4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е изискването по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като Апелативният състав е приел, че няма вероятност от объркване между заявената марка и по-ранните марки по отношение на определени услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Действителни ли са Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО на Съвета и Директива 2009/145 на Комисията с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободно упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или недопускане на дискриминация, свободно движение на стоките, и с оглед на задълженията, поети съгласно [МДРГРПЗ], по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и посадъчен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е правото на защита на заявителя поради това, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар не е уведомила надлежно неговия представител за писменото становище на възразяващата страна в производството пред апелативния състав?
Правилно ли е апелативният състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар да приеме, че е налице вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е да се приеме, че използването на марката ROYAL SHAKESPEARE би извлякло неправомерна облага от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка RSC-ROYAL SHAKESPEARE COMPANY по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009?
Обосновано ли е заключението, че между знаците ROYAL SHAKESPEARE и RSC-ROYAL SHAKESPEARE COMPANY съществува степен на сходство, която позволява на релевантната публика да установи връзка между тях?
Правилно ли е определен кръгът на релевантната публика за оценка на репутацията на по-ранната марка като „широката публика“?
Достатъчно ли е установена репутацията на по-ранната марка за „театрални продукции“ за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009?
Доказано ли е наличие на „уважителна причина“ за използването на оспорваната марка от страна на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че обхваща и сделки като извършваните от заинтересованото лице, които по същество са свързани с притежаваните от съответните дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне, когато единственото съображение за този извод е, че целта на сделките е да се прехвърлят акциите в дружествата и това е и резултатът от тях?
Прилага ли се предвиденото в член 13, Б, буква г), точка 5, второ тире от Шеста директива изключение от освобождаването дори когато държавата членка не е използвала предоставената ѝ с член 5, параграф 3, буква в) от Директивата възможност да счита за материална вещ и акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им права на собственост или владение върху недвижим имот?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че в категорията на гореупоменатите акции или дружествени дялове попадат и акциите в дружества, които пряко или косвено (чрез дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества) притежават недвижими имоти, независимо дали ги стопанисват като такива, или ги използват за друг вид икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли справедливото възнаграждение, което земеделският производител трябва да заплати на титуляря на правото на закрила от Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, затова че е използвал посевен материал от получена от него реколта от определен защитен сорт растение, без да е изпълнил задълженията си по член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 и по член 8 от Регламент № 1768/95, да се изчислява въз основа на средния размер на таксата за лицензирано производство на посевен материал от защитени сортове от съответния растителен вид в същата област, или вместо това за основа трябва да се вземе (по-ниското) възнаграждение, което би следвало да се заплати в случаите на разрешено засаждане по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 и по член 5 от Регламент № 1768/95?
Допустимо или дори задължително ли е при изчисляване на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 или на обезщетението за вреди, дължимо в приложение на член 94, параграф 2 от посочения регламент, да се вземат предвид и разходите за упражнявания специален контрол от организация, която защитава правата на голям брой титуляри на права на закрила, чрез присъждането на сума, възлизаща на двойния размер на обичайно уговаряното възнаграждение, съответно на дължимото възнаграждение съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Изпълнено ли е изискването на член 5, параграф 1 от Директива [97/7], съгласно което потребителят трябва да получи потвърждение на посочената в тази разпоредба информация чрез траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, освен ако информацията вече му е била предоставена при сключването на договора чрез траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, при положение че тази информация е предоставена на потребителя чрез хипервръзка на уебсайта на доставчика, като хипервръзката е част от текст, който потребителят трябва да отбележи с отметка като прочетен, за да може да встъпи в договорно отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 49 ЕО в редакцията му, приложима към конкретния случай, като се има предвид, че фактите в основата на спора са настъпили преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство на държава членка, съгласно което възнагражденията за доставки или услуги не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато са изплатени или предоставени пряко или непряко на пребиваващо в друга държава членка данъчнозадължено лице или на чуждестранен правен субект, което или който по силата на законодателството на страната, в която е установен(о), не се облага в нея с данък върху доходите или се облагат за доходите в конкретния случай съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима, по който тези доходи се облагат в държавата членка, чието национално законодателство се разглежда, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже с всички възможни правни средства, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и не надхвърлят обичайните граници, въпреки че подобно доказване не се изисква за приспадане на възнагражденията за доставки или услуги, изплатени на пребиваващо в тази държава членка данъчнозадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен от общия правен режим в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.