всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-596/16: Di Puma, Съдебно решение от 20 март 2018 г.

Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато с влязла в сила присъда е установено, че не е извършено престъпно деяние, без да е необходима последваща преценка от националната юрисдикция, не може по отношение на същите деяния да се започва или продължава последващо производство за налагане на санкции, които по своето естество и тежест могат да се квалифицират като наказателноправни санкции?
Следва ли при преценката на ефикасността, съразмерността и възпиращото действие на санкциите за целите на установяване на нарушение на принципа ne bis in idem по смисъла на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз националната юрисдикция да взема предвид размера на наказанието, установен с Директива 2014/57?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-557/16: Astellas Pharma, Съдебно решение от 14 март 2018 г.

Трябва ли член 28, параграф 5 и член 29, параграф 1 от Директива 2001/83 […] да се тълкуват в смисъл, че при предоставяне на национално [РТ] с генеричен лекарствен продукт в рамките на децентрализираната процедура за получаване на разрешение съгласно член 28, параграф 3 от Директивата компетентният орган на съответната държава членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт?
Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при предоставяне на национално [РТ] компетентният орган на държавата членка не разполага със самостоятелно правомощие да провери началната дата на срока за защита на данните за референтния лекарствен продукт:
– трябва ли все пак съд на тази държава членка при разглеждане на жалбата на титуляря на [РТ] с референтния лекарствен продукт да провери началната дата на срока за защита на данните, или за съда се прилага същото ограничение както за органа на държавата членка,
– как в този случай пред въпросния съд на държавата членка е защитено правото на титуляря на [РТ] с референтния лекарствен продукт на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от [Хартата] и член 10 от Директива 2001/83 по отношение на защитата на данните,
– обхващат ли средствата за ефективна правна защита задължението на съда на държавата членка да провери дали предоставеното в други държави членки първоначално [РТ] е издадено в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/17: Mediaexpert/EUIPO, Определение от 13 март 2018 г.

Съществува ли процесуално нарушение, когато заявителят не е предоставил превод на доказателство в производството по обявяване на недействителност, въпреки предоставяне на списък на стоките и услугите на английски език?
Може ли предходната практика и Насоките на EUIPO да бъдат правно обвързващи при преценката на допустимостта и съществените условия на производствата по обявяване на недействителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/16: DOCERAM, Съдебно решение от 8 март 2018 г.

Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, решаващо е наличието на алтернативни промишлени дизайни, или пък следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор?
Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали съответните особености на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се изхожда от възприемането от страна на „обективен наблюдател“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/16: Ice Mountain Ibiza/EUIPO, Съдебно решение от 1 март 2018 г.

Допусната ли е грешка при преценката на отличителния характер на термина „ocean“ и при оценката на доказателствата за съвместно съществуване на марки, съдържащи този термин?
Правилно ли е определен доминиращият елемент в сравняваните знаци и съобразена ли е ролята на словните и фигуративните елементи при оценката на сходството?
Взети ли са предвид всички релевантни обстоятелства при цялостната оценка на сходството между знаците и при определяне на общото впечатление, което те създават?
Правилно ли е приложен критерият за наличие на опасност от объркване, включително по отношение на доказателствата за съвместно съществуване на марките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/17: Tirkkonen, Съдебно решение от 1 март 2018 г.

Следва ли член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че определението „обществени поръчки“ по смисъла на тази директива обхваща система,
– чрез която публичноправно образувание възнамерява да получава услуги на пазара през предварително определен период, като в съответствие с условията по приложен към поканата проект на рамков договор то сключва договори с всички икономически оператори, които отговарят на посочените поотделно в материалите по поръчката изисквания за годност на оферентите и на предоставяните услуги и са издържали описания в поканата изпит, и
– към която не е възможно последващо присъединяване през периода ѝ на валидност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/17: Martín Osete/EUIPO, Определение от 22 февруари 2018 г.

Налице ли е реално използване на регистрираните марки по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 при липса на официални документи, удостоверяващи търговска експлоатация?
Могат ли нормативни затруднения, засягащи всички оператори в сектора, да се квалифицират като „уважителни причини за неизползване“ по смисъла на Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/17: Lloyd’s of London, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.

Допускат ли принципите, закрепени в правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията и отразени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и произтичащите от тях принципи, като самостоятелност и тайна на офертите, национална правна уредба съгласно тълкуването ѝ в съдебната практика, която допуска едновременно участие в една и съща процедура, обявена от възлагащ орган, на няколко обединения на застрахователи, членуващи в Lloyd’s of London, чиито оферти са подписани от едно и също лице — генерален представител за страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.

Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/16: American Express, Съдебно решение от 7 февруари 2018 г.

Трябва ли член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, който не предоставя сам платежни услуги в посочената схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки, или използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от изключението, предвидено в тази разпоредба, и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от посочената директива?
Доколкото с втория въпрос се цели да се определи дали член 35 от Директива 2015/2366 е невалиден поради факта, че изискванията, предвидени в параграф 1 от този член, се прилагат към тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, има ли основания за невалидност на тази разпоредба поради липса на мотиви, явна грешка в преценката или нарушение на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15556575859122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form