на критерия за доминиращо публично влияние, присъщо на публичноправната организация, поради квалифицираното участие на председателите и на представителите на спортните федерации в основните органи на [CONI]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 239, параграф 1, втора тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба може да бъде възстановено платеното мито в ситуация като тази по главното производство, при която внесените от заинтересованото лице необщностни стоки са били реекспортирани извън митническата територия на Съюза и при която обстоятелствата, довели до възникването на митническото задължение, не се дължат на явна небрежност от страна на заинтересованото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 239, параграф 1, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, при който внесените от заинтересованото лице необщностни стоки са били повторно изнесени от митническата територия на Съюза и обстоятелствата, довели до възникването на митническото задължение, не се дължат на явна небрежност на заинтересованото лице, митото може да бъде възстановено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се тълкуват в смисъл, че е налице непоръчана доставка на питейна вода по смисъла на тези разпоредби, когато търговската практика на водоснабдителното предприятие е следната:
i) по силата на закона водоснабдителното предприятие а) има изключително право и задължение да доставя вода чрез тръби в определената му водоснабдителна зона, както и б) е длъжен да предложи на поискалите това лица свързване с обществената мрежа за снабдяване с питейна вода, от една страна, и доставката на вода, от друга страна;
ii) водоснабдителното предприятие запазва връзката на жилището на потребителя с обществената водоснабдителна мрежа, която е съществувала преди нанасянето на потребителя в жилището, поради което тръбите в жилището на потребителя са под налягане и потребителят може чрез съзнателно действие, състоящо се в завъртане на крана на чешма или аналогично на него действие, по свое усмотрение да черпи вода, дори и след като е изразил намерението си да не сключва договор за доставка на вода, и
iii) водоснабдителното предприятие фактурира разходите, доколкото със съзнателно действие потребителят действително е черпил вода, като прилаганите цени са покриващи разходите, прозрачни и недискриминационни, което се контролира от публичните органи?
Допускат ли член 9 от Директива [97/7] и член 27 от Директива [2011/83] във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2005/29] и точка 29 от приложение I към последната директива да се приеме, че между водоснабдителното предприятие и потребителя е сключен договор за водоснабдяване, когато i) потребителят знае — както и средният потребител в Нидерландия — че доставката на вода не е безплатна, ii) при все това потребителят ползва обичайно водата за дълъг период от време, iii) потребителят продължава да ползва вода и след като е получил от водоснабдителното предприятие приветствено писмо за добре дошъл, както и след това сметки и покани за доброволно изпълнение, и iv) потребителят изразява действителното си намерение да сключи договор с водоснабдителното предприятие след постановяване на съдебно разрешение за прекратяване на връзката на жилището с водоснабдителната мрежа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Съвпадат ли понятията „имунитет по отношение на съдебни производства“ и „имунитет“, съдържащи се в член 11 от [Протокол № 7], така както са формулирани и с оглед на целта, която преследват?
2) Обхваща и включва ли имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът по член 11, освен наказателно преследване и граждански искове, предявени срещу членовете на Комисията от страна на увредени трети лица?
3) Може ли да бъде отнет имунитетът по отношение на съдебни производства/имунитетът на комисаря и в рамките на граждански иск срещу него, като предявения в конкретния случай иск
При утвърдителен отговор, кой трябва да проведе процедурата по отнемане на имунитета?
4) Компетентни ли са юрисдикциите на Европейския съюз да се произнесат по иск за извъндоговорна отговорност срещу комисар, като предявения в конкретния случай иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Следва ли шофьор, нает в една държава членка и извършващ каботажен превоз на територията на друга държава членка по силата на чартърен договор, да се счита за командирован работник по смисъла на Директива 96/71?
Има ли значение продължителността на каботажния превоз за определяне наличието на командироване по смисъла на Директива 96/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Какви са изискванията към жалбоподателя за доказване на същественото значение на поставения правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, за да бъде жалбата допусната до разглеждане по същество?
В каква степен е необходимо да се представят конкретни доказателства и обосновки, за да се приеме, че твърдяното противоречие с практика на Съда на ЕС или нарушение на принципа на пропорционалност е от съществено значение за правото на ЕС?
Достатъчни ли са общи твърдения относно значението на даден въпрос за развитието на правото на ЕС или се изисква конкретна и специфична за случая аргументация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form