3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-497/12: Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., Съдебно решение от 2 юли 2015 г.
Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че той се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерният за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствени продукти, отпускани с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. такива, които не се поемат от националната здравна служба, а които се заплащат изцяло от купувача?
Трябва ли членове 102 ДФЕС и 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор с Националната здравна служба, е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от безспорната специфика на фармацевтичната професия, която произтича от обществения интерес за опазване на здравето на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/14: Gauweiler и др., Съдебно решение от 16 юни 2015 г.
Следва ли член 119 ДФЕС, член 123, параграф 1 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ да се тълкуват в смисъл, че овластяват ЕСЦБ да приеме програма за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари като обявената в прессъобщението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/14: Berlington Hungary и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри, използващи игрални зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз?
Може ли Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ национална данъчна мярка, която с един-единствен акт увеличава пет пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък в процентен размер?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри преходен период и период на адаптация и/или подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на игралните казина монопол върху дейността с монетни игрални автомати?
Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „друго изискване“, национална мярка, която посредством запазването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на игралните казина забранява тази дейност в игралните зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той трябва да бъде релевантен и приложим, включително в случай че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко закупуването на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз, ограничава или забранява използването на или дейността с посочените игрални автомати в рамките на организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период и период на адаптация, нито обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни проблеми с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди
Има ли за цел Директива 98/34 да гарантира индивидуални права
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали Magyar Állam е допуснала достатъчно съществено нарушение и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националната юрисдикция, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли при преценката на въведената от държавата членка забрана и на периода на адаптация да се вземат предвид основните принципи на правото с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС
Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с разглежданото в конкретния случай ограничение и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен от тринадесетия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ задължение за обезщетение за вреди
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение, и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
Приложим ли е принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които носят отговорност държавите членки, дори когато държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата разпоредба
Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от конституционните традиции на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/14: Base Company и Mobistar, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли Директивата за универсалната услуга, и в частност нейните членове 9 и 32, да се тълкува в смисъл, че социалната тарифа за универсалните услуги, както и предвиденият в член 13, параграф 1, буква б) от Директивата за универсалната услуга механизъм за компенсации са приложими не само за електронни съобщения посредством свързване на телефон във фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа, но и за електронни съобщения посредством мобилни съобщителни услуги и/или абонаменти за интернет?
Следва ли член 9, параграф 3 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да добавят към универсалната услуга специални тарифни схеми за услуги, различни от тези по член 9, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга?
При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, съвместими ли са разглежданите разпоредби на Директивата за универсалната услуга с принципа на равенство, закрепен по-специално в член 20 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/13: Fahnenbrock и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли член 1 от [Регламент № 1393/2007] да се тълкува в смисъл, че трябва да се счита за „гражданско или търговско дело“ по смисъла на този регламент иск, с който в ситуация, при която ищецът не е приел направено от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна на емитирани от ответника облигации, придобити от ищеца и съхранявани в депозита на същия в [неговата банка], ищецът иска обезщетение за разликата в стойността вследствие на икономически неизгодната замяна, която въпреки всичко му е била наложена през март 2012 г.?
Следва ли член 1 от [Регламент № 1393/2007] да се тълкува в смисъл, че за „гражданско или търговско дело“ по смисъла на член 1, параграф 1, първо изречение от този регламент трябва да се счита и делото, образувано по иск, с който приобретателят на държавни облигации на ответника претендира от ответника изпълнение на договорни задължения и обезщетение за вреди, като се има предвид, че приобретателят не е приел направеното от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна, възможността за което е предвидена в [Закон № 4050/2012]?
В случай че по същество даден иск се основава на неприложимост, съответно невалидност на [Закон № 4050/2012], може ли да става въпрос за хипотеза на отговорност на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт по смисъла на член 1, параграф 1, второ изречение от [Регламент № 1393/2007]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/14: Brasserie Bouquet, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че условието дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/13: Verder LabTec, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчна правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, която при прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на тази държава членка, към място на стопанска дейност на това дружество, намиращо се на територията на друга държава членка, предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на първата държава членка, данъчното облагане на тези увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/14: Kansaneläkelaitos, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Следва ли член 1, параграф 4 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че договорен комплекс, като този по главното производство, представлява „концесия за услуги“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.