3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-25/23: Princess Holdings, Определение от 5 октомври 2023 г.
Съвместима ли е националната правна уредба с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, когато не допуска съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите на договора в производство за придаване на изпълнителна сила на менителници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/22: Ministerio Fiscal (Extradition d’un britannique vers les États-Unis), Определение от 3 октомври 2023 г.
Следва ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициално запитване, когато спорът по главното производство е станал безпредметен пред националната юрисдикция?
Може ли националната юрисдикция да обоснове необходимост от произнасяне по преюдициално запитване единствено с цел изясняване на съдебната практика на Съда за бъдещи случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/22: PROM-VIDIJA, Определение от 3 октомври 2023 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза в случай, при който не е налице връзка между националния спор и приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Попада ли член 47 от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в обхвата на спора, когато националната юрисдикция не прилага правото на Съюза?
Може ли преюдициално запитване да бъде допуснато, когато въпросът не е свързан с необходимост от тълкуване на правото на Съюза за решаването на спора по главното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/21: Diamond Resorts Europe и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) се прилага по отношение на договори, по които и двете страни са лица от Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент?
Коя разпоредба от Регламент (ЕО) № 593/2008 трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, и по-специално следва ли да се прилага член 6, параграф 2 от този регламент, когато потребителски договор отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1, включително когато потребителят избира като приложимо правото на държава, различна от държавата по обичайното му местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда
Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП, създаден с Решение 2006/928, в приложното поле на Договора за присъединяване
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на посочения механизъм, за Румъния?
Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, когато румънската държава не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/22: Super Bock Bebidas, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/21: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de retour), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли членове 4, 7 и 47 от Хартата, както и член 5, член 6, параграф 6 и член 13 от Директива 2008/115 във връзка с решение Gnandi да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на посочения член 5, настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред съвета по споровете?
Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от Директива 2008/115, да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/21: Bank M. (Conséquences de l’annulation du contrat), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това, че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/21: Prestige and Limousine, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национални законови и подзаконови разпоредби, които без никаква основателна причина ограничават разрешенията за упражняване на дейността отдаване на коли под наем с шофьор до една тридесета или по-малко от лицензите за таксиметров превоз?
Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национална разпоредба, която без никаква основателна причина предвижда второ разрешение и определя допълнителни изисквания за доставчиците на услуги за коли под наем с шофьор, които желаят да предоставят градски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.