4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-547/22: INGSTEEL, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/22: DISA, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли Директива 2003/96, и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от Закона за акцизите, която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/23: Deutsche Bank Polska, Определение от 30 май 2024 г.
Клаузата в договор за заем в чуждестранна валута, която позволява на банката едностранно да определя окончателния размер на заема чрез прилагане на обменен курс, определен единствено от банката, представлява ли неиндивидуално договорена клауза по смисъла на Директива 93/13?
Достатъчно ли е липсата на информация за валутния марж (предимството на банката от обменния курс) за да се приеме, че съответната клауза не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, дори ако е предоставена информация относно валутния риск?
Може ли клаузата за определяне на валутния марж сама по себе си да създаде значителен дисбаланс във вреда на потребителя и да обоснове нищожност на договора за заем в чуждестранна валута, когато договорът не може да продължи да съществува без тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/23: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/22: Amazon Services Europe, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Следва ли член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 или член 3 от Директива 2000/31 да се тълкуват в смисъл, че не допускат мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика?
Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки да се предвижда задължение за изпращане на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки се предвижда задължение за подаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/22: Conny, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 национална разпоредба (в случая член 312j, параграф 3, второ изречение и параграф 4 от BGB, в редакцията, в сила от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на покана за доброволно изпълнение до трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/23: Autoridad Portuaria de Bilbao/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Изисква ли се от Комисията да анализира освобождаването от корпоративен данък в Бискай в съвкупност с принципа на самофинансиране при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да се ограничи до общ анализ на характеристиките на режим на помощи, когато е налице само един бенефициер на този режим?
Задължена ли е Комисията да анализира всички предоставени от държавата членка данни в рамките на процедурата по сътрудничество по член 21 от Регламент 2015/1589 при преценката за наличие на предимство по член 107 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/23: Addiko Bank, Определение от 27 май 2024 г.
Какъв е обхватът на правото на субекта на данни да получи копие от личните си данни съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително дали това право обхваща и предоставянето на откъси или цели документи, съдържащи лични данни?
Може ли администраторът на данни да откаже предоставянето на копие от личните данни въз основа на мотивите или целта на искането на субекта на данни?
Влияе ли основанието за обработване на личните данни, включително когато то е законово задължение, върху упражняването и обхвата на правото на достъп до данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.