4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bobek

Английски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2017 г.

Понятието „негociação“ по член 135, параграф 1, буква f) от Директива 2006/112/ЕО обхваща ли дейности като търсене на клиенти и промотиране на услуги за продажба на права за ползване на недвижими имоти, осъществявани от посредник от името на дружество при определени инструкции?
Покриват ли разглежданите права за ползване на недвижими имоти понятието „ценни книжа“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква f) от Директивата и прилага ли се освобождаването от ДДС за тези операции?
Ако държавата членка е упражнила възможността по член 15, параграф 2 от Директивата да третира определени права като материални вещи, изключва ли това освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква f) за тези права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Kokott

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от [Закона за ДДС]) […], съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години;
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че „първото обитаване“ е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки, за първоначалния приобретател или ползвател, на сградата, строежа или част от тях след тяхното:
a) завършване или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Campos Sanchez-Bordona

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Следва ли член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 226, точка 5 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя правото на приспадане на ДДС, платен за получени доставки, в зависимост от посочването във фактурата на адреса на мястото, където издателят ѝ извършва стопанската си дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Wahl

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г., съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г. в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация
В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Wathelet

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Противоречи ли на принципа на неутралитет на ДДС и на забраната за различно третиране на стоките по смисъла на член 98, параграфи 1 и 2 от Директивата за ДДС диференцирането на ставката на ДДС за сладкарските изделия единствено в зависимост от критерия „срок на минимална трайност“ или „срок на годност“ като предвиденото в член 41, параграф 2 във връзка с позиция 32 от приложение № 3 към Закона за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Bot

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на доставките на услуги, тясно свързани със спорта — Понятието „спорт“ — Дейност, характеризираща се с физически компонент — Двойков спортен бридж“ По дело C‑90/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по финансови и данъчни дела), Обединено кралство) с акт от 1 септември 2015 г., постъпил в Съда на 15 февруари 2016 г., в рамките на производство по дело The English Bridge Union Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 март 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за The English Bridge Union Limited, от M. Lewis, solicitor, и D. Ewart, QC, – за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от R. Hill, barrister, – за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и R. Lyal, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Szpunar

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Вписване в регистъра на данъчнозадължените по ДДС лица — Национално законодателство, изискващо учредяването на гаранция — Борба срещу измамата — Харта на основните права на Европейския съюз — Свобода на стопанската инициатива — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип „ne bis in idem“ — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила“ По дело C‑534/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) с акт от 29 септември 2016 г., постъпил в Съда на 20 октомври 2016 г., в рамките на производство по дело Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу BB construct s. r. o., СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: E. Juhász, изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe (докладчик) и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, от F. Imrecze, в качеството на представител, – за BB construct s. r. o., от P. Ondrášiková, адвокат, – за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и A. Tokár, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Szpunar

Словашки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Трябва ли понятието „разваляне“ в член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че обхваща случая, когато при договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да изисква от лизингополучателя заплащането на лизингови вноски, тъй като лизингодателят е развалил посочения договор поради неизпълнение от страна на лизингополучателя?
При утвърдителен отговор, може ли [лизингодателят] да намали данъчната основа по силата на член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, включително когато националният законодател, възползвайки се от възможността, предвидена в член 90, параграф 2 от Директивата, не допуска намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2017 г.

Пречи ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на начисляване на пропорционален данък върху регистрацията на търговски наеми, когато за същите сделки се дължи и ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Campos Sanchez-Bordona