4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-190/12: Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, Съдебно решение от 10 април 2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се прилага, когато сезираната юрисдикция следва да определи допустимостта на прилагане от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Съюза, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в Съединените американски щати?
Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Съюза, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/12: Felixstowe Dock and Railway Company и др., Съдебно решение от 1 април 2014 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което предвижда възможност местно дружество, което е част от група, да постигне прехвърляне на загуби, претърпени от друго местно дружество, принадлежащо към консорциум, когато „свързващо дружество“, участващо едновременно в тази група и в този консорциум, също така е местно за посочената държава членка, и то независимо от мястото на установяване на дружествата, които притежават пряко или чрез дружества посредници капитала на свързващото дружество и на другите засегнати от прехвърлянето на загуби дружества, като същевременно изключва такава възможност, когато свързващото дружество е установено в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/12: Bouanich, Съдебно решение от 13 март 2014 г.
Членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат ли законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което в случаите, когато местно лице на държава — членка на Европейския съюз, акционер в установено в друга държава — членка на Съюза, дружество, получава облагани в двете държави дивиденти и двойното данъчно облагане се урежда с приспадането в държавата, на която е местно съответното лице, на данъчен кредит със същия размер като платения данък в държавата на разпределящото дивидентите дружество, механизмът за прилагане на таван на данъците от 60 % или 50 % от получените през определена година доходи не отчита или отчита само отчасти данъка, платен в другата държава?
Ако отговорът е отрицателен, такова ограничение може ли да се обоснове с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, с необходимостта от балансирано разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане или с друго императивно съображение от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/12: Bloomsbury, Определение от 6 март 2014 г.
Налага ли член 2, параграфи 3–5 от Четвъртата директива 78/660/ЕИО задължение дружество, което придобива актив безвъзмездно, да отчете този актив по неговата реална стойност в годишните си финансови отчети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/12: Sokoll-Seebacher, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 49 ДФЕС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото според тази юрисдикция законодателството не поставя достатъчно определени критерии, за да се провери наличието на нужда от снабдяване с лекарствени продукти за откриване на нова аптека, и при отрицателен отговор, дали този член 49 ДФЕС, по-специално изискването за последователност в преследването на поставената цел, допуска такова законодателство, доколкото то поставя като основен критерий, за да се провери подобно наличие, строга граница, от която не може да се направи изключение, що се отнася до броя на „лицата, които ще трябва да се снабдяват постоянно“?
При отрицателен отговор и на втория въпрос, член 49 ДФЕС и/или член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска(т) ли съществуването на национална уредба като член 10, параграф 2, точка 3 от ApG, като от тази разпоредба, в резултат на практиката на националните върховни съдилища по отношение на проверката за наличие на необходимост се извеждат допълнителни подробни критерии — като предимството във времето на по-рано подаденото заявление; преклузивното действие на висящите производства по отношение на възможността за подаване на последващо заявление от заинтересованите лица; временната преклузия на възможността за подаване на последващо заявление двe години след отхвърляне на заявлението; критериите за установяване на броя, от една страна, на „постоянните жители“, и от друга страна, на „посетителите“, както и критериите за разпределяне на потенциалните клиенти при надхвърляне на радиуса от 4 километра от две или повече аптеки и т.н. — предвид обстоятелството, че по този начин по правило не е възможно предвидимото и предсказуемо изпълнение на посочената разпоредба в рамките на разумен срок и поради тази причина (вж. Решение от 1 юни 2010 г. по дело C‑570/07, точки 98—101, както и точки 114—125) същата разпоредба не е в състояние да осигури необходимата съгласуваност при постигането на преследваната цел и/или на практика не е осигурено подходящо фармацевтично обслужване и/или може да се констатира преднамерено допускане на дискриминация между заинтересованите лица, граждани на съответната държава, или на дискриминация между тях и заинтересованите лица, граждани на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/12: Hervis Sport- és Divatkereskedelmi, Съдебно решение от 5 февруари 2014 г.
Трябва ли разпоредбите на Договорите за ЕО относно общия принцип за забрана на дискриминацията (членове 18 [ДФЕС] и 26 ДФЕС), принципа на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), принципа на равно третиране (член 54 ДФЕС), принципа на равенство, що се отнася до участието в капитала на дружествата по член 54 [ДФЕС] (член 55 ДФЕС), принципа на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), принципа на свободно движение на капитали (членове 63 [ДФЕС] и 65 ДФЕС) и принципа на равенство при данъчното облагане на предприятията (член 110 ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която задължава данъчнозадължените лица, извършващи търговия на дребно в търговски обекти, да заплащат специален данък, ако нетният им годишен оборот надвишава 500 милиона унгарски форинта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/12: Endress, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първа алинея от [Втора директива за животозастраховането] с оглед на член 31, параграф 1 от [Трета директива за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 5а, параграф 2, четвърто изречение [от VVG, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите], съгласно която правото на отказ или на възражение се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия дори когато притежателят на полицата не е бил уведомен за правото на отказ или на възражение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/12: Soa Nazionale Costruttori, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Допускат ли принципите на Съюза относно конкуренцията и членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС прилагането на тарифите, предвидени в Президентски указ № 34 от 25 януари 2000 г. и Президентски указ № 207/2010, за дейността по сертифициране на SOA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/12: Imfeld и Garcet, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС прилагането на данъчна правна уредба на държава членка, каквато е разглежданата в главното производство, която има за последица лишаването на съпружеска двойка, пребиваваща в тази държава и получаваща доходи едновременно в нея и в друга държава членка, в която един от членовете на съпружеската двойка е данъчно облаган индивидуално за своите професионални доходи и не може да се ползва от всички данъчни предимства, свързани с неговото лично и семейно положение, от определено данъчно предимство поради реда и условията за неговото прилагане, докато тази двойка би имала право да се ползва от това предимство, ако би получавала всичките си доходи или по-голямата част от тях в своята държава членка на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/12: Ragn-Sells, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 106, параграф 1 [ДФЕС] във връзка с член 102 [ДФЕС], свободното движение на стоки, свободата на установяване, както и свободното предоставяне на услуги, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да разреши на предприятие, стопанисващо определено съоръжение за третиране на отпадъци, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключително право за третиране на битовите отпадъци на определена територия, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Следва ли член 106, параграф 2 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разглежда като услуги от общ икономически интерес, от една страна, събирането и превоза на отпадъците, и от друга страна, третирането на отпадъците, като същевременно разделя тези услуги и по този начин ограничава свободната конкуренция на пазара на управлението на отпадъците?
Може ли да се изключи прилагането на разпоредбите от Договора [за функционирането на ЕС] във връзка с правото на конкуренцията по отношение на процедура за отдаване на концесия на услугите по събирането и превоза на отпадъците, в която се предвижда, че изключителното право за третиране на отпадъците на определената в договора за концесия територия се предоставят на две предприятия?
Следва ли член 16, параграф 3 от Директива [2008/98] да се тълкува в смисъл, че основавайки се на принципа на близост, държава членка може да ограничи конкуренцията и да разреши на предприятието, стопанисващо съоръжението за третиране на отпадъци, намиращо се най-близо до територията, на която се образуват отпадъците, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключителното право за третиране на отпадъците, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.