4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Следва ли член 296, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвижда изчерпателно случаите, в които държава членка може да изключи земеделски производител от режима на единна данъчна ставка за земеделски производители, или член 299 от тази директива, принципът на данъчен неутралитет или други мотиви могат да обосноват такова изключване?
Следва ли член 296, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че земеделските производители, за които е установено, че възстановяват значително по-голяма сума като участници в общия режим на единна данъчна ставка, отколкото биха възстановили, ако бяха регистрирани по общия режим или по опростения режим на ДДС, могат да представляват категория земеделски производители по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Szpunar

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Следва ли и в каква степен изразът „договор за наем, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска“, използван в член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкува в смисъл, че се прилага за договор за наем с опция за изкупуване като разглеждания в главното производство типов договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Трябва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага по отношение на услуги, предоставяни от самостоятелни групи лица, чиито членове извършват икономическа дейност в областта на финансовите услуги, които са пряко необходими за осъществяване на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Латвийски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Следва ли членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националните данъчни органи, съгласно която се приема, че не са налице обективни обстоятелства, потвърждаващи заявеното от данъчнозадълженото лице намерение да използва внесените в рамките на неговата икономическа дейност стоки, щом като към момента на действителния внос е спряно действието на договора, в изпълнение на който данъчнозадълженото лице е придобило и внесло стоките, което предполага сериозна опасност следващата доставка/сделка, за която са били внесени посочените стоки, вече да не се осъществи?
Представлява ли изискването за доказване на последващото движение на внесените стоки, т.е. за установяване на това дали и по какъв начин внесените стоки са били действително използвани за облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, допълнително условие, въведено за целите на възстановяването на ДДС, различно от предвидените в членове 3 и 4 от Осма директива и забранено с член 6 от същата директива, или същото представлява необходима информация, свързана с материалноправното условие за възстановяването на данъка, относно използването на внесените стоки в рамките на облагаемите сделки, която данъчните органи могат да изискват на основание член 6 от Осма директива?
Възможно ли е членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на ДДС може да бъде отказано, когато не се осъществи следващата предвидена сделка, за която е трябвало да бъдат използвани внесените стоки
При тези условия от значение ли е действителното предназначение на стоките, в случая обстоятелството дали те са използвани, по какъв начин и на коя територия — тази на държавата членка, в която е платен ДДС, или извън тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Съвместимо ли е с член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 националното законодателство, което ограничава освобождаването от ДДС за услуги, предоставяни от самостоятелни групи лица, само до групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии, основно в здравния сектор?
Допустимо ли е националният законодател да ограничи приложното поле на освобождаването от ДДС по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 въз основа на условието за липса на нарушения на конкуренцията, като изключи определени професионални категории от това освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Wathelet

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Национална правна уредба относно освобождаването на самостоятелни групи лица от данък върху добавената стойност, която не предвижда условия или процедури относно изпълнението на условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, съвместима ли е с член 132, параграф 1, буква е) във връзка с член 131 от Директива 2006/112 и с принципите на ефективност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
По какви критерии следва да се преценява дали е изпълнено условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112?
За отговора на втория въпрос има ли значение обстоятелството, че самостоятелната група лица доставя услугите на членове, които са под юрисдикцията на различни държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Трябва ли член 138, параграф 1, член 140, буква а) и/или член 141 от Директивата за ДДС, във връзка по-специално с членове 33 и 40 от нея, да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като конкретните доставката на стоки от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка, трябва да бъде освободена от ДДС в съответствие с тези разпоредби, когато, преди да бъде сключена тази сделка за доставка, купувачът (тоест лицето, което е данъчнозадължено във втора държава членка) изразява намерение да продаде стоките незабавно, преди да ги превози от първата държава членка до установено в трета държава членка данъчнозадължено лице и тези стоки са превозени (изпратени) до това лице в тази трета държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преди да бъдат превозени до третата държава членка част от стоките са били обработени по нареждане на данъчнозадълженото лице, установено (регистрирано за данъчни цели) във втората държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bot

Литовски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) [първа алинея] от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми [с ДДС], но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея], буква г) от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wathelet

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че крайният срок за възстановяване на надвзетия ДДС се удължава до деня на връчването на протокола, изготвен след проверка, когато в рамките на процедурата за данъчен контрол, започната до 30 дни от получаване на искането за възстановяване, на данъчнозадълженото лице е наложена глоба за неизпълнение?
С оглед на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, допуска ли член 183 от Директивата за ДДС национална правна уредба, която при забавено плащане на дадена сума изключва плащането на лихви за забава, когато в рамките на проверката, свързана с плащането на тази сума, данъчнозадълженото лице е било санкционирано от съответния орган във връзка със задължението за сътрудничество, въпреки че продължилата няколко години проверка се е забавила по причини, които не могат да се вменят основно на данъчнозадълженото лице?
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че искането за плащането на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци, в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза, така че доказателството за нарушението на правото на Съюза и за невъзстановяването на данъка да е достатъчно, за да се предяви право на лихви пред юрисдикциите и другите органи на държавите членки?
Ако предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, запитващата юрисдикция приеме по делото в главното производство, че националната правна уредба на държавата членка противоречи на член 183 от Директивата за ДДС, ще бъде ли в съответствие с правото на Съюза, ако счете, че съдържащият се в решенията на органите на държавите членки отказ за плащане на лихви за забава противоречи на член 183 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wathelet