4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-296/23: dm-drogerie markt, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Следва ли „подобни [изрази]“ по смисъла на член 72, параграф 3, второ изречение от Регламент [№ 528/2012] да се разбират само като такива съдържащи се в реклама изрази, които — точно както изрично изброените в тази разпоредба понятия — омаловажават по общ начин свойствата на биоцида по отношение на рисковете от продукта за здравето на хората, за здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност, или в обхвата на понятието „подобни [изрази]“ попадат всички понятия, които — по отношение на рисковете от продукта за здравето на хората, за здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност — имат сходен с конкретно изброените понятия омаловажаващ, но не и задължително генерализиращ като тях смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/23: Greislzel, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?
По-конкретно:
1) Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата [членка] по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността [на съдилищата на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето]?
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-801/21: EUIPO/Indo European Foods, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Запазва ли се предметът на жалбата и правният интерес на жалбоподателя, когато по-ранното право отпада след приемането на обжалваното решение?
Следва ли Общият съд да извърши конкретна (in concreto) преценка на запазването на правния интерес на жалбоподателя с оглед на особеностите на правото на марките на Европейския съюз?
Нарушава ли се член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, ако Общият съд задължи EUIPO да не взема предвид последиците от края на преходния период по Споразумението за оттегляне при изпълнение на решението си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/22: PS (Adresse erronée), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
1) За да се породи право на обезщетение за причинени вреди съгласно член 82, параграф 1 от [ОРЗД], достатъчно ли е да е нарушена разпоредба [от този регламент], която осигурява защита на искащото обезщетение лице, или е необходимо освен нарушението на разпоредбите като такива да е налице и причинена на това лице допълнителна вреда?
2) Изисква ли правото на Съюза да е причинена вреда с определена тежест, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД?
3) По-специално, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД, достатъчно ли е обстоятелството, че позоваващият се на това право се опасява, че в резултат на нарушения на разпоредбите на ОРЗД личните му данни са попаднали у трето лице, без това да може да бъде установено по категоричен начин?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетението за нематериалните вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД националният съд да прилага съответно критериите на член 83, параграф 2, второ изречение от ОРЗД, които съгласно текста са приложими само за административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“?
5) Трябва ли размерът на обезщетението за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД да се определя и въз основа на това, че чрез размера на присъденото обезщетение се постига възпиращ ефект и/или се предотвратява „комерсиализирането“ (калкулирано приемане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“/плащане на обезщетения) на нарушения?
6) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД по отношение на неговия размер да се взема предвид наличието на същевременно извършени нарушения на национални разпоредби, които имат за цел да осигурят защита на личните данни, но не са делегирани актове или актове за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, нито разпоредби на правото на държава членка, конкретизиращи правилата на настоящия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/22: Комисия/България (Protection des zones spéciales de conservation), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Спазено ли е задължението на Република България да определи всички територии от значение за Общността като специални защитени зони в предвидения от Директивата за местообитанията срок?
Определени ли са достатъчно подробни и специфични цели на опазване за всяка специална защитена зона в съответствие с изискванията на Директивата за местообитанията?
Определени ли са необходимите консервационни мерки за специалните защитени зони, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания и видовете, съгласно Директивата за местообитанията?
Транспонирано ли е правилно в националното право задължението за определяне на консервационни мерки по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.
Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 21, параграф 1 от Директива 2011/95, предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на Женевската конвенция, постановено в друга държава членка и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/22: Bundesrepublik Deutschland (Effet d’une décision d’octroi du statut de réfugié), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.
Следва ли, в случай че държава членка не може да се ползва от предоставеното с член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32] правомощие да отхвърли молба за международна закрила като недопустима с оглед на предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка, тъй като условията на живот в тази [друга] държава членка биха изложили кандидата на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [№ 604/2013], член 4, параграф 1, второ изречение и член 13 от Директива [2011/95], както и член 10, параграфи 2 и 3, член 33, параграфи 1 и 2, буква а) от [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че предоставеният вече статут на бежанец не позволява на държавата членка да разгледа без оглед на предходните изводи по този въпрос подадената пред нея молба за международна закрила, и я задължава да предостави на кандидата статут на бежанец, без проверка по същество на условията на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/22: Adient, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Следва ли разпоредбите на член 44 от Директивата за ДДС и на член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги, предоставени от установено в друга държава членка дружество, трябва да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на тези услуги само поради факта, че двете дружества принадлежат към една и съща група и че тези дружества са свързани помежду си с договор за доставка на услуги?
Следва ли член 44 от Директивата за ДДС и член 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги по обработка, предоставени от установено в друга държава членка дружество, може да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на услуги, при положение, от една страна, че разполага в нея със структура, която участва в доставката на получените в резултат на тези услуги по обработка готови продукти, и от друга страна, че тези сделки по доставка се извършват предимно извън последната държава членка, а извършените в нея сделки се облагат с ДДС?
Следва ли членове 44 и 192а от Директивата за ДДС, както и членове 11 и 53 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че — когато данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, ползва услуги, предоставени от дружество, установено в друга държава членка — за да се определи постоянният обект на първото дружество в последната държава членка, могат да се вземат предвид техническите и човешките ресурси, чрез които второто дружество осигурява престирането на услуги, или средствата, използвани за свързаните с тази престация административни дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.