4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-227/22: Regionalna direktsia “Avtomobilna administratsia” Pleven, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/22: Askos Properties, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент [№ 1306/2013], съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи — отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента?
Осъществена ли е хипотезата на член 47, параграф 3 от Регламент [№ 1305/2013] при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 21[1] „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство — измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на [ЗСПЗЗ], въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по член [37и], алинея 4 от [ЗСПЗЗ], за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/22: Getin Noble Bank и др. (Contrôle d’office du caractère abusif des clauses), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, член 47 от Хартата, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и правото на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:
– спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството за вписване на неравноправната договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи,
– в случай на клауза, чиято формулировка не е идентична, но която има същия смисъл и поражда същите последици спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/22: RTL Nederland и RTL Nieuws, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от [Регламент № 376/2014] и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и член 10 от ЕКПЧ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/21: Intervyuirasht organ na DAB pri MS (Femmes victimes de violences domestiques), Съдебно решение от 16 януари 2024 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, жените от тази държава могат да се считат в своята цялост за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, или съответните жени трябва да споделят допълнителна обща характеристика, за да принадлежат към такава група?
Следва ли член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи, когато молителят твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, тази разпоредба изисква да се установи връзка между действията на преследване и поне един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от тази директива?
Следва ли член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/22: Österreichische Datenschutzbehörde, Съдебно решение от 16 януари 2024 г.
Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим [ОРЗД]?
Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка, при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия има за предмет на разследване дейностите на полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?
Ако, както е в настоящия случай, дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/22: Nárokuj, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че кредиторът следва да бъде санкциониран, тъй като е извършил непълна оценка на кредитоспособността на потребителя, дори когато потребителят е погасил изцяло кредита и в хода на погасяването му не е имал никакви оплаквания срещу договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/22: G (Frais de résiliation anticipée), Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/22: Societatea Civilă Profesională de Avocaţi AB & CD, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 2, параграф 4 във връзка с член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция да се тълкуват в смисъл, че в обхвата на понятието „общественост“ попада правен субект като адвокатско гражданско дружество, което не твърди накърняване на права или интереси на самия този правен субект, а накърняване на правата и интересите на физическите лица адвокати, които го съставляват, и може ли такъв субект да бъде приравнен по смисъла на член 2, параграф 4 от Конвенцията на група физически лица, действащи чрез сдружение или организация?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, като се имат предвид както целите на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, така и целта за ефективна съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, трябва ли член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция и член 47, първа и втора алинея от Хартата във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, която обвързва достъпа до правосъдие на такова адвокатско гражданско дружество с доказването на собствен интерес или с обстоятелството, че с предявяването на съответните искания се търси защита за правно положение, пряко свързано със самата цел, за която е създадена тази организационна форма, в случая адвокатско гражданско дружество?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос или независимо от отговорите на тези два въпроса, трябва ли член 9, параграфи 3, 4 и 5 от Орхуската конвенция и член 47 първа и втора алинея от Хартата във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че изразът, че адекватните и ефективни средства за правна защита, включително приемането на съдебно решение, трябва да не са „недостъпно скъпи“, предполага правила и/или критерии за ограничаване на съдебните разноски, които може да понесе загубилата делото страна, в смисъл че националният съд трябва да гарантира спазването на изискването съдебните производства да не са недостъпно скъпи, като вземе предвид както интереса на лицето, което иска да защити правата си, така и публичния интерес от опазване на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.