3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-455/21: Lyoness Europe, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, инженер механик, специализиран в сферата на хидравличните и пневматичните машини (и който не извършва търговска дейност по занятие, нито в частност дейност по закупуване на стоки и услуги с цел препродажба и/или посредничество) и който сключва с търговско дружество (търговец) договор за включване, съгласно който това физическо лице има право да участва в общността за пазаруване, създадена от гореспоменатото дружество под формата на системата Lyoness (система, чрез която се обещават печалби под формата на възстановяване на разходи на покупки, комисиони и други промоционални предимства), за закупуване на стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с това дружество (наричани бизнес партньори на Lyoness) и да осъществява посредничество с други лица в контекста на системата Lyoness (т.нар. потенциални лоялни клиенти), може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, въпреки договорната клауза, която предвижда, че по отношение на договорните отношения между Lyoness и клиента, с цел ефективна защита на потребителите, се прилага само и единствено швейцарското законодателство, независимо от местожителството на клиента?
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че лице, което е сключило с търговец договор с двойна цел, а именно когато договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в обхвата на търговската, икономическата или професионалната дейност на това физическо лице и отчасти извън тази дейност, и търговската, икономическата или професионалната цел на такова физическо лице няма преобладаващо значение в общия контекст на договора, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, какви са основните критерии, които следва да се приложат, за да се определи дали търговската, икономическата или професионалната цел на това физическо лице има преобладаваща тежест в общия контекст на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/22: Rozhlas a televízia Slovenska, Определение от 6 юни 2023 г.
Изяснени ли са във въпросното преюдициално запитване фактическата и нормативната рамка на спора, както и връзката между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно обосновка относно необходимостта от тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13 и тяхната приложимост спрямо конкретния спор?
Съществува ли необходимата връзка между предмета на спора и разпоредбите на правото на Съюза, така че да е изпълнено изискването за обективна необходимост от тълкуване за решаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/23: Riaman, Определение от 23 май 2023 г.
Необходимо ли е преюдициалното тълкуване на правото на Съюза за разрешаването на конкретния национален спор при липса на изложени фактически обстоятелства?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни данни, които да позволят на Съда да даде полезен отговор и да се прецени допустимостта му?
Установена ли е връзка между релевантните разпоредби на правото на Съюза и националната конституционна практика във връзка с прекъсването на давността по наказателни дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/22: Associazione Raggio Verde, Определение от 27 април 2023 г.
Може ли национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване, да се въздържи от отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на правото на Съюза, когато счита, че тълкуването е очевидно и не поражда разумно съмнение?
Какви критерии следва да вземе предвид националният съд при преценката дали тълкуването на правото на Съюза е достатъчно очевидно, за да не се изисква преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/21: Legea, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли Първа директива 89/104/ЕИО и Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че предоставянето или прекратяването на лицензия за използване на национална марка или на марка на Европейския съюз, притежавана в съсобственост, изисква решение, прието от съпритежателите единодушно, или с мнозинство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-827/21: Banca A (Application de la directive fusion dans une situation interne), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Задължено ли е националното съдилище да тълкува в съответствие с Директива 2009/133 [...] националната данъчна разпоредба, приложима към вътрешни ситуации, която урежда освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от анулирането на участието, държано от получаващото дружество в капитала на предоставящото дружество, при обстоятелства като тези по главното производство, при които:
– националният законодател е уредил с отделни и неидентични разпоредби националните и трансграничните операции,
– националната разпоредба, приложима към националните операции, все пак използва понятия, съдържащи се в Директива 2009/133, а именно сливане, прехвърляне на активи и пасиви, анулиране на участието;
– мотивите към националния данъчен закон могат да се тълкуват в смисъл, че законодателят е възнамерявал да установи едно и също данъчно решение за националните и трансграничните операции, уредени чрез транспонирането на директивата, с цел да се спази принципът на данъчна неутралност на сливането по недискриминационен начин и по начин, който предотвратява изкривяванията на конкуренцията?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от операция по анулиране на участието, което едно дружество държи в друго дружество, вследствие на прехвърлянето на активите и пасивите на последното към първото, не може да бъде отказана на основание, че въпросната операция не изпълнява всички условия, предвидени в националната разпоредба, за да бъде квалифицирана като сливане?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването се прилага към печалбата, произтичаща от придобиване при изгодни условия, отчетена в отчета за приходите и разходите на поемащото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/22: Viagogo, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допуска ли Директива [2000/31], и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в [Европейския съюз], какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
2) Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива [2000/31], по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
3) Може ли по смисъла на европейската правна уредба, и по-специално на Директива [2000/31], понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/22: Sinda & V R, Определение от 20 април 2023 г.
Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, включително достатъчно точна фактическа и нормативна рамка и връзка между правото на Съюза и националното законодателство?
Релевантни ли са разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за разрешаването на конкретния спор, с оглед приложното поле на съответната директива и липсата на данни за международен транспорт?
Предоставени ли са достатъчно данни, за да се определи приложимостта на Хартата на основните права в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/22: Vantage Logistics, Определение от 18 април 2023 г.
Явява ли се приложима Директивата относно преструктурирането и несъстоятелността към главното производство, след като не е транспонирана в националното законодателство към релевантния момент?
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато правото на Съюза, предмет на тълкуване, не е приложимо към конкретния спор?
Може ли член 17 от Хартата на основните права да се приложи, когато държавата членка не прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.