4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-498/20: BMA Nederland, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по седалището на дружество, чиито задължения са станали несъбираеми, защото главното дружество майка на това дружество не е изпълнило задължението си за полагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на последното, е компетентен да разгледа колективен иск за обезщетение за вреди по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, който синдикът на това дружество е предявил в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността, в полза на, но не от името на всички кредитори?
Различен ли е отговорът на първия преюдициален въпрос, ако се вземе предвид фактът, че в главното производство фондация защитава колективните интереси на кредиторите и че предявеният за тази цел иск не отчита индивидуалните обстоятелства на кредиторите?
Трябва ли член 8, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че ако съдът, сезиран с първоначалното дело, отмени решението си, с което е обявил, че е компетентен да разгледа това дело, той автоматично губи и компетентността си да разгледа исканията, предявени от встъпилата страна?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) да се тълкува в смисъл, че по принцип правото, приложимо към задължение за поправяне на вреди на основание на задължението за полагане на дължимата грижа от главното дружество майка на обявено в несъстоятелност дружество, е правото на държавата, в която е седалището на последното, макар предходното съществуване на финансово споразумение между тези две дружества, в което се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, да е обстоятелство, което може да установи явно по-тесни връзки с друга държава по смисъла на параграф 3 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/20: Secretary of State for the Home Department (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
При оценката дали закрилата или помощта от UNRWA на регистриран в UNRWA палестинец без гражданство е преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, що се отнася до помощта, предоставяна на хора с увреждания:
1) Вземат ли се предвид при оценката само миналите обстоятелствата, за които се твърди, че са принудили молителя да напусне зоната на действие на UNRWA към момента, в който го е направил, или е необходима и ex nunc, прогнозна оценка дали молителят може да се възползва понастоящем от такава закрила или помощ?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че оценката включва и прогнозна оценка, допустимо ли е да се приложи по аналогия клаузата за преустановяване в член 11, така че ако към минал период молителят може да посочи основателна причина, поради която е напуснал зоната на UNRWA, тежестта да докаже, че такава причина вече не е налице, е на държавата членка?
3) За да са налице основателни обективни причини за напускането на такова лице, свързано с осигуряване на закрила или помощ от страна на UNRWA, необходимо ли е да се установи умишлено нанасяне на вреда или лишаване от помощ (чрез действие или бездействие) от страна на UNRWA или на държавата, в която тя действа?
4) Трябва ли да се вземе предвид помощта, предоставяна на такива лица от представители на гражданското общество, каквито са неправителствените организации (НПО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/20: Acacia, Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Следва ли член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент № 6/2002 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от този регламент с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/21: Openbaar Ministerie (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission), Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице по европейска заповед за арест, когато са налице системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, по-специално относно процедурата по назначаване на съдиите, и съществува реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес пред предварително създаден със закон съд?
Следва ли изпълняващият съдебен орган да прилага двуетапна проверка, включваща конкретна и точна преценка на риска за основните права на лицето, при наличие на такива недостатъци, както при изпълнение на присъда, така и при наказателно преследване?
Може ли липсата на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд в издаващата държава членка да обоснове автоматичен отказ за предаване по европейска заповед за арест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/20: OE (Résidence habituelle d’un époux – Critère de nationalité), Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Нарушава ли член 3, параграф 1, буква а), шесто тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003 прогласената в член 18 ДФЕС забрана за дискриминация, тъй като в сравнение с член 3, параграф 1, буква a), пето тире от същия регламент предвижда по-кратка продължителност на пребиваването на ищеца в зависимост от гражданството му като условие за компетентността на съдилищата на държавата на пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Води ли подобно нарушение на забраната за дискриминация до това, че съгласно основното правило, предвидено в член 3, параграф 1, буква а), пето тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003, всеки ищец независимо от гражданството му — за да се позове на компетентност на съда по местопребиваването си — трябва да отговаря на условието за продължителност на пребиваването от дванадесет месеца, или като условие следва да се приеме продължителност на пребиваването от шест месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/20: ShareWood Switzerland, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 4, буква в) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че договорите за продажба на тиково и балсово дърво, сключени между предприятие и потребител, съгласно които се придобива собственост върху дървета с цел добив на дървесина от тях след обработване и продажба при реализиране на печалба, и които за тази цел включват договор за наем и договор за услуга, следва да се считат за „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/21: LOT Polish Airlines, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба може да бъде и мястото на пристигане на първия етап от полета, когато транспортът в тези етапи от полета е осъществен от два различни въздушни превозвача и в основата на иска за обезщетение, предявен на основание Регламент [№ 1215/2012], е закъснението на първия етап от полета и този иск е насочен срещу опериращия въздушен превозвач на първия етап от полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/20: Landeshauptmann von Wien (Perte du statut de résident de longue durée), Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че всяко физическо присъствие на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна на територията на Съюза в рамките на период от дванадесет последователни месеца, дори ако през този период подобно присъствие е с обща продължителност не повече от няколко дни, е достатъчно, за да попречи този дългосрочно пребиваващ да загуби статута си на такъв на основание на тази разпоредба, или обратното, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, с цел да се избегне загубата на този статут, да изискват съответният дългосрочно пребиваващ да отговаря на допълнителни условия, като например поне през част от съответния период от дванадесет последователни месеца да е имал обичайно местопребиваване или център на жизнените интереси на тази територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/20: Gtflix Tv, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52), или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящи коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила, и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
Следва ли Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че е приложима към законодателна процедура за отмяна на амнистия, както и към съдебно производство за проверка на съответствието на тази отмяна с Конституцията на страната, и ако да, допуска ли посочената директива, разглеждана по-специално в светлината на членове 47 и 50 от Хартата, споменатите законодателна процедура и съдебно производство?
Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, членове 82 и 267 ДФЕС и членове 47 и 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз законодателство на държава членка, съгласно което Конституционният съд на тази държава членка проверява съответствието на законодателна разпоредба за отмяна на амнистия само с Конституцията на страната, но не и с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.