4.07.04 - Морски транспорт
Морски транспорт
Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/19: Irish Ferries, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Прилага ли се Регламент № 1177/2010 (и по-специално членове 18 и/или 19 от него) в случаите, когато пътниците са направили предварителна резервация и са сключили договори за превоз и пътническите услуги са отменени с предизвестие от поне седем седмици преди планираното заминаване поради закъсняла доставка на нов плавателен съд на оператора на фериботната линия?
В случай че член 18 е приложим и ако услуга за превоз по вода бъде отменена и няма алтернативна услуга по този маршрут (тоест няма пряка връзка между тези две пристанища), представлява ли „пренасочване до крайното местоназначение“ за целите на член 18 осигуряването на алтернативна услуга чрез превоз по вода по друг маршрут или маршрути, които са налични и избрани от пътника, включително чрез „комбиниран превоз по земя и вода“ (напр. пътуване от Ирландия до Обединеното кралство с ферибот и след това пътуване с автомобил, като разходите за гориво се възстановяват на пътника от оператора на фериботната линия до пристанище в Обединеното кралство с връзка до Франция и пътуване от там до Франция, като пътникът избира маршрута на всяка от услугите за превоз по вода
Ако отговорът е отрицателен, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено пренасочване е „при съпоставими условия“?
Ако по отменения маршрут няма алтернативна услуга за превоз по вода, така че засегнатият пътник не може да бъде транспортиран по вода директно от първоначалното пристанище за качване до крайното местоназначение, както е посочено в договора за превоз, трябва ли превозвачът да заплати всички допълнителни разходи, направени от пътник, който е пренасочен, във връзка с пътуването му към и от новото пристанище за качване и/или към и от новото пристанище по местоназначение?
Възниква ли нов договор за превоз, когато даден пътник е пренасочен съгласно член 18 от Регламент № 1177/2010, така че правото на обезщетение по член 19 от този регламент следва да се определя съгласно този нов договор, а не съгласно първоначалния договор за превоз?
Може ли член 19 от Регламент № 1177/2010 да се прилага, когато пътуването в действителност вече е било отменено поне седем седмици преди планираното заминаване
Ако член 19 е приложим, прилага ли се той, когато е бил приложен член 18 от този регламент и пътникът е бил пренасочен без допълнителни разходи и/или средствата са му били възстановени и/или пътникът е избрал по-късна услуга за превоз по вода?
Ако член 19 от Регламент № 1177/2010 е приложим: Как се измерва продължителността на закъснението при такива обстоятелства?
Как се изчислява цената по смисъла на член 19 при определяне на дължимия размер на обезщетение, и по-специално включват ли се в нея разходите, свързани с допълнителни услуги (напр. каюти, клетки за превоз на домашни любимци и първокласни салони)?
Ако Регламент № 1177/2010 се прилага, тогава представляват ли обстоятелствата и съображенията, посочени в първия въпрос, „извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 4 от този регламент?
Налага ли член 24 от Регламент № 1177/2010 като задължително условие за всеки пътник, който иска да получи обезщетение по член 19 от този регламент, подаването на жалба в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена?
Ограничава ли се компетентността на националния компетентен орган, отговорен за прилагането на Регламент № 1177/2010, до превози по вода от пристанищата, посочени в член 25 от този регламент, или може да обхваща и превоза по вода на връщане от пристанището на държава членка, различна от тази на националния компетентен орган, в посока към държавата членка на този орган?
Кои принципи и разпоредби на правото на Съюза следва да приложи запитващата юрисдикция при преценката на валидността на решението и/или на съобщенията на националния орган по прилагането на Регламент № 1177/2010 — член 16, 17, 20 и/или 47 от Хартата и/или принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Критерият за допусната явна грешка ли е критерият за необоснованост, който националният съд трябва да приложи?
Валиден ли е Регламент № 1177/2010 с оглед на правото на Съюза, като се вземат предвид по-специално: членове 16, 17 и 20 от Хартата, фактът, че въздушните превозвачи нямат задължение за заплащане на обезщетение, ако информират пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание (член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 261/2004), принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/19: Комисия/Ирландия (Морски разследващ орган), Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Съответства ли националната правна уредба на Ирландия на изискването разследващият орган по морски произшествия да бъде независимо устройство, правна структура и процес на вземане на решения от всяка страна, чиито интереси биха могли да влязат в конфликт с поверената му задача, съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2009/18/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/17: Bosphorus Queen Shipping, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/13: Fonnship и Svenska Transportarbetarförbundet, Съдебно решение от 8 юли 2014 г.
Приложими ли са съдържащите се в Споразумението за ЕИП правила относно свободното предоставяне на услуги, и по-точно на услуги в областта на морския транспорт — на които правила съответстват такива от Договора за ЕО — по отношение на дружество със седалище в държава от ЕАСТ във връзка с неговата дейност по предоставяне на транспортни услуги до държава — членка на Европейската общност или до държава от ЕАСТ посредством използването на плавателен съд, регистриран в трета страна извън Европейската общност/ЕИП (плаващ под флага на тази страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/13: Alpina River Cruises и Nicko Tours, Съдебно решение от 27 март 2014 г.
Следва ли [Регламент № 3577/92] да се тълкува в смисъл, че той се прилага към круизите, осъществявани между пристанища на една и съща държава членка, без да е налице качване и слизане в тези пристанища на различни пътници, доколкото въпросните круизи започват и завършват с качването и слизането на едни и същи пътници в едно и също пристанище на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/10: Naftiliaki Etaireia Thasou и Amaltheia I Naftiki Etaireia, Съдебно решение от 17 март 2011 г.
Допускат ли разпоредбите на член 1 във връзка с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) национална правна уредба за въвеждане на режим на предварително разрешение за услугите в областта на морския каботаж, която предвижда приемането на административни решения, налагащи спазването на известни часови слотове по съображения, свързани, от една страна, със сигурността на корабите и реда в пристанищата, и от друга страна, със задължения за обществена услуга, при условие че подобен режим е основан на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, по-специално когато има повече собственици на кораби, които желаят да влязат в едно и също пристанище по едно и също време
Що се отнася до административните решения, с които се налагат задължения за обществена услуга, необходимо ли е освен това да може да се докаже наличието на реална нужда от обществена услуга поради недостатъчност на редовните услуги за превоз в ситуация на свободна конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/08: Комисия/Малта, Съдебно решение от 28 октомври 2010 г.
Може ли държава членка да наруши задълженията си по Регламент (ЕИО) № 3577/92, като сключи договор за обществена услуга за морски каботаж преди датата на присъединяването си към Европейския съюз, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 4 февруари 2010 г.
Съвместима ли е испанската правна уредба, предвиждаща система на отстъпки и освобождаване от пристанищни такси, с принципа на свободното предоставяне на услуги по член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.