всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме, че включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е съвместимо с правото на Съюза, без да се предоставят конкретни мотиви за всяка среща?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорното решение, по-специално относно използваните данни и критериите за определяне на събитията от голямо значение?
Съответстват ли ограниченията, произтичащи от белгийските мерки, на принципите на пропорционалност, свободно предоставяне на услуги, свобода на установяване и правото на собственост, и извършила ли е Комисията необходимата проверка за по-малко ограничителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допуснато ли е нарушение при упражняването на правото на преценка от страна на Комисията и при съдебния контрол на Общия съд относно вменяването на отговорност на дружеството майка за поведението на дъщерните му дружества?
Съответства ли на правото на Съюза различното третиране на началните размери на глобата между участващите предприятия, като се отчита или не действителното отражение на нарушението върху пазара?
Допустимо ли е Комисията да вземе предвид оборота на дружеството майка при определяне на възпиращия коефициент за умножение на глобата?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране прилагането на възпиращия коефициент за умножение от страна на Комисията спрямо различните предприятия, включително Dow?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли член 5, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружеството за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото състояние на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за ангажиране на отговорността на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и трябвало да се обяви в ликвидация?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?
При положителен отговор на [втория въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако управителят е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на неговите задължения са във връзка с шведско дружество?
При положителен отговор на [третия и четвъртия въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако акционерът е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?
При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да се тълкуват в смисъл, че ако търговец на държава членка, който при обстоятелствата като тези в главното производство продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да провери, първо, дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и второ, дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел?
При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата като тези в главното производство, следва ли при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи екземпляр № 1 от посочения в член 4 от Регламент № 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговска цел подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход
Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции.
Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12?
Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 и в член 32, параграф 1 от Директива 2008/118 израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелства като тези в главното производство
При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към други държави членки, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Съвместимо ли е с член 31 от Споразумението за ЕИП датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към държави от ЕИП, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за обществото?
Съответства ли включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение на изискванията за ясна и прозрачна процедура по член 3а, параграф 1 от Директива 89/552?
Правомерно ли е определянето на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение с оглед критериите на правото на Съюза и достатъчно ли е мотивирано това определяне?
Съвместими ли са ограниченията, произтичащи от включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение, с принципите на свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване, правото на собственост и правилата на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Представлява ли здравната претенция „този продукт съдържа също калций и витамин D3, които спомагат за намаляване на рисковите фактори за развитие на остеопорозата и за фрактури“ претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване по смисъла на член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент […] № 1924/2006 […] дори ако тя не посочва изрично, че консумирането на този продукт намалява значително рисковите фактори за развитието на посоченото заболяване?
Включват ли се в понятията за търговска марка или за търговско наименование по смисъла на член 28, параграф 2 от Регламент […] № 1924/2006 […] и съобщенията с търговска цел, направени върху опаковката на продукта?
Трябва ли преходната разпоредба на член 28, параграф 2 от Регламент […] № 1924/2006 […] да се тълкува като позоваваща се на (всички) храни, които са съществували преди 1 януари 2005 г., или като позоваваща се на храните, носещи търговска марка или търговско наименование, които са съществували в този вид преди тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допустимо ли е предявеният иск за установяване на неизпълнение, като се има предвид, че оспорваната от Комисията мярка е загубила действие след постановяването на решението по дело T-257/07?
Съществува ли неизпълнение от страна на Република Франция на задълженията по член 4, параграф 3 ДЕС и член 288 ДФЕС, поради това че не е изпълнила решение 2009/726/ЕО относно спирането на националните мерки за забрана на вноса на мляко и млечни продукти от определени стопанства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Може ли да се смята, че е налице непреодолима сила по смисъла на Регламент № 3665/87 относно определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти, когато компетентните органи се въздържат да дадат поискани сведения или съзнателно съобщават неверни сведения на стопански субект, като създават у него грешна представа за доверието, което може да има на съдоговорител, по отношение на който има съмнения, че върши измами?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form