4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 национална правна уредба, предвиждаща задължение за заподозрените и обвиняемите в наказателно производство да присъстват на съдебния процес срещу тях?
Допуска ли член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 правна уредба на държава членка, която позволява провеждането на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, при все че това лице се намира извън посочената държава членка и не може да влезе на нейна територия поради наложена му от компетентните ѝ органи забрана за влизане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният орган на държава членка да приеме временни общи мерки, които се прилагат за категория продукти, съдържащи едно и също вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли членове 30 и 60 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС мястото на вноса на регистрирано в трета държава транспортно средство, въведено в Съюза в нарушение на митническото законодателство, е в държавата членка, в която е извършено нарушението на митническото законодателство и транспортното средство за първи път е използвано в Съюза като транспортно средство, или е в държавата членка, в която пребивава лицето, извършило нарушението на митническите задължения, и в която последното използва превозното средство?
В случай че мястото на вноса е в държава членка, различна от Федерална република Германия: налице ли е нарушение на Директива 2006/112, по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба на държава членка обяви член 87, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС при внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че се прилага към спор за установяване в рамките на иск, основан на твърдяното качество на изобретател или съизобретател, на това дали дадено лице е притежател на правото върху изобретения, които са предмет на подадени патентни заявки и на издадени патенти в трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която на юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост, се възлага управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост и на което е поверено управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване, да изисква достъп до информацията, необходима за упражняване на контролните правомощия, които са му предоставени за тази цел, без в частност да е възможно да му бъде противопоставена предвидената в националното право тайна на търговското счетоводство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите разходи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг, впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС по получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС по получени доставки само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Понятието „животни за разплод“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 865/2006 обхваща ли предците на екземплярите в даден развъдник, които никога не са били собственост или владение на този развъдник?
Член 54, точка 2 от Регламент (ЕО) № 865/2006 във връзка с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на защита на оправданите правни очаквания трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска възможност притежаваният от животновъда екземпляр от някой от животинските видове, упоменати в приложение А към Регламент № 338/97, да се счита за роден и отгледан в плен по смисъла на член 8, параграф 3 от този регламент, когато някои от предците на този екземпляр, които не са част от животните за разплод на посочения животновъд, са били придобити от трето лице, преди да влязат в сила тези регламенти, по начин, който застрашава оцеляването на вида в природата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
В кои случаи съдът на държава членка е длъжен да прилага процедурите, предвидени в Регламент № 1206/2001, при събиране на доказателства от друга държава членка?
Може ли съдът да използва национални процесуални способи за събиране на доказателства, когато лицето се съгласи доброволно на разпит или писмена декларация, без да са необходими разрешения по Регламент № 1206/2001?
Дали Регламент № 1206/2001 изключва възможността за трансгранично събиране на доказателства по други начини, освен предвидените в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО, разглеждан във връзка с член 8, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че от една страна задължава държавите членки да предвидят в полза на излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват кабелното препредаване по смисъла на тази разпоредба и че от друга страна такова препредаване представлява едновременното, непроменено и несъкратено разпространение на телевизионни или радиопрограми, излъчвани чрез спътник и предназначени за приемането им от публиката, когато подобно предаване се осъществява от субект, какъвто например е един хотел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.