4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-439/19: Latvijas Republikas Saeima (Points de pénalité), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/20: Simonsen & Weel, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точки 7 и 8 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че в обявлението за обществена поръчка трябва да се посочват прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковия договор и че при достигането на този праг въпросното рамково споразумение изчерпва действието си?
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точка 7 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковото споразумение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка като цяло и че в обявлението може да бъдат установени допълнителни изисквания, които възлагащият орган решава да добави?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че се прилага за случай, в който в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано обявление за обществена поръчка, макар, от една страна, прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковото споразумение, което предстои да бъде сключено, да не са посочени в обявлението за поръчката, а в техническата спецификация на поръчката и от друга, нито в обявлението за поръчката, нито в техническата спецификация да се посочва максимално количество и/или максимална стойност на доставките по въпросното рамково споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Съдебно решение от 15 юни 2021 г.
Трябва ли член 55, параграф 1, членове 56—58 и членове 60—66 от [Регламент 2016/679] във връзка с членове 7, 8 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член 58, параграф 5 от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на [Регламент 2016/679] (25 май 2018 г.)?
При утвърдителен отговор на първия поставен въпрос: има ли член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член 58, параграф 5 от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
При утвърдителен отговор на поставените въпроси от първи до пети: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от Регламент 2016/679 механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-923/19: Van Ameyde España, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Допуска ли член 3, последна алинея от [Директива 2009/103] във връзка с член 1 от същата директива тълкуване на националната правна уредба (член 5, параграф 2 от [Закон за автомобилното застраховане]), по силата на което в случаи като този по главното производство щетите, причинени на полуремарке, са изключени от покритието на задължителната застраховка на [камиона влекач, към който то е прикачено], тъй като полуремаркето се приравнява на превозвани вещи в този [камион влекач], или дори се приема, че за целите на имуществените вреди полуремаркето образува едно-единствено превозно средство с посочения [камион влекач]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/20: Rad Service и др., Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Допустимо ли е съгласно член 63 от Директива 2014/24, разглеждан във връзка с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, посочени в членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, прилагането на италианската национална правна уредба в областта на използването на капацитета на други субекти и изключването от процедурите за възлагане, съдържаща се в член 89, параграф 1, четвърта алинея от Кодекса за обществените поръчки, съгласно която в случай на декларация с невярно съдържание, представена от помощното предприятие относно наличието на влезли в сила присъди, които евентуално могат да докажат извършването на тежко професионално нарушение, възлагащият орган трябва винаги да изключи икономическия оператор — участник в процедурата, без да изисква от него или да му разреши да посочи друго подходящо помощно предприятие в замяна на първото, както всъщност е предвидено в останалите хипотези, когато субектите, чийто капацитет икономическият оператор възнамерява да използва, не отговарят на съответния критерий за подбор или по отношение на тях са налице задължителни основания за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-762/19: CV-Online Latvia, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9 да се тълкува в смисъл, че интернет търсачка, специализирана в търсенето на съдържания от бази данни, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на база данни, свободно достъпна в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тази база данни на нейния уебсайт по критерии, които са релевантни от гледна точка на нейното съдържание, извършва „извличане“ и „повторно използване“ на съдържанието на посочената база данни по смисъла на тази разпоредба и дали производителят на такава база данни има право да забрани тези действия, доколкото накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-818/18: Yokohama Rubber/Pirelli Tyre, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Нарушено ли е тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно отказа за регистрация на знак, състоящ се изключително от форма, необходима за постигане на технически резултат?
Изопачени ли са фактите или доказателствата от Общия съд при преценката на съществените характеристики на спорния знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/20: Riigi Tugiteenuste Keskus, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.