всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Данък върху добавената стойност

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС по получени доставки съгласно член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС, или да се счита за различна ситуация, при която определената сума за приспадане е по-малка или по-голяма от тази, на която данъчнозадълженото лице има право съгласно член 184 от Директивата за ДДС?
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за (частично) неизвършване на плащане съгласно член 185, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС?
Трябва ли държавата членка, като взема предвид изискванията за яснота и правна сигурност, наложени от законодателя на Съюза, и разпоредбата на член 186 от Директивата за ДДС, с цел да изиска корекция на приспадането, когато не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане съгласно член 185, параграф 2, [втора] алинея от тази директива, да предвиди конкретно в националната си правна уредба хипотезите за неизвършено плащане, дори да включи в правната си уредба одобрен и влязъл в сила предпазен конкордат (в случай че той влиза в понятието за неизвършено плащане)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?
При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

1) В случаи като разглежданите в главното производство,
– в които данъчнозадълженото лице Х1 разполага със стоки, съхранявани в склад в държавата членка А, и продава тези стоки на данъчнозадълженото лице Х2, а Х2 изразява пред Х1 намерението да превози стоките до държавата членка Б, като се представя пред Х1 с идентификационния си номер по ДДС, предоставен от държавата членка Б,
– и Х2 препродава тези стоки на Х3, като договаря с Х3, че Х3 ще инициира или ще извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б, при което Х3 инициира или извършва превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б и може да се разпорежда със стоките като собственик още в държавата членка А,
– но Х2 не уведомява Х1, че вече е препродало стоките, преди те да напуснат държавата членка А,
– а освен това Х1 е нямало как да установи, че не Х2 ще инициира или извърши превоза на стоките от държавата членка А до държавата членка Б,
следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че мястото на доставката, извършена от Х1 за Х2, се определя съгласно член 32, първа алинея от Директива ЕО, и че следователно доставката, извършена от Х1 за Х2, представлява вътреобщностната доставка (т.нар. „доставка, свързана с превоза или изпращането“)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че въпреки това Х3 има право да приспадне платения по получени доставки ДДС на държавата членка Б, посочен във фактурите, издадени от Х2, при условие че Х3 използва получените стоки за целите на облагаемите му в държавата членка Б сделки и не се предполага злоупотреба от страна на Х3 с правото на приспадане на данъка?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако Х1 впоследствие научи, че Х3 е инициирал превоза и още в държавата членка А е могъл да се разпорежда със стоките като собственик, следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че доставката, извършена от Х1 за Х2, губи с обратно действие качеството си на вътреобщностна доставка (тоест че тази доставка трябва да се квалифицира с обратно действие като т.нар. „доставка, несвързана с превоза или изпращането“’)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Съвместимо ли е с член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО изключването от специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции на туристическите услуги, предоставяни на данъчно задължени лица, които ги използват за целите на своята стопанска дейност?
Позволява ли член 73 и членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО определянето на данъчната основа за ДДС от туристическите агенции по глобален начин за групи услуги или за всички услуги, предоставени през даден данъчен период, вместо за всяка отделна услуга поотделно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 12, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че ако доставка на услуги, която за целите на начисляването на ДДС съставлява една единна доставка, се състои от два или няколко конкретни и специфични елемента, за които биха се прилагали различни ставки на ДДС, ако се извършваха като отделни доставки на услуги, посочената съвкупност от услуги подлежи на облагане с различните приложими за тези елементи ставки на ДДС, когато може да бъде направена разбивка на възнаграждението за доставката на услуги при точно отразяване на съотношението на посочените елементи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Има ли право фармацевтично предприятие, което доставя лекарствени продукти, да намалява данъчната основа съгласно член 90 от Директива[та за ДДС] въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, С‑317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31) и като се има предвид установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране, при положение че:
– то доставя тези лекарствени продукти на аптеки чрез търговците на едро,
– аптеките извършват облагаема доставка на осигурени в схема за частно здравно осигуряване лица,
– дружеството, предоставящо осигуряване за медицински разходи (частното здравноосигурително дружество), възстановява на осигурените в него лица разходите за закупуване на лекарствените продукти, и
– фармацевтичното предприятие е длъжно да плаща „ценова отстъпка“ на частното здравноосигурително дружество по силата на законова разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли членове 17 и 27 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка като разглежданата в главното производство — разрешена на основание член 27 от тази директива с Решение 89/534 — за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от същата директива, според която данъчната основа на ДДС на дружество за директна продажба е пазарната стойност на стоките, продавани на етапа на крайното потребление, когато тези стоки се предлагат на пазара чрез дистрибутори, които не са дънъчнозадължени за целите на ДДС, без по един или друг начин да се отчита платеният за получени доставки ДДС, свързан с материалите за демонстрация, закупени от тези дистрибутори от същото дружество, и дали Решение 89/534 е невалидно, тъй като не позволява на Обединеното кралство да отчита ДДС, платен за получени доставки от такива дистрибутори и свързан със същите материали за демонстрация, така че тази мярка за дерогация нарушава принципите на пропорционалност и на данъчен неутралитет?
Следва ли член 27 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че налага на държавата членка, която иска разрешение за дерогация от член 11, A, параграф 1, буква а) от тази директива, да информира Комисията, че дистрибутори, които не са данъчнозадължени за ДДС, плащат ДДС върху покупката на материали за демонстрация, придобити от дружество за директна продажба, за да ги използват за целите на икономическата си дейност, така че по един или друг начин този платен за получени доставки данък да може да се отчете при условията на мярката за дерогация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Противоречи ли член 101, параграф 1 ДФЕС (забраната за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, съобразно която сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия (Висшият адвокатски съвет) разполага с дискрецията предварително да определя минималните размери на цените на предоставяните от тези предприятия услуги (адвокатските възнаграждения), въз основа на предоставена от държавата компетентност?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК in fine (в частта, в която разпоредбата не допуска редуциране на адвокатското възнаграждение по-малко от минимално определения размер) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 132, точка 5 от Закона за адвокатурата (с оглед приложението на член 136, алинея 1 от Закона за адвокатурата) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли член 56, параграф 1 ДФЕС (забраната за ограничаване свободното предоставяне на услуги) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на Директива [77/249] (от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение)?
Противоречи ли разпоредбата на параграф 2а от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 на Директива [2006/112], която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 11, В, параграф 1, втора алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че при пълно или частично неплащане за намаляването на данъчната основа по ДДС държава членка може да изисква неуспех на производствата по несъстоятелност, когато те могат да продължат над 10 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Допустимо ли е държава членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка ДДС, когато за една и съща доставка ДДС е събран веднъж от доставчика и втори път от получателя, при липса на възможност за коригиране на данъка по националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1252627282955 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form