всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-6/20: Riigi Tugiteenuste Keskus, Съдебно решение от 20 май 2021 г.

Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-142/20: Analisi G. Caracciolo, Съдебно решение от 6 май 2021 г.

Трябва ли член 4, параграфи 1 и 5, както и член 7, параграф 1 от Регламент № 765/2008 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на национално законодателство, съгласно което дейността по акредитация може да се извършва от органи, различни от единния национален орган по акредитация по смисъла на този регламент, които имат седалище в трета държава, когато тези органи гарантират спазването на международните стандарти и демонстрират, по-специално чрез споразумения за взаимно признаване, че притежават квалификация, равностойна на тази на посочения единен орган по акредитация?
Следва ли разпоредбите на глава II от Регламент № 765/2008 да се считат за невалидни от гледна точка на членове 56 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото в тях се предвижда, че дейността по акредитация се осъществява изключително от единния национален орган по смисъла на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-690/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel – II), Определение от 6 май 2021 г.

Какво обхваща понятието „елемент на конструкцията“ и „система за контрол на емисиите“ по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, включително по отношение на софтуера и технологиите за намаляване на емисиите?
При какви условия дадено устройство следва да се разглежда като „устройство за заобикаляне“ по смисъла на Регламент № 715/2007 във връзка с процедурите по одобряване на превозните средства?
Може ли устройство за заобикаляне, което подобрява работата на системата за контрол на емисиите по време на одобрителните процедури, да попадне в изключението от забраната на такива устройства, когато целта му е защита на двигателя или безопасното функциониране на превозното средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/19: Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny, Съдебно решение от 29 април 2021 г.

Трябва ли член 3 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторни превозни средства включва и положения, при които орган на местно самоуправление — окръг — придобива по силата на съдебен акт право на собственост върху превозно средство, което е негодно за движение, намира се в частен имот, а именно охраняем паркинг извън обществената пътна мрежа, и по решение на неговия собственик предстои да бъде унищожено?
Обратно, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че при тези обстоятелства органът на местно самоуправление в качеството на собственик на превозното средство няма задължение да сключи застраховка, без това да засяга отговорността на [гаранционния фонд] по отношение на трети увредени лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-537/19: Комисия/Австрия (Location d’un bâtiment non encore construit), Съдебно решение от 22 април 2021 г.

Явява ли се сключването на дългосрочен договор за наем на все още непостроена сграда между публичноправно образувание и частно предприятие, при който наемателят упражнява влияние върху проектирането на сградата, пряко възлагане на обществена поръчка за строителство, попадащо в обхвата на Директива 2004/18/ЕО, и следва ли да бъде проведена състезателна процедура и публикувано обявление за поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/20: Hengstenberg, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Трябва ли понятието „законен интерес“ по смисъла на член 49, параграф 3, първа алинея и параграф 4, втора алинея във връзка с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че в процедурата по заявления за изменение, което не е несъществено, на спецификацията на продукт, обозначен със защитено географско указание, всяко физическо или юридическо лице, за което е настъпила действителна или потенциална, стига да не е съвсем невероятна, икономическа последица от поисканите изменения, може да обоснове наличието на „законен интерес“, необходим за предявяване на възражение срещу подаденото заявление за изменение или за обжалване на решението за уважаване на това заявление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-771/19: NAMA и др., Съдебно решение от 24 март 2021 г.

1
a) Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13, разглеждани с оглед на изводите, направени в решения от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 11 май 2017 г., Archus и Gama (C‑131/16, EU:C:2017:358), и от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от процедурата за възлагане на поръчка (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране на изпълнението в частта относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране при оценяване [на съответните оферти]?
б) При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране на изпълнението всеки порок в участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искането за отмяна) този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова процедура за възлагане на поръчка, в която да може да участва изключеният жалбоподател?
2) Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба, подадена по реда на досъдебно административно производство пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително с оглед на изводите, изложени в решение от 21 декември 2016 г., Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C‑355/15, EU:C:2016:988)?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на поръчка или причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-681/20: smart things solutions/EUIPO, Определение от 24 март 2021 г.

Повдига ли жалбата въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, който да обоснове допускане до разглеждане?
Спазени ли са изискванията за ясно и подробно посочване на правните основания, конкретните правни въпроси и тяхната значимост съгласно приложимите разпоредби и съдебна практика?
Достатъчно ли са аргументирани твърденията за нарушение на принципите на равно третиране, добра администрация и разпределението на доказателствената тежест, за да бъдат приети като въпроси от значение извън конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/20: An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara, Éire agus an tArd-Aighne, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от Регламент [2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от Директива [2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — [както на английски, така и на ирландски език]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form