4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-159/12: Venturini, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Допускат ли посочените в член 49 и сл. ДФЕС принципи на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията национално законодателство, което не разрешава на правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение фармацевт, който не притежава включена в „pianta organica“ [териториалната мрежа] аптека, да предлага за продажба на дребно в притежаваната от него дрогерия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „ricetta bianca“, т.е. които не се заплащат от националната служба по здравеопазване, а изцяло от гражданина, и което съответно установява в този сектор забрана за продажбата на определени категории лекарствени продукти и ограничение на броя на търговските обекти, които могат да бъдат установени на националната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/12: Sneller, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Допуска ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 застраховател на правни разноски, който е предвидил в общите условия на застрахователен договор, че правната помощ в рамките на съдебно или административно производство по принцип ще се предоставя от служители на застрахователя, да предвиди също, че разноските за правна помощ на свободно избран от застрахованото лице адвокат или юридически представител ще бъдат покрити само ако застрахователят счете, че конкретният случай трябва да бъде възложен на външен юридически представител?
Би ли се различавал отговорът на първия въпрос в зависимост от това дали правната помощ е задължителна или не за съответното съдебно или административно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/12: LBI, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли членове 3 и 9 от Директива 2001/24 да се тълкуват в смисъл, че мерките за оздравяване или ликвидация на финансова институция като произтичащите от Закон № 44/2009 следва да се разглеждат като мерки, приети от административен или съдебен орган по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 32 от Директива 2001/24 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността национална разпоредба като член 98 от Закон № 161/2002 за финансовите институции, с който се забранява образуването на съдебни производства или се спират всякакви производства срещу финансова институция от момента на влизане в сила на мораториум, да породи последици за обезпечителни мерки, наложени в друга държава членка преди установяването на мораториума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/11: EEAE и др., Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 3, втора алинея от Директива 2002/92 да се тълкуват в смисъл, че заето лице в застрахователно предприятие, което не разполага с квалификациите по член 4, параграф 1 от тази директива, може да упражнява дейности по застрахователно посредничество — спорадично и не в рамките на основното си професионално занятие — дори когато това лице не действа като подчинено на съответното предприятие, но въпреки това последното упражнява надзор върху неговите действия, или тази директива дава възможност такива дейности да се осъществяват само в рамките на правоотношението, при което това лице е подчинено на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/11: Ottica New Line di Accardi Vincenzo, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага ограничения върху издаването на разрешения за създаването на нови оптики, като предвижда, че:
— по принцип във всяка географска зона може да се създаде само една оптика на всеки 8000 жители, и
— всяка нова оптика трябва да отговаря на изискването за минимално разстояние от вече съществуващите оптики, което по принцип е 300 метра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/12: Conseil national de l’ordre des médecins, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Изискването за специфичност на професията на лекар по дентална медицина, установено в член 36 от Директива 2005/36[…], пречка ли е за въвеждането на предоставящо квалификация обучение от трети университетски цикъл, което е общо за студентите по медицина и за студентите по дентална медицина?
Следва ли да се приеме, че разпоредбите на [Директива 2005/36], отнасящи се до свързаните с медицината специалности, не допускат включването на дисциплини като изброените в точка [23] от настоящото решение в обучението по дентална медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/11: Комисия/Дания, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към други държави членки, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Съвместимо ли е с член 31 от Споразумението за ЕИП датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към държави от ЕИП, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.