4.03.03 - Общи организации на пазари
Общи организации на пазари
Дело C-390/11: CS AGRO Ronov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.
Трябва ли член 4a, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 320/2006 да се тълкува в смисъл, че задължението на земеделския производител да преустанови доставките на известно количество захарно цвекло по квоти на предприятието, с което е сключил договор за доставка през предходната пазарна година, означава едностранна декларация на земеделския производител, че няма да доставя захарно цвекло през пазарната 2008/2009 година, или това задължение означава писменото прекратяване на договорното правоотношение на земеделския производител с предприятието в сектора на захарта относно доставките на захарно цвекло за посочената пазарна година?
Може ли обстоятелството, че страна по договор предприема стъпка, предвидена от пряко приложима разпоредба от правото на Съюза, да доведе до непротивопоставимостта на задължение на тази страна по действителен частноправен договор, при условие че вследствие на това обстоятелство другата страна по договора получава средства от публичния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/10: Zuckerfabrik Jülich и др., Съдебно решение от 27 септември 2012 г.
С оглед на изложеното, следва ли възприетият от Комисията в Регламент № 1193/2009 метод за изчисляване на средната загуба на тон захар за задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година, да се счита за съобразен с основния регламент в съответствие с тълкуването, дадено от Съда в Решение по дело Zuckerfabrik Jülich и др. и в Определение по дело SAFBA?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от основния регламент да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Предвид член 15 от основния регламент невалиден ли е Регламент № 1193/2009, доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?
При липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос обменният курс, по който се изчислява обезщетението за надплатени налози върху производството в сектора на захарта, трябва ли да се определи от националното право на съответната държава членка?
Според правото на Съюза правните субекти, които имат право да им бъдат върнати платени без основание суми, представляващи определени с невалиден регламент налози върху производството в сектора на захарта, имат ли също така право на лихви върху тези суми
Може ли национална юрисдикция, като упражни правото си на преценка, да откаже плащането на лихви върху сумите, събрани от държава членка на основание на невалиден регламент, по съображения, че тази държава членка не може да претендира съответните лихви върху собствените ресурси на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/10: Südzucker и др., Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Може ли да се приеме, че титулярът на лицензия за износ има право на възстановяване при износ само когато е посочен като износител в клетка 2 на подадената до компетентното митническо учреждение декларация за износ (член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999)?
Допуска ли член 78, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс да се извърши последваща поправка на декларацията за износ, за да се промени името на износителя в клетка 2 от тази декларация, и в случай като разглеждания в главното производство, длъжни ли са митническите органи да отстранят нередностите и да предоставят на износителя възстановяване при износ?
Могат ли митническите органи направо да отстранят нередностите по смисъла на член 78, параграф 3 от Митническия кодекс, с други думи, да предоставят на износителя възстановяване при износ без предварителна поправка на декларацията за износ?
Обвързано ли е главното митническо учреждение, компетентно да изплати възстановяването, от направената от митническото учреждение на износа последваща поправка на данните, които фигурират в клетка 2 от декларацията за износ, съответно на контролен екземпляр T 5?
В случай като разглеждания в главното производство има ли право компетентната за възстановяването служба да вземе предвид дословно данните в клетка 2 от декларацията за износ и да отхвърли заявлението за възстановяване при износ, с мотива че заявителят не е износител на продуктите, посочени в това заявление, или компетентната за възстановяването служба е длъжна — когато е налице противоречие между данните за износителя в клетка 2 на декларацията за износ и отбелязания в клетка 40 предшестващ документ и/или титуляра на посочената в клетка 44 лицензия за износ — да отправи запитване по този въпрос до заявителя за възстановяване и евентуално служебно да поправи данните в клетка 2 от декларацията за износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/11: Association Kokopelli, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Действителни ли са Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО и 2002/55/ЕО на Съвета и Директива 2009/145 на Комисията с оглед на следните основни права и принципи на Европейския съюз, а именно за свободно упражняване на стопанска дейност, пропорционалност, равенство или недопускане на дискриминация, свободно движение на стоките, и с оглед на задълженията, поети съгласно [МДРГРПЗ], по-специално поради това че налагат ограничения за производството и търговията със стари семена и посадъчен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/10: Gebr. Stolle и Doux Geflügel, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.
Следва ли подпозиция 0207 12 90 от приложение І към Регламент № 3846/87 да се тълкува в смисъл, че кланичен труп от птица, попадащ в тази подпозиция, трябва да бъде напълно изкормен, така че ако например част от червата или от трахеята все още са свързани с кланичния труп след механичното изкормване, това ще се отрази неблагоприятно на неговото тарифно класиране?
Трябва ли понятието „нередовен състав“ по смисъла на код на продукта 0207 12 90 9990 да се тълкува в смисъл, че този код позволява към кланичния труп да се добавят общо не повече от 4 от описаните там карантии — по една или няколко бройки, стига да е спазен общият брой 4?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: подпозиция 0207 12 10 обхваща ли също и кланични трупове, към които са добавени няколко бройки от една от посочените в тази подпозиция карантии?
Трябва ли петли и кокошки от подпозиция 0207 12 10 от КН да бъдат напълно оскубани, или е допустимо след механичното оскубване по кланичния труп да има все още останали някои малки части от едри птичи пера, пера, крайчета пера и влакна?
Попада ли труп от домашна птица под код на продукта 0207 12 90 9990 от списъка на продуктите на общата организация на пазарите дори когато непозволена съгласно този код на продукта карантия е свързана с една от позволените карантии?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли при митническата проверка, с която се цели да се установи дали представените за износ продукти съответстват на посочената в декларацията за износ позиция от списъка на продуктите на общата организация на пазарите, да се допуска известно отклонение от нормата, така че дори някаква „аномалия“ да не вреди на възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/10: Société Groupe Limagrain Holding, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Достатъчно ли е, в нарушение на произтичащите от общностното митническо законодателство задължения на складодържателя, да липсва материална отчетност за поставените в режим на митническо складиране продукти или стоки, за да може износителят, който е поставил своите продукти или стоки в съответния склад, да бъде лишен от правото да се ползва от предварителното изплащане, предвидено в разпоредбите на Регламенти № 3665/87 и № 565/80?
При положителен отговор на първия въпрос, какви трябва да бъдат последиците за сумите, изплатени на получателя?
В частност:
а) ако е установено, че стоките действително са изнесени, може ли да се приеме, че износителят има право на пълния размер на възстановяванията, свързани с този износ или само на част от тях
В последния случай кой процент на възстановяванията трябва да бъде възприет — предварително определеният съгласно нормите относно предварителното изплащане на възстановявания при износ или пък приложимият към момента на реалния износ, и в последната хипотеза — трябва ли този процент да се ограничи до размера на предварително определения процент или не?
б) ако има задължение за връщане на всички получени суми или на част от тях, необходимо ли е съгласно член 33 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 подлежащата на връщане недължимо получена сума да се увеличи с предвидената в тази разпоредба санкция, въпреки че складодържателят носи отговорност за материалната отчетност, в случай като настоящия, в който митническият склад е частен склад тип C, управляван от самия износител на селскостопанските продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/10: Agrana Zucker, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 да се тълкува в смисъл, че предвидената в параграф 2 от този член временна сума за преструктуриране по отношение на захарта и инулиновия сироп, възлизаща на 113,30 EUR на тон квота за 2008/2009 пазарна година, трябва да се събира при всички обстоятелства и в пълен размер дори когато заплащането на тази сума би довело до (значителен) излишък във фонда за преструктуриране, а възможността за допълнително нарастване на необходимостта от финансиране изглежда изключена?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение нарушава ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 принципа на предоставената компетентност, доколкото чрез предвиждането на временната сума за преструктуриране тази разпоредба би могла да въведе общ данък, който не би бил ограничен до финансирането на разходи в полза на лицата, от които се изисква заплащането на този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/10: Beneo-Orafti, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
Освободени ли са преходните квоти, отпуснати на предприятие, производител на захар, на основание член 9 от Регламент № 493/2006 от прилагането на временната схема за преструктуриране, установена с Регламент № 320/2006 и с Регламент № 968/2006, като се има предвид, че: а) за тези квоти не се заплаща временната вноска за преструктуриране, б) за тези квоти не се предоставя помощта за преструктуриране и в) тези квоти не са квоти по смисъла на Регламент № 320/2006, така както са определени в член 2, точка 6 от посочения регламент?
Дори при отрицателен отговор на предходния въпрос, представляват ли преходните квоти отделен вид квоти, които не зависят от редовните основни квоти, като се има предвид, че: а) преходните квоти се отпускат на основание член 9 от Регламент № 493/2006, а не на основание член 7 от Регламент № 318/2006, б) критериите за предоставяне на преходните квоти са различни от критериите за предоставяне на редовните основни квоти и в) преходните квоти представляват преходни мерки, чието предназначение е да улеснят прехода от старата към новата схема на пазара на захар в Общността и следователно по принцип се прилагат само за пазарната 2006/2007 г.?
При утвърдителен отговор на един от двата предходни въпроса (или и на двата), има ли право предприятие, производител на захар, което е поискало помощ за преструктуриране за пазарната 2006/2007 г. в съответствие с член 3 от Регламент № 320/2006, да получи преходна квота, предоставена за пазарната 2006/2007 г. в съответствие с член 9 от Регламент № 493/2006?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли налаганата санкция да се състои във възстановяване на предоставената част от помощта за преструктуриране и във възстановяване на преходната квота
Как трябва да се изчислява размерът на подлежащата на възстановяване съгласно член 26, параграф 1 от Регламент № 968/2006 сума и санкцията по член 27 от този регламент, когато предприятие, производител на захар, е получило помощ за преструктуриране (за пазарната 2006/2007 г.) и е използвало преходната си квота (за която не е отпусната никаква помощ за преструктуриране)
Трябва ли при изчисляването на тази сума и на тази санкция да се вземат предвид изцяло или отчасти следните аспекти: а) разходите, които съответното предприятие, производител на захар, е направило за демонтиране на своите производствени съоръжения, б) загубите, които е понесло съответното предприятие, производител на захар, поради отказа си от редовната основна квота; в) фактът, че преходната квота е конкретна и преходна мярка, която позволява само производството за пазарната 2006/2007 г., но не се прилага по отношение на другите пазарни години (освен в случая с преходната квота за захар), и г) представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност изчисляването на подлежаща на възстановяване сума, при което не се вземат предвид посочените в букви а)—в) по-горе аспекти?
Независимо от предходните въпроси, от кой момент поетите по силата на план за преструктуриране задължения пораждат действие, тоест стават обвързващи за заявителя
а) От началото на пазарната година, за която заявителят е подал заявление за помощ за преструктуриране
б) От подаването на заявлението до компетентния национален орган
в) От съобщението на компетентния национален орган, че счита заявлението за пълно
г) От съобщението на компетентния национален орган, че счита заявлението за предоставяне на помощ за преструктуриране за съответстващо на изискванията
д) От съобщението за решението на компетентния национален орган да предостави помощ за преструктуриране?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос (или и на двата), има ли право предприятие, производител на захар, на което за пазарната 2006/2007 г. е предоставена преходна квота, да използва тази квота през пазарната година, дори когато на това предприятие е отпусната помощ за преструктуриране въз основа на неговата редовна основна квота, считано от пазарната 2006/2007 г.?
При отрицателен отговор на първия, втория и шестия въпрос, има ли право компетентният национален орган на държава членка, при неспазване на задълженията по плана за преструктуриране, наред с възстановяването на помощта за преструктуриране и санкцията съгласно членове 26 и 27 от Регламент № 968/2006 да налага и такса за свръхпроизводство съгласно член 4 от Регламент № 967/2006 или това кумулиране на санкции нарушава принципа non bis in idem, принципа на пропорционалност и принципа на недопускане на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/09: Viamex Agrar Handel, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
Прилага ли се глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението към Директива 91/628 към железопътния транспорт?
Длъжна ли е юрисдикцията, когато е сезирана със случай, при който нарушението на Директива 91/628 не е довело до смъртта на животните, да провери по принцип дали компетентният орган на държавата членка е приложил член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 в съответствие с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/09: Kurt und Thomas Etling и др., Съдебно решение от 5 май 2011 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 5, буква к) от Регламент № 1788/2003, да се тълкува в смисъл, че референтното количество на производител, който през текущия дванадесетмесечен период е поел земеделско стопанство от друг производител, не включва количеството мляко, вече доставено от последния през съответния дванадесетмесечен период?
Разпоредбите на правото на Съюза или основните принципи на общата организация на пазара на мляко и млечни продукти допускат ли националноправна разпоредба, която в рамките на предвиденото в член 10, параграф 3 от Регламент № 1788/2003 преразпределение на неизползваната част от националното референтно количество между производителите, извършили свръхдоставки, позволява на производител като посочения в първия въпрос, който е поел стопанството през дванадесетмесечен период, да участва в разпределението на посочената неизползвана част, включвайки и частта от референтното количество, вече доставена от другия производител?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 5, буква к) от Регламент № 1788/2003, да се разбира в смисъл, че през периода, в който дадено референтно количество е прехвърлено от един производител на друг, референтното количество на последния не включва прехвърлената част от референтното количество, от която през разглеждания дванадесетмесечен период първият производител вече е доставял мляко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.