4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-350/11: Argenta Spaarbank, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национална данъчноправна уредба, забраняваща на дружество, което е неограничено данъчнозадължено лице в Белгия, при определяне на размера на облагаемата печалба да прави приспадане за рисков капитал в размер на положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на притежаваните от него обекти в друга държава — членка на Европейския съюз, и от друга страна, общата стойност на пасивите, които се водят на тези обекти, при положение че това дружество има право да прави такова приспадане, ако тази положителна разлика може да бъде отнесена към намиращ се в Белгия постоянен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/11: Nasiopoulos, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Достатъчна ли е по смисъла на член 49 ДФЕС целта да се гарантира предоставянето на качествени здравни услуги, като се има предвид и принципът на пропорционалност, за да се оправдае ограничение на свободата на установяване, произтичащо от системата на действащите разпоредби в държава членка (приемаща държава членка), разпоредби, които:
a) разрешават упражняването на някои професионални дейности изключително на лицата, които имат право да упражняват регламентираната професия на кинезитерапевт в тази държава членка;
б) изключват възможността за частичен достъп до тази професия; и
в) вследствие на това изключват по отношение на гражданин на приемащата държава членка, придобил в друга държава членка (държава членка на произход) документ, който му дава правото да упражнява в последната държава членка регламентираната професия, свързана с предоставяне на здравни услуги (но който не му дава правото да упражнява професията кинезитерапевт в приемащата държава членка, с мотива че не са налице определените в директивата […] условия), всяка възможност да упражнява в приемащата държава членка — чрез частичен достъп до професията кинезитерапевт — дори някои от свързаните с тази професия дейности, а именно тези, които заинтересованото лице има право да упражнява в държавата членка на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-635/11: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.
Задължено ли е Кралство Нидерландия да гарантира, че работниците и служителите, наети в други държави членки в предприятия на дружество, формирано в резултат на презгранично сливане със седалище в Нидерландия, имат същите права на участие в управлението като работниците и служителите, наети в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/11: Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Трябва ли, когато на клиент се предлага лихвен суап за покриване на риска от промени на лихвените проценти по други финансови продукти, това да се счита за услуга — инвестиционна консултация, по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39?
Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за уместност за непрофесионален инвеститор да доведе до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция?
Ако предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, води ли сам по себе си фактът на закупуване на комплексен финансов инструмент като лихвен суап, без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директива 2004/39, поради причина, за която отговаря инвестиционният посредник, до абсолютна недействителност на договора?
Фактът, че кредитна институция предлага комплексен финансов инструмент като част от други финансови продукти, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят тестът за уместност и тестът за подходяща услуга, които са предвидени в член 19 от Директива 2004/39 и които инвестиционният посредник трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?
Необходимо ли е по отношение на финансовия продукт, който е свързан с предлагания финансов инструмент, да се прилагат стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива, за да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директива 2004/39 задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/11: DKV Belgium, Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Трябва ли член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 и член 8, параграф 3 от Директива 73/239, от една страна, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, от друга, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионална дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят към датата на годишния падеж на премията, само:
— въз основа на индекса на потребителските цени,
— въз основа на медицинския индекс, в съответствие с разходите за услугите, обхванати от частните договори за медицинска застраховка, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени,
— с разрешение на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставката на това предприятие, независимо от измененията, изчислени въз основа на индексите, предвидени в предходните параграфи, води или има опасност да доведе до загуби, като по този начин му дава възможност да вземе мерки за балансиране на ставките си, които могат да включват изменение на условията на покриване на рисковете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/11: RVS Levensverzekeringen, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Трябва ли член 50 от Директива 2002/83 […] да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или, ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита мястото на пребиваване на титуляря на полицата към момента на сключването на договора?
Противоречи ли на произтичащите от членове 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита местопребиваването на титуляря на полицата към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/11: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Съвместима ли е с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда незабавно облагане на нереализирани капиталови печалби при прехвърляне на предприятие или на седалището на дружество в друга държава членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/11: Stanleybet International и др., Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/11: Test Claimants in the FII Group Litigation, Съдебно решение от 13 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 13 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Разпределение на дивиденти — Корпоративен данък — Дело C-446/04 — Test Claimants in the FII Group Litigation — Тълкуване на съдебното решение — Избягване на икономическото двойно данъчно облагане — Еквивалентност на методите на освобождаване и на приспадане — Понятия „данъчна ставка“ и „различни нива на данъчно облагане“ — Дивиденти с произход от трети държави“ По дело C-35/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединено кралство) с акт от 20 декември 2010 г., постъпил в Съда на 21 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Test Claimants in the FII Group Litigation срещу Commissioners of Inland Revenue, The Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts (докладчик), заместник-председател, г-н A. Tizzano, г-н L. Bay Larsen, г-н T. von Danwitz, г-н A. Rosas, председатели на състави, г-н U. Lõhmus, г-н E. Levits, г-н A. Ó Caoimh, г-н J.-C. Bonichot и г-н Ал. Арабаджиев, съдии, генерален адвокат: г-н N. Jääskinen, секретар: г-жа L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Test Claimants in the FII Group Litigation, от г-н G. Aaronson, QC, и P. Farmer, barrister, — за правителството на Обединеното кралство, от г-н S. Ossowski, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 43 ЕО и 56 ЕО — Режим, предвиждащ предварително разрешение за придобиване на право на глас в размер на повече от 20 % от дружествения капитал на определени „акционерни дружества със стратегическо значение“ — Механизъм за последващ контрол на решенията, приети от тези дружества“ По дело C-244/11 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявен на основание член 258 ДФЕС на 20 май 2011 г., Европейска комисия, за която се явяват г-жа E. Montaguti и г-н G. Zavvos, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, ищец, срещу Република Гърция, за която се явяват г-н P. Mylonopoulos и г-н K. Boskovits, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, ответник, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: г-н L. Bay Larsen, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, г-н J.-C. Bonichot, г-жа C. Toader, г-жа A. Prechal (докладчик) и г-н E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón, секретар: г-жа C. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 юни 2012 г., предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Със своя иск Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела предписанията по член 11, параграф 1 във връзка с параграф 2 и по член 11, параграф 3 от Закон 3631/2008 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.