4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-505/21: Fedasil, Определение от 16 декември 2021 г.
Съществува ли връзка между настаняването на кандидат за международна закрила в специфична приемна структура с цел подготовка на трансфера и приложението на член 27 от Регламент „Дъблин III“?
Необходимо ли е националната юрисдикция да се произнесе по ефективността на жалбата срещу решение за трансфер, когато предметът на спора е свързан единствено с подготвителна мярка, а не с изпълнението на самото решение за трансфер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила, и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
Следва ли Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че е приложима към законодателна процедура за отмяна на амнистия, както и към съдебно производство за проверка на съответствието на тази отмяна с Конституцията на страната, и ако да, допуска ли посочената директива, разглеждана по-специално в светлината на членове 47 и 50 от Хартата, споменатите законодателна процедура и съдебно производство?
Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, членове 82 и 267 ДФЕС и членове 47 и 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз законодателство на държава членка, съгласно което Конституционният съд на тази държава членка проверява съответствието на законодателна разпоредба за отмяна на амнистия само с Конституцията на страната, но не и с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/20: HRVATSKE ŠUME, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.
Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по Регламент № 44/2001 относно „квазиделиктите“, като се има предвид, че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: […] 3) по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от Регламент № 44/2001, където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/20: BT (Mise en cause de la personne assurée), Съдебно решение от 9 декември 2021 г.
Трябва ли член 13, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по отношение на иск, предявен от увреденото лице пряко срещу застрахователя съгласно член 13, параграф 2, съдът на държавата членка, в която посоченото лице има местоживеене, може да обяви на основание на същия член 13, параграф 3, че е компетентен да се произнесе и по иск за обезщетение, едновременно предявен от това лице срещу притежателя на полицата или застрахования, който има местоживеене в друга държава членка и не е бил привлечен в производството от застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/20: ALPINE BAU, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Трябва ли член 32, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че по отношение на предявяването на вземания във вторично производство от синдика по главното производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземанията на кредиторите и относно последиците от несвоевременното предявяване, предвидени в правото на държавата, в която се провежда вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/20: IB (Résidence habituelle d’un époux – Divorce), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Може ли, когато […] от фактическите обстоятелства следва, че един от съпрузите поделя живота си между две държави членки, да се приеме, по смисъла на член 3 от Регламент № 2201/2003 и за нуждите на прилагането му, че обичайното местопребиваване на съпруга е в две държави членки, така че ако посочените в този член условия са изпълнени в две държави членки, съдилищата на тези две държави са еднакво компетентни да се произнесат по бракоразводното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/21: Governor of Cloverhill Prison и др., Съдебно решение от 16 ноември 2021 г.
Обвързващи ли са за Ирландия разпоредбите на Споразумението за оттегляне, които предвиждат запазване на действието на режима на европейската заповед за арест по отношение на Обединеното кралство през преходния период, предвид значимото им съдържание в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие?
Обвързващи ли са за Ирландия разпоредбите на Споразумението за търговия и сътрудничество, които предвиждат прилагане на режима на европейската заповед за арест по отношение на Обединеното кралство след преходния период, предвид значимото им съдържание в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-852/19: Gavanozov II, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Съответна ли е на нормите на член 14, параграфи 1—4, член 1, параграф 4, съображения 18 и 22 от Директива 2014/41 и член 47 във връзка с член 7 от Хартата, във връзка с член 13 във връзка с член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейска заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел?
Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/20: Bundesrepublik Deutschland (Maintien de l’unité familiale), Съдебно решение от 9 ноември 2021 г.
Следва ли член 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която предвижда, че на непълнолетното несемейно дете на лице, на което е предоставен статут на бежанец, следва да бъде предоставен статут на бежанец, който е производен на статута на това лице (т.нар. закрила на семейството в рамките на производството по предоставяне на убежище), и в случая, когато това дете чрез другия родител при всички случаи притежава и гражданството на друга държава, която не е идентична с държавата на произход на бежанеца и от чиято закрила то може да се ползва?
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че ограничението, съгласно което правото на членовете на семейството на предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, се предоставя само доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството, не допуска при описаните в първия въпрос обстоятелства на непълнолетното дете да се предоставя производен статут на бежанец?
От значение ли е за отговора на първия и на втория въпрос дали за детето и родителите му е възможно и разумно приемливо да установят местопребиваването си в държавата, на която детето и майка му са граждани, от чиято закрила те могат да се ползват и която не е идентична с държавата на произход на бежанеца (бащата), или е достатъчно целостта на семейството да може да се запази на националната територия по силата на разпоредбите в областта на правото на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.