4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/16: Toridas, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Трябва ли член 138, параграф 1, член 140, буква а) и/или член 141 от Директивата за ДДС, във връзка по-специално с членове 33 и 40 от нея, да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като конкретните доставката на стоки от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка, трябва да бъде освободена от ДДС в съответствие с тези разпоредби, когато, преди да бъде сключена тази сделка за доставка, купувачът (тоест лицето, което е данъчнозадължено във втора държава членка) изразява намерение да продаде стоките незабавно, преди да ги превози от първата държава членка до установено в трета държава членка данъчнозадължено лице и тези стоки са превозени (изпратени) до това лице в тази трета държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преди да бъдат превозени до третата държава членка част от стоките са били обработени по нареждане на данъчнозадълженото лице, установено (регистрирано за данъчни цели) във втората държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/15: London Borough of Ealing, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) [първа алинея] от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми [с ДДС], но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея], буква г) от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/16: Glencore Grain Hungary, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че крайният срок за възстановяване на надвзетия ДДС се удължава до деня на връчването на протокола, изготвен след проверка, когато в рамките на процедурата за данъчен контрол, започната до 30 дни от получаване на искането за възстановяване, на данъчнозадълженото лице е наложена глоба за неизпълнение?
С оглед на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, допуска ли член 183 от Директивата за ДДС национална правна уредба, която при забавено плащане на дадена сума изключва плащането на лихви за забава, когато в рамките на проверката, свързана с плащането на тази сума, данъчнозадълженото лице е било санкционирано от съответния орган във връзка със задължението за сътрудничество, въпреки че продължилата няколко години проверка се е забавила по причини, които не могат да се вменят основно на данъчнозадълженото лице?
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че искането за плащането на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци, в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза, така че доказателството за нарушението на правото на Съюза и за невъзстановяването на данъка да е достатъчно, за да се предяви право на лихви пред юрисдикциите и другите органи на държавите членки?
Ако предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, запитващата юрисдикция приеме по делото в главното производство, че националната правна уредба на държавата членка противоречи на член 183 от Директивата за ДДС, ще бъде ли в съответствие с правото на Съюза, ако счете, че съдържащият се в решенията на органите на държавите членки отказ за плащане на лихви за забава противоречи на член 183 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/16: L.Č., Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Трябва ли член 146, параграф 1, буква д) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данъчно облагане е приложимо само ако е налице пряка правна връзка, а именно търговски взаимоотношения между доставчика на услугите, от една страна, и получателя или изпращача на стоките, от друга?
На какви критерии трябва да отговаря пряката връзка по смисъла на посочената разпоредба, за да може да се приеме, че дадена услуга, свързана с вноса или износа на стоки, е освободена от данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/16: Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които предвиждат като условие за признаване на освобождаването от ДДС на възмездна доставка на нови транспортни средства, превозени от приобретателя от националната територия към друга държава членка, приобретателят да бъде установен или да има местоживеене в тази държава членка?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска освобождаването да бъде отказано в държавата членка, от която е осъществен превозът, когато придобитото транспортно средство е транспортирано в Испания, където за същото е издаден временен туристически регистрационен номер, подчинен на испанския данъчен режим?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска ДДС да се изисква от продавача на новото транспортно средство, при положение че не е установено дали режимът на туристически регистрационен номер е прекратен на някое от основанията, предвидени в испанското право, нито дали ДДС е платен или ще бъде платен в резултат на прекратяването на този режим?
Следва ли член 138, параграф 2, буква a) от Директивата за ДДС и принципите на правна сигурност, на пропорционалност, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено в друга държава членка, да бъде задължен за плащането на ДДС, когато:
— приобретателят, преди изпращането, е информирал продавача, че пребивава в държавата членка по местоназначение, и му е представил документ, удостоверяващ, че има издаден в тази държава членка идентификационен номер на чужденец, в който документ като място на пребиваване е записан адрес на пребиваване в същата държава, различен от посочения от клиента,
— приобретателят впоследствие е представил на продавача документи, удостоверяващи, че придобитото транспортно средство е преминало технически преглед в държавата членка по местоназначение, както и че за същото е издаден туристически регистрационен номер,
— не е установено продавачът да е действал съвместно с приобретателя с цел да се избегне плащането на ДДС,
— митническите служби не са възразили по никакъв начин срещу анулирането на митническата декларация за моторното превозно средство, извършено въз основа на документите, с които е разполагал продавачът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/16: Compass Contract Services, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Допуска ли различното третиране в Обединеното кралство на исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 4 декември 1996 г.) и на исканията за възстановяване на данъчен кредит въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 1 май 1997 г., тоест в по-късен момент спрямо исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming) до:
а) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на равно третиране, и/или
б) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на данъчен неутралитет, и/или
в) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, и/или
г) нарушение на друг релевантен принцип на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор по някоя от букви а)—г) от първия въпрос как следва да се третират исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming за периода от 4 декември 1996 г. до 30 април 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/15: Litdana, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
Допускат ли член 314, буква а) и член 226, точка 11 от Директива[та за ДДС], както и член 314, буква г) и член 226, точка 14 от нея национални правила и/или практика, основаваща се на тези правила, които не позволяват на данъчнозадължено лице да прилага режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата, тъй като в рамките на проведена от данъчните органи данъчна ревизия се установява, че във фактурите с ДДС за доставените стоки е била предоставена невярна информация/данни относно прилагането на режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата и/или относно освобождаването от ДДС, но данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае за това?
Следва ли член 314 от Директива[та за ДДС] да се разбира и тълкува в смисъл, че макар във фактурата с ДДС да е посочено, че стоките са освободени от ДДС (член 226, точка 11 от Директива[та за ДДС]) и/или продавачът е приложил режима за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоките (член 226, параграф 14 от Директива[та за ДДС]), данъчнозадълженото лице придобива правото да приложи режима за облагане с ДДС на маржа на печалбата само когато доставчикът на стоки действително прилага този режим и надлежно изпълнява задълженията си във връзка с плащането на ДДС (заплаща ДДС върху маржа на печалбата в своята държава)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/16: Latvijas dzelzceļš, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
Трябва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е приложим винаги когато в получаващото митническо учреждение по режима на външен общностен транзит не е представен пълният обем на стоката, включително и при надлежно доказване, че същата е била напълно унищожена или безвъзвратно загубена?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли надлежното доказване на пълното унищожаване на стоката и следователно обстоятелството, че е изключено влизането ѝ в икономическия оборот на държавата членка, да обоснове прилагането на член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс], така че при изчисляването на митническото задължение да не се включват унищожените при външния общностен транзит стоки?
Ако член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че върху обема унищожена при външния общностен транзит стока се начислява вносно мито, следва ли член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в този случай заедно с вносните мита трябва да се заплати и [ДДС], макар и да е изключено действителното влизане на стоката в икономическия оборот на държавата членка?
Трябва ли член 96 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че главното отговорно лице е винаги отговорно за плащането на посоченото митническо задължение, както е предвидено в режима на външен общностен транзит, независимо дали превозвачът е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от посочения кодекс?
Трябва ли член 94, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка е длъжен да обяви за солидарно отговорни всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение наред с главното отговорно лице в съответствие с разпоредбите на този кодекс?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и ако законите на държавата членка по принцип обвързват задължението за плащане на [ДДС] върху внос на стоки с режима на пускането на стоките в свободно обращение, трябва ли членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да обяви за солидарно отговорни за плащането на [ДДС] всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение в съответствие с разпоредбите на [Митническия кодекс]?
Ако отговорите на петия и шестия въпрос са утвърдителни, могат ли член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] и членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в случай че митническото учреждение на държавата членка погрешно не е потърсило солидарната отговорност за митническото задължение от някое от лицата, задължени наред с главното отговорно лице, това обстоятелство само по себе си може да оправдае освобождаването на главното отговорно лице от отговорността за митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.