всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-607/19: Husqvarna, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

В случай на предявяване на насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз преди изтичането на петгодишния период на неизползване, урежда ли се определянето на датата, която е релевантна за изчисляването на периода на неизползване по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, от тези регламенти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, трябва ли при изчисляването на петгодишния период на неизползване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 да се вземе предвид датата на предявяване на насрещния иск или датата на последното заседание пред въззивната инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

1) Какво обхваща понятието „устройство“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Може ли програма, инсталирана в компютъра за контрол на двигателя, или която по-общо оказва влияние върху него, да се разглежда като устройство по смисъла на този член?
2) Какво обхваща понятието „система за контрол на емисиите“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Само технологиите и стратегиите за обработване и намаляване на емисиите (и по-специално на NOx) след тяхното образуване ли включва тази система за контрол на емисиите, или също и различните технологии и стратегии за ограничаване на тяхното възникване в самата основа, като технологията за EGR?
3) Представлява ли измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 устройство, което засича всеки параметър, свързан с провеждането на предвидените в Регламент № 715/2007 процедури за одобрение, с цел по време на тези процедури да се активира или да се повиши ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите и по този начин да бъде получено одобрение на превозното средство
Може ли устройство като описаното да се квалифицира като „измервателно-коригиращо устройство“, ако активирането на повишената ефективност на системата за контрол на емисиите се осъществява не само по време на процедурите за одобрение, но и в отделни случаи, когато точно установените условия, които се засичат с цел повишаване на ефективността на системата за контрол на емисиите при тези процедури за одобрение, възникнат при реално движение?
4) Какъв е обхватът на трите изключения, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007
Допустимо ли е забраната на измервателно-коригиращо устройство, активиращо или повишаващо ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите, специално при провеждането на изпитвания в рамките на процедурите за одобрение, да не се прилага на някое от трите основания, изброени в член 5, параграф 2 от този регламент
Забавянето на стареенето или замърсяването на двигателя представлява ли част от задължителните условия за „предпазване на двигателя от повреда или авария“ или за „осигуряване на безопасно управление на превозното средство“, които могат да оправдаят наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/19: Германия/Комисия, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Пораждат ли съобщенията на Комисията относно изпълнението на Регламент № 305/2011 самостоятелни правни последици, различни от тези на решенията за запазване или ограничаване на позоваванията на хармонизираните стандарти?
Задължена ли е Комисията съгласно член 18, параграф 2 във връзка с член 17, параграф 5 от Регламент № 305/2011 да приеме една от предложените от държава членка мерки при официално възражение срещу хармонизиран стандарт?
Задължена ли е Комисията да провери дали хармонизираните стандарти, посочени в спорните решения, застрашават спазването на основните изисквания към строежите съгласно Регламент № 305/2011?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.

Следва ли условията за допустимост на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкуват в светлината на член 9 от Орхуската конвенция относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда?
Правилно ли е прието, че регион Брюксел-столица не е пряко засегнат от спорния акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и поради това жалбата му е недопустима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-835/19: Autostrada Torino Ivrea Valle D’Aosta, Определение от 26 ноември 2020 г.

Противоречи ли национална разпоредба, която забранява възлагането на концесии за автомагистрали с изтекъл или изтичащ срок по процедура за проектно финансиране, на правилата и принципите на Договора за функционирането на ЕС и на Директива 2014/23/ЕС?
В какви граници възлагащите органи могат да упражняват свободата си да избират начина на предоставяне на услуги или строителство, включително дали да възлагат на икономически оператори или да изпълняват със собствени ресурси, без да нарушават правото на ЕС?
До каква степен националното законодателство може да ограничава избора на процедура или начин на управление на концесии, без това да противоречи на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация, пропорционалност и прозрачност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/19: Комисия/Португалия (Financement des obligations de service universel), Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.

Спазен ли е принципът на прозрачност при въвеждането на извънредната вноска за компенсиране на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга?
Съответства ли механизмът за разпределяне на разходите на принципите за минимално нарушаване на пазара и пропорционалност?
Спазен ли е принципът на недопускане на дискриминация при определянето на задължените за плащане на извънредната вноска предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/19: Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación, Съдебно решение от 18 ноември 2020 г.

Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 92/100 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкуват в смисъл, че ползвателят е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/19: Orange Romania, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.

Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена конкретно и информирано по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?
Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена свободно по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-304/20: Kerry Luxembourg/EUIPO, Определение от 29 октомври 2020 г.

Повдига ли отказът да се разгледат доказателства, които не са били представени в административното производство, въпрос от съществено значение за правото на Европейския съюз с оглед съществуващата съдебна практика?
Представлява ли оспорването на констатациите на Общия съд относно характеристиките на релевантната публика правен въпрос, който може да породи значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли твърдение за неправилно прилагане на правни критерии относно вероятността от объркване да бъде основание за допускане на жалбата, когато не са посочени конкретно нарушени съдебни практики или значимост за единството и развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-305/20: Kerry Luxembourg/EUIPO, Определение от 29 октомври 2020 г.

Повдига ли отказът да се приеме доказателство, което не е представено в административното производство, съществен въпрос за правото на Европейския съюз, особено при наличие на установена съдебна практика?
Могат ли оспорванията относно определянето на характеристиките на релевантната публика да се считат за съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, при положение че това е въпрос от фактическо естество и в изключителната компетентност на Общия съд?
Съответства ли твърдението, че Общият съд е приложил неправилни правни критерии относно вероятността от объркване, на изискванията за допустимост и конкретизация на нарушената съдебна практика, за да бъде прието, че се повдига съществен въпрос за правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13334353637122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form